Решение № 49 от 16.06.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Бургас, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Мая П. Величкова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600079 по описа за 2022 година С Присъда № 3/11.02.2022г. по НОХД № 289/2021г. Ямболски окръжен съд признал подс.С. Х. ИБР. за виновен в това, че на 13.06.2021г. на път І-7, км 235, на 1 км южно от пътен възел „Петолъчка“ в посока с.Зимница, обл.Ямбол, е дал подкуп, парична сума в размер на 100 лева - 1бр. банкнота с номинал от 50лв със сериен № БС 0178148 и 1бр. банкнота с номинал 50лв със сериен № БО 5346320 на длъжностни лица и полицейски органи - И. Ж.

И. и Т. Т. П. и двамата на длъжност „старши полицай“ в РУ Сливен, полицейски участък „Петолъчка“, за да не извършат действие по служба - да не докладват съгласно чл.59 т.1 от Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2014г. за патрулно-постовата дейност, издадена от Министъра на вътрешните работи (обн.ДВ бр.102 от 12.12.2014г., изм. и доп.ДВ бр.75 от 15.09.2017г.), на дежурния служител при оперативно дежурна част на МВР гр.Сливен за констатираното нарушение по закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), че транспортира животни без ветеринарно медицинско свидетелство и ветеринарно медицински паспорт и да не уведомят чрез него компетентните органи при ОДБХ гр.Ямбол, за да не бъде съставен АУАН във връзка с установено нарушение на чл.139 ал.1 т.3 от ЗВМД, поради което на основание чл.304а, вр. чл.304 ал.1 от НК, чл.54 и чл.58а ал.1 от НК, го осъдил на осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева. На основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване 1 от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата подс.И. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 177.35 лева в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР Ямбол.

Съдът е постановил да се отнемат на основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК, веществените доказателства по делото - 1бр. банкнота с наминал от 50лв с № БС 0178148 и 1бр. банкнота с номинал от 50лв с № БО 5346320.

Постановената присъда е обжалвана от подс.С. Х. ИБР., чрез защитника адв.И.С. от АК Ямбол, като счита същата за явно несправедлива, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва се, че наложените наказания са изключително завишени и несъответни на обществената опасност на личността на подсъдимия, на конкретиката на престъплението и на предмета на престъплението. Твърди се, че независимо от проведеното съкратено съдебно следствие по Глава 27 от НПК, следвало да се определи наказание при условията на чл.55 от НК, а именно пробация със задължителните пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2от НК с минимална продължителност. Заявява се, че независимо от факта, че подсъдимият е дал противозаконната облага на полицейските служители, тя не е била приета от тях, поради което действията му са спрели във фазата на опита към даване на подкуп. Подсъдимият е прекратил фактическата си власт върху тях, но те не са преминали във фактическа власт на полицейските служители, като в случая е налице довършен опит. Счита се, че поради това подс.И. е следвало да бъде признат за виновен за извършено деяние по чл.304а, вр.чл.304 ал.1, вр.чл.18 ал.1 от НК и да се оправдае да е извършил довършено деяние по чл.304а, вр.чл.304 ал.1 от НК.

Подчертава се, че осъщественото от подс.И. деяние, не се отличава с висока степен на обществена опасност, изхождайки от конкретните характеристики на деянието, вида на нарушените обществени отношения, настъпилия вредоносен резултат, начина на осъществяването му и проявата му в обществото, както и съобразявайки подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши конкретното деяние. Заявява се, че личността на подс.И. също не се отличава с висока степен на обществена опасност, тъй като подсъдимият не е трудово ангажиран, но помага на сина си с грижите за животните, грижи се за болния си баща, изразява искрено съжаление и разкаяние за случилото се, съдействал е изцяло за разкриване на обективната истина на досъдебното производство, като следва да се съобрази процесуалното му поведение и здравословното му състояние. Изброените обстоятелства, включително и ниския размер на неследващия се дар, защитата ги намира за многобройни и счита, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. Поради това се изразява становище, че следва да се 2 наложи наказание на подс.И. по правилата на чл.58а ал.4, вр.чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, а именно пробация, като не следва да се налага по-лекото наказание глоба, съобразно материалното и имотно състояния на подсъдимия – не работи, не е трудово ангажиран, в недобро здравословно състояние и грижи за болния му баща. Иска се да се измени атакуваната присъда и да се наложи наказание при условията на чл.55 от НК, което да е пробация със задължителните две пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК с минимална продължителност.

В допълнението към въззивната жалба се изброяват същите смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които се посочва, че са многобройни и съчетани с обстоятелството, че и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко, обуславят приложението на чл.55 ал.1 от НК, поради което следва да се определи наказание по правилата на чл.58а ал.4, вр.чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, а именно пробация, изразяваща се в двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца за всяка, и да не се налага предвиденото наказание глоба. Счита се, че по този начин ще се постигнат в пълна степен целите на генералната и специална превенция. Отново се твърди, че извършеното от подсъдимия деяние не представлява довършено престъпление, а опит, като действията на подс.И. са спрели във фазата на даване на подкупа. Поради това се заявява, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен за извършено деяние по чл.304а, вр.чл.304 ал.1, вр.чл.18 ал.1 от НК и да се оправдае да е извършил довършено деяние по чл.304а, вр.чл.304 ал.1 от НК. Моли се за определяне на наказание при условията на чл.58а ал.4, вр.чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, а именно пробация с двете задължителни мерки с продължителност 6 месеца и да не се налага наказанието глоба, както и да се оправдае подсъдимия за извършено престъпление по чл.304а, вр.чл.304 ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, прокурорът при АП Бургас, намира въззивната жалба за неоснователна, а обжалваната присъда за обоснована и законосъобразна, наказанието за справедливо определено.

