Решение № 318 от 26.09.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. София, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мина Топузова

Членове:

Ружена Керанова

Спас Иванчев при участието на секретаря Марияна Кр. П. в присъствието на прокурора К. П. С. като разгледа докладваното от Ружена Керанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200293 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура – София и по жалба, подадена от защитника на подсъдимия И. Л. Е., срещу въззивна присъда № 460002 от 16.11.2022г., постановена по ВНОХД № 488/2020 г. от Софийския апелативен съд (АСНСзакрит).

Касационният протест се позовава на всички отменителни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. В обхвата на второто от тях са развити съображения за липса на мотиви, противоречие между изложената от съда фактология и обявения оправдателен диспозитив, неяснота и непълнота в мотивите на съдебния акт относно изключването на конкретни гласни доказателствени източници. Касационният повод по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК е мотивиран с довода за неправилна оценка на събрания доказателствен материал, довел до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимите Т. С., В. Р. и И. Е. за участие в организирана престъпна група, а първите и за вторичната престъпна дейност, вменена им с обвинителния акт. Явната несправедливост на наказанието, определено на подсъдимия Е., се обосновава с доводи за 1 неправилна преквалификация на деянията и с липса на мотиви за смекчаването на санкцията лишаване от свобода и на размера на изпитателния срок по чл. 66, ал.1 от НК. Отправеното искане е за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Жалбата на подсъдимия И. Е. също се позовава на основанията по чл.

348, ал.1 от НПК. Претенцията за допуснато нарушение на материалния закон се обосновава с доводи, че осъдителната присъда се явява постановена при липса на доказателства за извършено от подсъдимия престъпление, а приетата от съда фактическа обстановка е счетена за нелогична и повтаряща твърдяното в обвинителния акт. Наличието на касационното основание по чл.

348, ал.1, т. 2 от НПК се поддържа с аргумент, че осъдителните съдебни актове на предходните инстанции почиват на предположения и на свидетелски показания от досъдебното производство. Определеното от въззивната инстанция наказание за престъплението по чл. 354а, ал.1 от НК в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода е счетено за явно несправедливо. Твърди се, че установеният превес на смекчаващите отговорността обстоятелства изисква да се наложи наказание „при условията на чл. 55 от НК, което да е по-ниско от определеното общо наказание и да бъде отложено за изпълнение при условията на чл. 66 от НК“. В заключение с жалбата се отправя искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване размера на наложеното наказание, като се приложи чл. 55 и чл. 66 от НК.

В съдебното заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и допълненията към него, като подчертава, че квалифицираната в протеста липса на мотиви произтича от непълен доказателствен анализ. Пледира за отмяна на въззивния съдебен акт и ново разглеждане на делото от апелативния съд.

Подсъдимият И. Е. и неговият защитник поддържат подадената жалба по съображенията и исканията, направени в нея.

По делото е постъпило писмено възражение от защитника на подсъдимите Т. С. и В. Р.. В съдебното заседание тези подсъдими и процесуалният им представител оспорват протеста и пледират за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

2

Подсъдимата А. Е. редовно призована, не се явява. Защитникът й поддържа становище за неоснователност на протеста.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

С присъда от 15.07.2020 г., постановена по НОХД № 1830/2019 г. от Специализирания наказателен съд, подсъдимите Т. М. С., В. Ю. Р. и И. Л. Е. са признати за виновни в това, че от неустановена дата на месец септември 2015 г. до 23.11.2015 г., в гр. София, гр. Костинброд и на територията на страната, първият от тях ръководил, а останалите участвали в организирана престъпна група (ОПГ), с участници : В. Ю. Р., И. Л. Е., А.В. А., В.Н.Х. и А.

П. Е., създадена с цел да върши престъпления по чл. 354а от НК и с користна цел, поради което и на основание чл. 321, ал.3, т. 1 във вр. с ал.1 във вр. с чл.

54 от НК (за подсъдимия С.) и на основание чл. 321, ал.3, т. 2 във вр. с ал. 2 и чл. 55 от НК (за подсъдимите Р. и Е.) са осъдени, както следва : подсъдимият Т. С. - на пет години лишаване от свобода; подсъдимият Р. - на две години и единадесет месеца лишаване от свобода; подсъдимият Е. – на две години лишаване от свобода.

Със същата присъда подсъдимите Т. С. и Вл. Р. са признати за виновни в това, че на 23.11.2015 г., в гр. Костинброд, в съучастие като съизвършители и без надлежно разрешително разпространили на А.В. А. високорисково наркотично вещество – марихуана и амфетамин, като деянието е извършено в изпълнение на решение на ОПГ, поради което и на основание чл. 354а, ал.2, т.

1 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК са осъдени както следва : подсъдимият С. при условията на чл. 54 от НК – на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на двадесет хиляди лева; подсъдимият Р. при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал. 3 от НК -на две години и единадесет месеца лишаване от свобода.

Подсъдимият С. е признат за виновен и в това, че на 23.11.2015 г., в гр.

София, без надлежно разрешително държал 0,12 гр. високорисково наркотично вещество (кокаин) на стойност 26, 40 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 и във вр. с чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на две хиляди лева.

Подсъдимият Р. е признат за виновен в това, че на 23.11.2015 г., в гр.

