Решение № 462 от 10.10.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Кърджали, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20245140101664 по описа за 2024 година

Ищецът Я. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. "Св.св. К. и М." №* чрез адв. Е.

И. – АК Пловдив е предявил иск срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес па управление гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ за прогласяване на нищожността на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на сключения между страните Договор за потребителски кредит *********** и иск срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 29.07.2021г. към цитирания Договор за потребителски кредит. По отношение на договора за поръчителство, като акцесорна сделка, счита същия за недействителен поради нищожност на договора за кредит, като главен дълг. Изложени са и аргументи, че договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно основание, тъй като договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК.

Предявени са и два осъдителни иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 за сумата от 23,21 лева платена възнаградителна лихва по Договор за предоставяне на потребителски кредит №*********** за периода от 29.07.2021 - 30.10.2024г„ ведно със законната лихва от датата па подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и за осъждане на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 за сумата от 123,80 лева заплатени в периода от 29.07.2021 - 30.10.2024г. без правно основание в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договора за кредит .

Ищецът заявява, че Договор за потребителски кредит № *********** сключен с 1

„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 е нищожен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, тъй като в посочения ГПР не е включено възнаграждението по представеното с Договора за предоставяне на поръчителство сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, възнаграждение. Договора за потребителски кредит. сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 е за сума в размер на 2198.00 лева, от която размер на кредита 2 000 лева и размер на застрахователна премия 198.00 лева. Сумата по кредита е изцяло усвоена от ищеца кредитополучател. Приложимият по договора ГПР е в размер на 21,94%, а ГЛП е 20%. Към датата на подаване на исковата молба задължението по процесния договор е изцяло доброволно погасено. По отношение на договора за поръчителство, като акцесорна сделка, счита същия за недействителен поради нищожност на договора за кредит, като главен дълг. Изложени са и аргументи, че договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно основание, тъй като договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 чрез юрисконсулт Ал. И. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Признава, че между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 бил сключен Договор за потребителски кредит №*********** за сумата от 2 198 лв., който е следвало да бъде върнат за 18 месеца при ГЛП 20 % и ГПР в размер на 21.94%, както и че към датата на подаване на исковата молба задължението по процесния договор е изцяло доброволно погасено. Не оспорва, че по негова сметка е постъпила сумата от 20 лв., с което е погасено задължение за предоставеното поръчителство, както и че е заплатена сумата от 20 лева за възнаградителна лихва. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст" ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.

Единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Сочи, че възнаграждение за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал.

3 от договора за кредит, тъй като двете клаузи регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за кредит, като съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за кредит потребителят може да си избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. По тези съображения, считайки договорът за предоставяне на поръчителство за незадължителен, той не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение 2 на чл. 19 от ЗПК. Оспорва, че към момента на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР „Кредисимо“ ЕАД е знаело, имало информация какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство, тъй като то се сключва след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Претендира разноски. Оспорва ищецът да е материално затруднен.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 чрез юрисконсулт С. ст. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер по подробно изложени съображения. Сочи, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните, в рамките на независимата електронна среда на „Ай Тръст” ЕООД, до която „Кредисимо” ЕАД няма достъп. Впоследствие се предоставят на „Кредисимо” ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, но това е единствено с целите на улесняване на плащането от страна на потребителя. Заявява, че кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо” ЕАД, като обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст” ЕООД, е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя, поради което възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж” от Директива 2008/48/ЕО. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след подписването от кредитоискателя на Договора за кредит с „Кредисимо” ЕАД, който не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“, по който бъдещ договор „Кредисимо” ЕАД не е страна, респективно възнаграждението не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Претендира разноски.

Оспорва наличието на предпоставките за чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:

С протоколно определение, обективирано в съдебен протокол *************г. по делото, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване на сключването между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 на Договор за потребителски кредит №*********** за сумата от 2198 лв. при ГЛП 20 % и ГПР в размер на 21,94%, че към датата на подаване на исковата молба задължението по процесния договор е изцяло доброволно погасено, че по негова сметка на „КРЕДИСИМО“ ЕАД е постъпила сумата от 20 лв., с която са били погасени задължения за възнаградителна лихва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК; сключването между ищеца и 3

„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 на Договор за предоставяне на поръчителство от 26.08.2021г. към Договор за потребителски кредит ******* с посоченото в него съдържание, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, че задължението по договора за поръчителство е изцяло погасено.

От неоспореното и прието заключение на вещото лице по назначената ССчЕ се установи, че задължението по Договор за потребителски кредит *********** е в общ размер на 2234.63 лева, в това число: 2198лв.-главница, 36.63 лева – платими лихви, и 123.80 лв.вноска за предоставяне на поръчителство към гаранта „Ай Тръст“ЕООД. При включване на сумата от 123.80 лева общият размер на ГПР възлиза на 132.89%.

Настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР не отговаря на действителния такъв - не е включен изплатеното възнаграждение по договор за поръчителство към договора за кредит. Посоченото възнаграждение в размер на 123.80 лева следва да бъде включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг. чл.

19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл.

19, ал. 5 ЗПК. В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и 4 възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно, ако в ГПР се включи размерът на възнаграждението по договор за поръчителство към договора за кредит, размерът би надхвърлил значително посочения размер на ГПР. В уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.