Решение № 1316 от 20.12.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1316 гр. Бургас, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20232100501677 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от адвокат Галина Павлова от БАК в качеството й на особен представител на К. А. Н., ЕГН **********, от гр. Д., ул. „Л. К.“ № **, ет. *, ап. *, против Решение № 315 от 18.07.2023г., постановено по гр.дело № 1184/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което съдът е признал за установено по отношение на въззивника, че Г. С. Т., ЕГН **********, от с. Д., община Д., е собственик на основание придобивна давност на поземлен имот с идентификатор *** в с. Кошарица, м. Ч. ч., с площ от 539 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за курортно-рекреационен обект, номер по предходен план 80011, при съседи: идентификатор ***, идентификатор

***, идентификатор ***, идентификатор *** и идентификатор ***, като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия сумата от 1391 лв., представляваща направените по делото разноски, от които 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 541 лв. – платен депозит за особен представител и 50 лв. – заплатена държавна такса.

1

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който счита същото за незаконосъобразно, немотивирано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, необосновано и поради това неправилно. Счита, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон – чл.68, ал.1 и чл.79 от ЗС.

Цитира съдебна практика. Излага съображения. Счита, че не е налице установената в чл.69 от ЗС презумпция. Моли съда за отмяна на решението и отхвърляне на предявената претенция.

В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Г. С. Т..

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районен съд - Несебър е разгледал иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Предявена е претенция по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че въззиваемият е собственик на основание придобивна давност на поземлен имот с идентификатор *** в с. Кошарица, м. „Ч. ч.“, с площ от 539 кв.м. За да уважи така предявената претенция НРС е счел, че от разпита на свидетелите по делото се установява, че въззиваемият е придобил имота по давност. Съдът е взел п предвид представените писмени доказателства, като ги е обсъдил в тяхната цялост.

Въззивникът по делото К. А. Н. е бил представляван пред първата инстанция от особен представител адв. Павлова, назначена по реда на чл.47, ал.6 от ГПК на разноски на ищеца. Пред настоящата съдебна инстанция същият се яви лично и поради това особеното представителство беше прекратено, като въззивникът упълномощи адв. Павлова да го представлява по делото.

2

Въззиваемият Т. през 1994 г. е закупил от Община Несебър два имота – имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, които заедно с процесния имот с идентификатор *** са с обща площ от около 1300 кв.м. по действащата кадастрална карта. По отношение на процесния имот въззиваемият притежава нотариален акт за собственост върху недвижим имот по §4 от ЗСПЗЗ № **, том ***, нот.дело № 922/**** г. на Димитър Попов – районен съдия при НРС. Процесният имот, представляващ парцел ХІ от имот 192 в кв.8, урегулиран от 579 кв.м., е идентичен с ПИ с идентификатор *** видно от удостоверението издадено от главен специалист УТ към Община Несебър. Същият, съгласно разписен лист към плана, е записан на името на К. Н.. Въззиваемият Т. не е представил по делото нотариален акт, а видно от представените справки от Служба по вписванията – гр. Несебър е вписан констативен нотариален акт на 08.08.2022 г. на името на С. Г.ев Т., като в последствие на 18.08.2022 г. имотите са прехвърлени на П. П. П..

Пред първата съдебна инстанция, освен събраните писмени доказателства, са допуснати до разпит двама свидетели – свидетелката Г. и свидетелката Б., от разпита на които се установява, че въззивникът е осъществил фактическа власт върху процесния недвижим имот. Двете свидетелки са посочили поне три граници на поземления имот, разказали са за обстоятелството, че имота е незастроен, владян е от Т. от 1994 г., като последният го е обработвал, сял е зеленчуци и е получавал продукция. Според свидетелката Г., която е съученичка с въззиваемия- ищец, тя заедно с мъжа си е ходила да му помага пролет и есен основно за почистване на имота.