3

Сливница, без надлежно разрешително държал 0,70 гр. високорисково наркотично вещество (амфетамин) на стойност 21 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.3, т. 1 във вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 и ал. 3 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода.

С присъдата подсъдимият И. Л. Е. е признат за виновен че на 23.11.2015 г., в гр. София, в лек автомобил, като извършител в съучастие с А.В. А., без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – марихуана и амфетамин, като деянието е извършено в изпълнение на решение на ОПГ, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 1 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 55, ал.1, т. 1 и ал. 3 от НК е осъден на две години лишаване от свобода. Подсъдимият Е. е признат за виновен и в това, че на 23.11.2015 г. като извършител в условията на съучастие с А. А. – извършител и с А. Е. - помагач, без надлежно разрешително разпространил (продал на С.Б.) високорисково наркотично вещество – марихуана с тегло 0,84 гр., като деянието е извършено в изпълнение на решение на ОПГ, поради което и на основание чл. 354а, ал.2, т. 1 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 55, ал.1, т. 1 и ал. 3 от НК е осъден на една година лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК на подсъдимия Т. С. е определено едно общо най- тежко наказание измежду наложените му, а именно пет години лишаване от свобода и е присъединено наказанието глоба в размер на двадесет хиляди лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Вл. Р. е определено едно общо най- тежко наказание измежду наложените му, а именно две години и единадесет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от четири години на основание чл. 66, ал.1 от НК.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Ил. Е. е определено едно общо най- тежко наказание измежду наложените му, а именно две години лишаване от свобода, изпълнението на което при условията на чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години.

На основание чл. 354, ал. 6 от НК е постановено отнемане в полза на държавата на наркотичните вещества, предмет на престъпленията.

Подсъдимата А. П. Е. е била призната за невинна в това, че на 23.11.2015 г. в гр. София, без надлежно разрешително е държала 4 високорисково наркотично вещество – амфетамин, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.

354а, ал.3, т. 1 от НК.

По жалби, подадени от името на подсъдимите Т. С., В. Р. и И. Е., е образувано ВНОХД № 448/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд. С оспорената сега въззивна присъда на основание чл. 336, ал.1, т. 3 от НПК първоинстанционният съдебен акт е бил частично отменен и вместо това е постановено оправдаване на подсъдимите, както следва :

- в частта, с която подсъдимият Т. С. е осъден за престъпление по чл.

321, ал.3, т. 1 във вр. с ал.1 от НК, а подсъдимите Вл. Р. и Ил. Е. са осъдени за престъпление по чл. 321, ал.3, т.2 във вр. с ал. 2 от НК и на основание чл.

304 от НПК тримата подсъдими са признати за невинни и оправдани по така повдигнатите им обвинения;

- в частта, с която подсъдимите Т. С. и Вл. Р. са осъдени за извършено от тях на 23.11.2015 г. в гр. Костинброд престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1 във вр. с ал.1 и чл. 20, ал. 2 от НК и на основание чл. 304 от НПК са признати за невинни и оправдани по повдигнатото им обвинение;

- в частта, с която подсъдимият Т. С. е осъден за извършено от него на 23.11.2015 г. в гр. София престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение;

- в частта, с която подсъдимият Вл. Р. е осъден за извършено от него в гр. Сливница на 23.11.2015 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение;

- частите относно приложението на чл. 23, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимите Т. С. и Вл. Р. и по чл. 354а, ал.6 от НК.

Апелативният съд на основание чл. 337, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК изменил първоинстанционната присъда, както следва :

-деянията на подсъдимия И. Е., осъществени на 23.11.2015 г., са преквалифицирани от престъпления по чл. 354а, ал.2, т.1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК в престъпления по чл. 354а, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Признат е за невинен деянията да са извършени от лице, което действа в 5 изпълнение на решение на ОПГ и е оправдан по това обвинение;

- наказанието от две години лишаване, наложеното на подсъдимия Е. при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК по обвинението по чл. 354а, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК за държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества, е намалено на една година и шест месеца;

- намален е размерът на общото наказание, определено на Е. при условията на чл. 23, ал.1 от НК от две години на една година и шест месеца лишаване от свобода;

- намален е от четири на три години изпитателният срок по чл. 66, ал.1 от НК, за който е отложено изпълнението на определеното общо наказание.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.4 от НПК в тежест на подсъдимия Е. съдът е възложил разноските по делото в размер на 607, 01 лева, направени по обвиненията, за които е признат за виновен.

В останалата част присъдата на основния съд е била потвърдена.

Посочените съдебни актове не са единствени по делото. Преди това с присъда, постановена по НОХД № 2316/2017 г. по описа на Специализирания наказателен съд, подсъдимият Т. С. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 321, ал.3, т. 1 във вр. с ал.1 от НК.

Подсъдимите В. Р., И. Е., А. А., В.Х. и А. Е. са били признати за виновни и осъдени по чл. 321, ал.3, т.2 във вр. с ал. 2 от НК. Подсъдимите са били признати за виновни и осъдени и по обвиненията за вторичната престъпна дейност по чл. 354а от НК - за държане и разпространение на наркотични вещества, с изключение на подсъдимата Е. по отношение на едно от деянията за държане на амфетамин, за което тя е призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение.