Решение № 270 от 23.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Варна, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110112195 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „М.П.М.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С, ул. „Р.П.К.“ № **, ет 6 срещу Н. Б. Н., ЕГН: **********, с настоящ адрес: с. Г.Ч., ул. „М.“ № ** обективно - кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 от ЗЗД и с правно основание чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 381,04 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит № ******/**.**.**** г. падежирала в периода 10.01.2021 г. - 10.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.03.2022 г. до окончателното изплащане и сумата 155,10 лв., представляваща договорна лихва за периода 10.01.2021 г. - 10.01.2022, които суми са предмет на Заповед № ****/**.**.**** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на ВРС, XX -ти състав, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 265,70 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит № ******/**.**.**** г. падежирала в периода 10.02.2022 г. – 10.08.2022 г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.09.2022 г. до окончателното изплащане, сумата 28,44 лв., представляваща договорна лихва за периода 10.02.2022 г. - 10.08.2022, както и сумата от 32,16 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 11.01.2021 г. - 27.01.2022 г. върху главницата падежирала в периода 10.01.2021 г. - 10.01.2022 г.

В исковата молба ищецът „М.П.М.” ЕАД твърди чрез адв. М. Й. от АК - гр. С, че по силата на договор за потребителски кредит № ***** от 07.05.2020 г. е предоставил на ответника Н. Б. Н. в заем сумата от 896,00 лв. Поддържа, че сумата по кредита от 800,00 лв. превел по посочената от потребителя банкова сметка, а сумата от 96,00 лв. за еднократна такса за оценка на риска, усвоил служебно, тъй като потребителят не заплатил същата в деня на подписване на договора за кредит, а се съгласил таксата да бъде финансирана от кредита и да бъде възстановена ведно с месечните вноски. Съгласно условията на договора 1 ответникът се задължил да погаси кредита на 27 месечни вноски до 10.08.2022 г. Поддържа се, че с чл. 11.4 от договора ответникът се задължил да върне общо сумата от 1230,35 лв., при уговорен лихвен процент от 28,7 % и ГПР от 48,17 %, като договорната лихва за срока на договора била в общ размер от 334,35 лв., а еднократната такса за оценка на риска възлизала на 96,00 лв. Излага се, че потребителят дължи и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието. Сочи, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК кредитът е бил в просрочие за вноски от погасителния план № 8 до № 20 включително - за главница от 381,04 лв. и за договорна лихва от 155,10 лв.

Излага се, че след подаване на заявлението ответникът е в просрочие за главница от 265,70 лв. и договорна лихва 28,44 лв., т.е. за вноски № 21 до № 27 по погасителния план, както и за обезщетение за забава от 32,16 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 11.01.2021 г. - 27.01.2022 г. върху главницата падежирала в периода 10.01.2021 г. 10.01.2022 г. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК определеният от съда особен представител на ответника адв. Н. К. е подал отговор на исковата молба, в който претенциите се оспорват по основание и размер. Поддържа, че процесният договор противоречи на императивните разпоредби на чл.10 и чл.11 от ЗПК, съдържа и неравноправни клаузи и е нищожен като бланков и сключен при липса на индивидуално договаряне, както и при предварително определени от страна на ищеца договорни клаузи, поради което ответникът не е могъл да влияе върху съдържанието му. Излага, че в чл. 9 и чл. 10 от договора са посочени единствено абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, без ясно разписана методика на формирането му, което води до неяснота относно включените в него компоненти извън фиксирания процент на възнаградителната лихва от 28,7 %, съответно до нарушение на чл.10. ал.1 ЗПК за сключване на договорите по разбираем начин. Поддържа се, че неясното определяне на ГПР е и самостоятелно основание за недействителност на договора по чл. 22 от ЗПК. На следващо място сочи, че клаузата, с която е определен размер на възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото съдебната практика приема, че нейният максимален размер не може да бъде по-голям от трикратния размер на законната лихва. Поддържа, че на потребителя не е обявена предсрочната изискуемост на кредита, като уведомлението не е достигнало до него. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Иска да се присъдят разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

В о.с.з. ищецът поддържа изразената позиция по спора чрез писмени молби докладвани от съда.

В о.с.з. ответникът не се явява, представлява се от особения представител на ответника адв. Н. К., чрез която в проведените съдебни заседания поддържа изразената по спора.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Предявени са на първо място обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 от ЗЗД, за вземанията по които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по приобщеното ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на ВРС, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414 отГПК. Респективно за ищеца е налице правен интерес от водене на установителните претенции срещу ответника.

Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Предявените осъдителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД също са допустими на основание т. 11б на Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и също следва да бъдат разгледани по същество.