Посочва, че са се съдили домати и чушки, имало е овощна градина, лози, имало е две големи череши. Според свидетелката никой не е идвал да го притеснява и да казва, че това място е негово. Свидетелката Б., притежаваща къща с двор от 500 кв.м. в съседство, посочва, че познава Г. Т. от 1994 г., като са се запознали поради обстоятелството, че са съседи и притежават имоти в съседство. Свидетелката твърди, че неговото място е около 2 дка, ограден с желязна ограда с железни пръти и тел. От 15 години свидетелката живее постоянно в с. Кошарица и освен него никой друг не е виждала „да пита или да каже, че това място не е на Г. и да има претенции“. Според свидетелката тя не е виждала човек който да влиза в мястото, тъй като само от нейната страна имало достъп до имота. И двете свидетелки посочват, че мястото е общо 3 оградено и площта му е от около 2 дка.

Явявайки се пред настоящата съдебна инстанция въззивникът К. Н. поиска представянето на писмени доказателства – квитанции за плащане на данъци и разпит на свидетеля П. Н.. Настоящата съдебна инстанция счита, че обстоятелството, че въззивникът не е открит на адреса си пред първата инстанция, което е наложило назначаване на особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, не дава възможност същият да ангажира допълнителни доказателства при явяването си за пръв път пред въззивната инстанция, тъй като действа приклузията на чл.266 ГПК. Въпреки това, дори и при условията на разпитания по делото свидетел, съдът намира, че не беше оборена тезата на въззиваемия взета предвид от първоинстанционният съд при удовлетворяване на претенцията. Това е така, тъй като от разпита на свидетеля П. Н. – б. на въззивника, се установява, че началният момент в който имотите са придобити действително е 1994 г. Именно тогава свидетелят за последен път е посетил процесния имот. Твърди, че към този момент не е имало никакви следи от стопанска дейност в имота. Свидетелят установява, че в периода 1997 – 2001 г. въззивникът е посещавал имота като след това също е имал други поводи да го посещава без да посочва точна година.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна, което налага постановеното от първоинстанционния съд решение да бъде потвърдено. Съдът счита, че не бяха оборени в хода на производството взетите предвид от първоинстанционния съд констатации, по отношение на наличието на владение върху процесния имот, изразяващо се в упражняване на фактическа власт и субективен елемент, сочещ на намерение да се свои вещта. Следва да се отбележи, че както ищецът, така и ответникът нямат местожителство в с.

Кошарица, където се намира процесния имот. Това обстоятелство обаче не пречи на осъществяване на фактическа власт и намерение да се свои имота от страна на въззиваемия. Не е необходимо перманентно владение на имота, достатъчно е елементите на придобивната давност да се упражняват периодично, но без да настъпват моменти на загуба на владение – по смисъла на чл.81 от ЗС. От разпита на свидетелите пред първата инстанция се установява, че в периода след 1994 г. имотът е владян от въззиваемия. Дори да се вземат предвид показанията на разпитания пред настоящата съдебна инстанция свидетел, след 2001 г. имотът не е посещаван от К. Н.. В този 4 смисъл е налице трайно дезинтересиране на страната от притежаваната от нея собственост в с. Кошарица. От друга страна, с действията си по своене на имота, съгласно показанията на разпитаните свидетели пред първата инстанция, въззиваемият е придобил процесната недвижимост по давност. В случая става дума за придобиване по давност на чужд имот /не такъв получен по наследство от няколко лица/, поради което когато фактическата власт върху такъв имот се придобива при липса на правно основание, то съгласно презумпцията на чл.69 от ЗС, упражняващият фактическа власт държи имота за себе си и има качеството на владелец, а не на държател. В този смисъл е налице намерение за давностно придобиване.

С оглед на изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, което налага същото да бъде потвърдено.

По отношение на направените по делото разноски, съдът намира, че въззивникът Н. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия Т. сумата от 800 лева – разноски по делото за настоящата инстанция, а по сметка на Окръжен съд – Бургас – сумата от 25 лева – държавна такса.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 315 от 18.07.2023 г., постановено по гр.дело № 1184/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър.

ОСЪЖДА К. А. Н., ЕГН **********, от гр. Д., ул. „Л. К.“ № **, ет. *, ап. *, да заплати на Г. С. Т., ЕГН **********, от с. Д., община Д., сумата от 800 лева – разноски по делото за въззивната инстанция, а по сметка на Бургаски окръжен съд – сумата от 25 лева – държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от решението на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6