Счита, че подсъдимият с даването на 2бр. банкноти по 50 лева е прекъснал фактическото държание върху тези банкноти и същите са преминали в полицейския автомобил, като по този начин деянието е довършено в каквато насока е ТР № 1/2021г. на ВКС. На следващо място намира, че не са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства по смисъла на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, а съдът е отчел всички смекчаващи обстоятелства и правилно е преценил, че същите не са многобройни. Подчертава, че въззивната жалба е неоснователна и не почива на събраните по делото доказателства, а наказанието и квалификацията на деянието са правилно определени, като е отчетена тежестта на обществена опасност на деянието, 3 личността на подсъдимия, трудовата му ангажираност, които са съобразени с целите на наказанието. Пледира за потвърждаване на постановената присъда, като законосъобразна, обоснована и мотивирана.

Упълномощеният защитник на подс.С.И. – адв.П.Н. от АК Бургас, излага, че окръжният съд схематично е обследвал смекчаващите отговорността обстоятелства, между които е посочил чистосърдечната признание, довело до разкриване на обективната истина по делото, добрите характеристични данни и чистото съдебно минало на подсъдимия. Твърди, че съдът не е взел предвид обществената опасност на деянието, която трябва да се съобрази с това, че подсъдимият няма длъжностно качество, а това деяние е единствено на поставяне, застрашаване с увреждане на определен тип обществени отношения. Заявява, че съдът не е взел предвид размера на дара, който не се следва, а именно 100 лева, които са много по-малко от типичните корупционни престъпления. Защитата поставя акцент на факта, че в случая се касае за отражение на корупционните престъпления само по отношение на дееца, който ефект се търси, но не повече, не по отношение на трети лица.

Посочва, че с даването на дара се иска да се прикрие не престъпление, а административно нарушение, което е значително по-леко. Отново се твърди тежко здравословно състояние на подсъдимия, страда от исхемична невралгия, която е неличима. Посочва, че съдът не е съобразил мотива на подсъдимия да извърши деянието, а именно в кризисни времена се е опитал да предпази собствеността на сина си, въпреки че се е опитал да стори това с непривични средства, но за българина собствеността е нещо свято, което се опитва да опази, въпреки средствата, които са използвани. Пледира за приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, като се замени лишаването от свобода с пробация с двете задължителни пробационни мерки, в какъвто смисъл да се измени присъдата.

Подс.С.И. поддържа жалбата и допълнението към нея, и се присъединява към изложеното от защитника си. В последната си дума моли за заменяне на наказанието лишаване от свобода с пробация и да се измени наложеното наказание глоба.

Въззивната жалба като подадена в петнадесетдневния преклузивен срок от защитника на подсъдимия, който има право да оспорва постановената присъда съгласно чл.318 ал.6 от НПК, е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебно заседание пред първата инстанция, и провери атакуваната присъда по оплакванията на въззивника и служебно изцяло, съгласно чл.314 ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба на защитника на подсъдимия е неоснователна.

4

Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите, съобразявайки оплакванията за несправедливост на наложеното наказание и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и изпълнявайки задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с изнесената в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние и участието на подсъдимия в него.

Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подсъдимият С. Х. ИБР. е роден на **.**.****., без образование, турчин, български гражданин, неженен, не работи, не е осъждан (реабилитиран по право).

Със Заповед на Директора на ОДМВР Сливен № 343з-187/31.01.2020г., свид.Т. П. е назначен на длъжност старши полицай в РУ Сливен, полицейски участък „Петолъчка“. Свидетелят И. И. също е назначен на длъжност старши полицай в РУ Сливен, полицейски участък „Петолъчка“, със Заповед № 343з1753/30.08.2019г. на Директора на ОДМВР Сливен. От длъжностните им характеристики е видно, че част от служебните задължения на свидетелите И. и П., е да работят по опазване на обществения ред, да предотвратяват и оказват съдействие за разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия.

За времето от 19.00 часа на 12.06.2021г. до 07.00 часа на 13.06.2021г., свидетелите И. Ж. И. и Т. Т. П. изпълнявали служебните си задължения, както автопатрул за изпълнение на патрулно постова дейност (ППД) на територията на ПУ „Петолъчка“ към РУ Сливен - видно от график рег.№ 1670р14535/15.06.2021г. На основание чл.59 ал.1 от Инструкция № 8121з929/02.12.2014г. за патрулно-постовата дейност (обн.ДВ бр.102/12.12.2014г., изм. и доп.ДВ бр.75/15.09.2017г.), свидетелите П. и И., в качеството си на полицейски служители, назначени в наряд като автопатрул, са длъжни своевременно да докладват на оперативно-дежурната част (ОДЧ) при ОДМВР Сливен за всяко изменение в оперативната обстановка, за извършено правонарушение, за прилагане на полицейско правомощие и за взето отношение. На основание ал.2 на посочената разпоредба, при необходимост чрез ОДЧ, нарядите извършват справки за лица и превозни средства.