Решение № 6738 от 17.06.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 138/2022
- Вид
- Решение № 6738
- Подписан
- 17.06.2022
- В сила
- 17.06.2022
- Състав
- МАРИЯ ГЕОРГИЕВА МЕСОВА СТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 6738 гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско дело № 20221110100138 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 11707,21 лв., представляваща дължимо възнаграждение за изпълнена доставка на материали и монтажни работи по договор от 20.11.2018 г. за доставка и изграждане на електроинсталация, система за видеонаблюдение, контрол на достъп, алармена система, компютърна мрежа на обект Лаборатория 3, находящ се в [населено място], [улица], за което са издадени фактура № 911/10.06.2019 г., фактура № 1042/16.01.2020 г. и фактура № 1046/20.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и на сумата от 4065,75 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на главницата за периода от 29.01.2019 г. до 03.01.2022 г. Претендират се сторените по делото разноски, вкл. в производство по обезпечение на бъдещ иск.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника, възникнало по силата на договор от 20.11.2018 г. за доставка и изграждане на електроинсталация, система за видеонаблюдение, контрол на достъп, алармена система, компютърна мрежа на обект Лаборатория 3, находящ се в [населено място], [улица], по което е престирал точно, а ответникът не е изпълнил в цялост задължението си да плати договореното възнаграждение. Поддържа, че ответникът дължи и уговорената в договора неустойка за забава в размер на 0,05 % от дължимата сума.
Ответникът, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал.2 ГПК, не е депозирал отговор в установения от закона едномесечен срок.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото намира за установено следното:
В проведеното открито съдебно заседание от ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение по делото при наличие на предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК.
1
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, които в случая са налице.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото, в което е даден ход на делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в отсъствието му / чл. 238, ал. 1 ГПК/, като са му указани и последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото и неоспорени от ответника доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковете по чл.
79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ето защо, исковете следва да се уважат изцяло. Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.01.2022 г., до окончателното изплащане.
По разноските в производството.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца своевременно претендираните и доказани разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство и в производството по обезпечение на бъдещ иск в общ размер от 1337,92 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[населено място], [улица], да заплати на [фирма-И], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [жилищен адрес], на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД сумата от 11707,21 лв., представляваща дължимо възнаграждение за изпълнена доставка на материали и монтажни работи по договор от 20.11.2018 г. за доставка и изграждане на електроинсталация, система за видеонаблюдение, контрол на достъп, алармена система, компютърна мрежа на обект Лаборатория 3, находящ се в [населено място], [улица], за което са издадени фактура № 911/10.06.2019 г., фактура № 1042/16.01.2020 г. и фактура № 1046/20.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 4065,75 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на главницата за периода от 29.01.2019 г. до 03.01.2022 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1337,92 лв., разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство и в производство по обезпечение на бъдещ иск.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2