Решение № 2201 от 16.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2201 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110212352 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/) № 774045-F754329 от 13.06.2024г., издадено от С.К.Д. – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на жалбоподателя „****“ ООД за извършено нарушение по чл.118, ал.6 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева.

Недоволно от това Наказателно постановление е останало наказаното Дружество, което го обжалва в срок – чрез адв. Д.. В жалбата се твърди, че при издаването на атакуваното Наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в налагане на една обща санкция за няколко отделни нарушения. В тази връзка в жалбата се посочва, че в НП е прието, че са били налице разлики в данните за доставки на бензин А-95 по документи и по нивомер във връзка с доставки по три броя акцизен данъчен документ /АДД/ : с УКН 8328458/11.01.2024г., с УКН 8328286/11.01.2024г. и с УКН 8328047/11.01.2024г. Жалбоподателят твърди, че с АДД са документирани три отделни доставки на горива, като всяка една от доставките е предмет на отделно документиране и за всяка една от тях Дружеството е подало отделна информация за полученото количество гориво, както по документ, така и чрез нивомерна измервателна система /НИС/ на електронни системи с фискална памет /ЕСФП/, като в тази насока 1 предаването на данни за получените доставки по документ съдържа задължително УКН на АДД, като въпросният УКН се сканира с баркод четец. Поддържа се, че според констатациите в НП са налице три отделни доставки, за които наказващият орган твърди допуснато несъответствие в данните по документ и по нивомер, при което би следвало да са налице три отделни нарушения, за които съгласно правилото на чл.18 от ЗАНН наложените наказания следва се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Доколкото санкционната норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвиждала наказанията и за трите нарушения, не можело да се направи преценка дали административно-наказващият орган се е възползвал от правомощието си да определи кое деяние да санкционира и кое не, като с налагането на едно общо наказание Дружеството-жалбоподател било поставено в невъзможност да разбере за кое нарушение какво наказание му се налага и по този начин се нарушавало правото му на защита. Според жалбоподателя в случая би могло да се касае евентуално за реална съвкупност на три административни нарушения, като общо наложената санкция не дава възможност на съда да прецени нейната законосъобразност съобразно критериите на чл.348, т.1-3 НПК, вр. чл.63 от ЗАНН, включително и съобразно критерия за справедливост, който извод следвал от разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, изискваща за всяко нарушение да се наложи отделно наказание. Поддържа се тезата, че това процесуално нарушение е съществено и обуславя отмяна на НП. На следващо место се твърди, че е било допуснато и друго съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на коректно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Както в АУАН, така и в НП вмененото на жалбоподателя нарушение не било описано чрез всички съставомерни признаци - не било изяснено по отношение на коя от трите доставки по процесиите АДД е била установена разлика между подадените данни по документ и по нивомерна измервателна система /НИС/ и какви точно данни, по документ и по НИС са получени в НАП за всяка една от трите отделни доставки, съответно в какво се изразява разминаването на количествата по документ и НИС за всяка отделна доставка, като по този начин установеното с процесното НП нарушение не било нито описано, нито доказано надлежно и коректно от органа по приходите. Вместо това било посочено, че общо за трите доставки е налице разминаване между данните за получените количества по документ и по нивомер в размер на 5025,10 литра, като по този начин не ставало ясно дали се касае само за една от трите доставки или всички общо и какви точно са предадените данни за всяка отделна доставка, а не общо за трите доставки. Жалбоподателят счита, че при липсата на посочените данни, както и на доказателствата, които потвърждават нарушението, НП следва да се счита за нередовно, неправилно и издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Освен това изложеното в НП се явявало и недоказано, тъй като събраните по време на проверката доказателства не установявали по безспорен начин по отношение на коя доставка е налице твърдяното нарушение. По-нататък в жалбата се твърди, че не е извършено нарушение поради автоматичното подаване на данни от НИС за получени доставки. Цитира се съдържанието на чл.118, ал.6 от ЗДДС и на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и 2 изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (за краткост :

Наредбата № Н-18 от 13.12.2006г.), като се прави извод, че всеки търговец, който извършва доставка или продажба на горива, е задължен посредством НИС да предава на НАП коректни данни за наличните количества горива в резервоарите си, като по този начин НАП да е наясно какво е доставеното и измерено количество гориво. В тази връзка се твърди, че в случая по време на проверката е било установено, че получените на 11.01.2024г. доставки на бензин А95 са били надлежно отчетени чрез автоматично подаваните данни от НИС, като данните за тези доставки са получени успешно от НАП чрез дистанционна връзка и органите по приходите са можели да определят наличното в резервоара количество гориво.