За успешното провеждане на установителните и осъдителните искове, в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже следните правнорелевантни факти, от които се ползва – 1) наличието на валидни облигационна връзка между страните по Договор за потребителски кредит № ******/**.**.**** г., както и усвояването на кредита от ответника; 2) изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; 3) индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на лихвите (възнаградителна и мораторна) и 2 останалите такси, разходи и неустойки в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба; 4) изискуемостта на главните вземания и акцесорните за мораторни лихви, както и техния размер.

За установяване валидното възникване на заемно правоотношение между ищеца и ответника, първият е представил препис от Договор за потребителски кредит № ***** от 07.05.2020 г., ведно с ОУ към него. Ответникът не е предприел своевременно оспорване на автентичността на договора и приложенията към него, в частта относно подписите положени за кредитополучателя, поради което съдът намира за установено по делото, че волеизявленията направени от страните в процесния договор обвързват същите валидно в рамките на допустимата свобода на договаряне.

На следващо място чл. 7.1 от договора е посочен общ размер на кредита от 896,00 лв., от които 800,00 лв. за текущи нужди и 96,00 лв. за финансиране на еднократна такса за оценка на риска от 96,00 лв., уговорена в чл. 7.1, б.„в“. В чл. 11.5 е обективиран погасителен план за връщане на кредита до 10.08.2022 г. на 27 вноски от по 49,31 лв. и една от 49,00 лв.

В чл. 8 е уговорен годишен лихвен процент в размер на 28,70 %, в чл.10, ГПР от 48,17 %, а в чл. 11.4 обща сума дължима от потебителя в размер от 1331,06 лв. В чл. 15.1 и чл. 15.2 е договорено задължение на потребителя в срок от три работни дни след сключване на договора да предостави на кредитора оригинален документ с подпис и печат, който да удостоверява пълния размер на доходите му посочен в заявката за кредита, като в чл. 18 е договорено потребителят да заплати неустойка за неизпълнение на визираното задължение в размер от 100,71 лв.

Доколкото договорът е за заем за послужване, чиято частна хипотеза се явява договорът за потребителски кредит, кумулативно-необходим елемент от фактическия състав за въникване на твърдяното кредитно правоотношение е предаването от заемодателя на заемателя собствеността върху пари или други заместими вещи. В тази връзка видно от чл.

7, ал.2 страните са волеизявили, че средствата се усвояват еднократно, в пълен размер и незабавно след сключване на договора по сметка открита в У.К.. АД с титуляр ответника, в срок от три работни дни от сключване на договора.

В случая с исковата молба е представено в препис платежно нареждане от 07.05.2020 г. за паричен превод на сумата от 800,00 лв. от сметка на ищеца открита във „Ф.“, по сметка открита в У.К.. АД с титуляр ответника. Съгласно Определение № ***/**.**.**** г. по ч.т.д.

№ ****/**** г. на ВКС, I т.о., удостоверяването от банка като това в платежното нареждане, че е заверила сметката на получателя, е действие извършено от финансовата институция по силата на закона, поради което в тази част платежното нареждане има характер на официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК. Същият не е оспорен от ответника, поради което има обвързваща материална доказателствена сила, че ищецът е наредил по банков път, а ответникът е получил по банковата си сметка, парчен превод, кореспондиращ напълно по размер и дата с уговореното в договора за кредит относно размера и начина на неговото усвояване. Не на последно място изслушаното заключение на допуснатата по делото ССчЕ, което съдът цени като пълно, обективно и компетентно, изрично сочи, че по кредита ответникът е извършил плащания от общо 359,44 лв. в периода 10.06.2020 г. – 11.01.2021 г., което съставлява конклудентно извънсъдебно признание на неизгодния за страната факт, че кредитодателят му е предал заемната сума, а той е започнал да възстановява отпуснатия кредитен ресурс.

Предвид горното съдът намира за несъмнено установено, че ответникът – кредитополучател е усвоил по процесния договор за кредит сумата от 800,00 лв., т.е. налице е валидното въникнало заемно правоотношение между страните за тази сума, по което ищецът е изправна страна.

На следващо място доколкото процесният заем е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, клаузите на договора следва да бъдат преценени от съда служебно за съответствие както с императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса на потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като в създадената между страните облигационна обвързаност длъжникът има качеството потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на ЗЗП. Анализът включва и оценка на облигационното правоотношение, в частта му досежно изпълнението от страна на заемодателя на задължението му за предоставяне на потребителя на необходимата писмена информация за съдържанието и условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на условията по договора, както и обоснованост на уговорените размери на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите разходи 3