Посочва се, че при това положение не би могло да се приеме, че е налице установеното с АУАН нарушение, имащо за свой съставомерен резултат невъзможност за НАП да определи наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия с течни горива. В подкрепа на доводите си жалбоподателят се позовава на съдебна практика. На следващо место в жалбата се посочва, че деянието не съставлява нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС, тъй като в хода проверката е било установено, че количеството бензин А95, доставено в обекта по процесните три АДД, е било надлежно и коректно отчетено от НИС на резервоара и подадено към НАП чрез дистанционна връзка, като доставките са били отчетени и ръчно по документи чрез ЕСФП. В тази връзка в жалбата се посочва, че е било налице единствено разминаване между ръчно въведените данни по документи чрез ЕСФП и отчетените чрез НИС получени количества гориво, което не представлявало нарушение на законовите изисквания за отчитане на доставките на гориво и съответно на разпоредбата на чл.118, ал.6 от ЗДДС. Отбелязва се, че въпросното разминаване не е резултат от виновно поведение на „****“ ООД, негови служители или представители. Цитира се разпоредбата на чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., като се посочва, че изискването за предаване на данни за доставените количества горива по документ е въведено с разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС, въз основа на която е приета и нормата на чл.59а от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., като същото представлява отделно задължение, различно от това по чл.118, ал.6 от ЗДДС, съответно чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Макар и свързани, двете задължения били напълно самостоятелни, следвали от различни законови основания и били основани на различни източници на информация - данните от документите за доставката (еАДД) и данните от НИС на резервоарите. От тук се прави извод, че законът обвързва посочването на данните за получените доставки чрез ЕСФП с конкретен документ – еАДД, като се изтъква, че чрез ЕСФП се подават данни „по документ”, което на практика означавало, че информацията за количеството на получената доставка на гориво трябва да съответства на количеството, посочено в документите за доставката - най-често еАДД, заедно с придружаващите транспортни документи и документи за разтоварване на горивото.

Служителят в обект, който подава данни за доставката по документ, нямал друг източник на информация за количеството на полученото гориво, освен съответните документи за доставката. В тази връзка се твърди, че горивото бензин А95 се доставя в петролната база с ж.п. вагони, от които горивото се разтоварва в съответните резервоари, като при разтоварването на горивото, количеството, което се разтоварва от вагона и се влива в 3 резервоара, се отчита чрез входящи разходомери, които са надлежно сертифицирани от БИМ и пломбирани от служители на Агенция „Митници“. Именно количествата, отчетени от входящите разходомери при разтоварването на горивото в резервоарите, се отчитали като получено от жалбоподателя в неговите счетоводни документи и в документацията, която Дружеството води като задължено лице по реда на ЗАДС. Въз основа на данните от входящите разходомери „****“ ООД в качеството си на регистриран получател на гориво бензин А95 издавало АДД за съответната доставка, което се регистрирало в системата БАЦИС на Агенция „Митници“. Посочва се, че Дружеството-жалбоподател не може да отчете чрез ЕСФП като получено количество, различно от това, което е подадено в АДД, тъй като именно това е количеството получен акцизен продукт, за което е предадена надлежно информация към Агенция „Митници“ и върху което се дължи акциз. Във връзка с аргументите от жалбата „****“ ООД представя копие от съответния АДД, разпечатка от входящ разходомер и копие от служебен бон за отчетена доставка по документи, от които било видно, че подадените чрез ЕСФП данни за доставките по документи съответстват напълно с количествата получен бензин А95 съгласно документите за доставката. С оглед на това се приема, че подадената чрез ЕСФП информация за количеството получено гориво отговаря на данните от входящите разходомери и на данните от АДД за съответната доставка. На следващо място се подчертава, че както разходомерите, така и нивомерите в резервоарите са одобрени средства за измерване, надлежно сертифицирани от съответните държавни контролни органи. Те, обаче, измервали различни величини - разходомерите измервали количеството гориво, което влиза в резервоара при разтоварването на гориво, а нивомерната радарна система измервала нивото на горивото в резервоара. Освен това всяко средство за измерване имало собствени параметри, граници на точност и на допустими грешки в измерването, а количествата гориво, които се предават по дистанционна връзка към НАП, а именно - литри при 15°С е изкуствена величина, която се получавала чрез преобразуване или на действителното количество в литри, преминало през разходомерите, или чрез преобразуване на нивото на гориво, отчетено от НИС спрямо вместимостта на резервоара в даден момент. Поради това отчетените количества чрез ЕСФП и НИС не били абсолютно точна стойност, а резултативна стойност. Също така следвало да се има предвид, че самите резервоари за горива в петролната база са надземни и с огромна вместимост, като средната площ на повърхността на горивото е 120 м2 . Твърди се, че конкретният резервоар № 3, в който са получени процесиите три доставки на бензин А95, е с обем 1 577 862 литра, видно от одобрената от НАП блок-схема на ЕСФП в обекта, която жалбоподателят прилагал като доказателство и с която органите на НАП разполагали. Отделно от това се твърди, че помпите за доставка на гориво са с дебит 1500 - 2000 литра в минута, което завихря горивото в резервоара и предизвиква вълнение на повърхността му в порядък до няколко милиметра. Такова завихряне се получавало при всяко пускане на помпа за доставка, както и през целия период на доставка на гориво, а при разтоварване на 1 вагон помпата се пускала 4-5 пъти, за да се източи напълно вагонът. Твърди се, че при подобни обеми на резервоара и при разтоварване на големи количества горива, което може да продължи с часове, са възможно колебания в нивото на горивото в резервоара, причинени както от самото вливане 4 на горивото, така и от факта, че едновременно с това се извършват и изходящи доставки на гориво, което се източва от резервоара и се натоварва в цистерни. Сочи се, че колебанията можело да се дължат и на температурни разлики, които влияят върху обема на горивото, тъй като резервоарите са надземни и се влияят от околната температура на въздуха. Подобни колебания били напълно естествени и допустими, като поради тази причина всеки резервоар разполагал с калибрираща таблица, предоставена на НАП като част от задължителната документация на ЕСФП, която съдържала и норми на максимално допустими отклонения.