Решение № 1998 от 09.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1998 гр. Пловдив, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330113922 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. Д. К., ЕГН **********, против „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК 202806978, с която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 100 лева - платено без основание възнаграждение за гарант по Договор за предоставяне на гаранция № ********* г., във връзка с Договор за заем А1 Бърз кредит № ********* г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда- 30.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 11.04.2023 г., е допуснато изменение на предявения иск, чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 313.60 лева – получено без основание възнаграждение за гарант по Договор за предоставяне на гаранция № ********* г., във връзка с Договор за заем А1 Бърз кредит № ********* г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда- 13.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Аксес Файнанс“ ООД е сключен Договор за паричен заем А1 Бърз Кредит № ********* г., по силата на който ищцата получила заем в размер на 1000 лева, със срок от 12 месеца, за периода от 19.10.2020г. до 14.04.2021г., при годишен лихвен процент на заема от 36%, както и годишен процент на разходите в размер на 43.27 %. Общо дължимата сума по заема била в размер на 1205.52 лева, при месечна вноска в размер на 100.46 лева.

Сочи се, че в чл. 3, ал. 1 от договора било регламентирано обезпечение по кредита, а именно: в срок от пет работни дни кредитополучателят следвало да предостави лице, което да отговаря на определени условия, като в случай, че не обезпечи кредита по този начин, се подписва договор за поръчителство.

1

Поради тази причина, ищцата подписала Договор за предоставяне на гаранция № ********* с трето лице – „Файненшъл България“ ЕООД, гр.София, чрез посредника „Аксес Файнанс“ ООД. По силата на този договор, гарантът се съгласил да издаде гаранция в полза на ответника, с цел гарантиране изпълнението на договора за кредит в размер на 1327.19 лева, за което ищцата дължала възнаграждение в размер на 345.84 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка в размер на 28.82 лева, дължима на падежа на плащане на погасителната вноска.

Твърди, че по силата на чл. 2, ал. 4 от Договора за гаранция, гарантът декларирал, че „Аксес Файнанс“ ООД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението по гаранцията. По този начин, общият размер на месечната вноска, дължима от ищцата била в размер на 129.28 лева.

Твърди се, че договорът е недействителен на специални основания, предвидени в чл.

22 ЗПК. Нарушена била разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК, като договорената възнаградителна лихва противоречала на добрите нрави, а това водило до нейната нищожност. Нарушение имало и на т.10 от същата разпоредба, тъй като не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсвала каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същият респ. общо дължимата сума по него. Сочи, че определената в договора неустойка представлявала скрито оскъпяване на кредита. Счита се, че ако същата е била добавена към общата сума за плащане посочена в договора, е щяло да се установи, че ГПР ще надвиши 50 %. По този начин се нарушавало изискването на чл.19, ал.4 ЗПК и клаузата за ГПР била нищожна.

Счита, че клаузата за предоставяне на обезпечение за недействителна, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето същество се покривали от ГПР и по този начин се надвишавало изискването по чл.19, ал.4 ЗПК – ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Излага и, че клаузата за гаранция противоречала и на материалния закон, тъй като с нея се целяло натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи.

Клаузата за гаранция противоречала и на чл. 33 ЗПК.

В уточнителна молба, ищцата твърди се, че задълженията и по двата договора били заплатени на ответника „Аксес Файнанс“ ООД.

С оглед изложеното се моли за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 100 лева, платено без основание възнаграждение за гарант по Договор за предоставяне на гаранция № ********* г., във връзка с Договор за заем А1 Бърз кредит № ********* г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда- 30.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 11.04.2023 г., е допуснато изменение на предявения иск, чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 313.60 лева – получено без основание възнаграждение за гарант по Договор за предоставяне на гаранция № ********* г., във връзка с Договор за заем А1 Бърз кредит № ********* г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда- 13.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, със становище за неоснователност на предявения иск.

Сочи, че между ищеца и ответника на *********г. е сключен Договор за паричен заем А1 Бърз Кредит № ********* / ********* г., по силата на който ищцата получила заем в размер на 1000 лева, който същата следвало да върне на 12 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 100.46 лева.

2

Счита, че претенциите на ищцата за неоснователни, тъй като нищожността на отделни договорни клаузи не влечала нищожност на целия договор, доколкото неговото изпълнение би било възможно и без тяхното съдържание.

Твърди, че договорът за заем не нарушава изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Излага, че изискването в т. 9 от разпоредбата да бъде посочен в договора лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, е изпълнено. Изискуемата информация била посочена в чл. 2, ал.1, т. 6 от договора, където било посочено, че размерът на годишния лихвен процент е 36 %, както и че същият е фиксиран. В случая не ставало въпрос за липсващ лихвен процент и не следвало същият да се приравни на неуговорен или неточно определен.

Счита, че посочените в чл. 22 ЗПК разпоредби не засягат същественото съдържание на договора, без което той не би могъл да съществува поради невъзможност да се изпълни, а съдържание, без което потребителят не би разполагал с достатъчно информация относно своите права и задължения.

Твърди, че е налице пълна яснота относно финансовата тежест, която поела ищцата със сключването на договора. ГПР не бил по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута и представлявало възнаграждение на кредитора под форма на договорна лихва и други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит. В договора за паричен заем, ГПР бил фиксиран и не била уговорена възможност за неговата промяна, поради което не били предвидени и уговорени допълнителни допускания.

Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция е второ, акцесорно облигационно правоотношение и не би могло дължимото се възнаграждение за гарант да бъде включено в ГПР по договора за заем. ГПР се изчислявал към момент на сключване на договора за кредит, към която дата кредитора – ответник нямало как да знае дали ищецът ще предостави обезпечение.

Счита за неоснователно твърдението на ищцата, че договореният размер на фиксирания лихвен процент противоречал на добрите нрави. Счита за неоснователно и твърдението за нищожност на чл. 3 от договора. Сочи, че в СЕФ, който ищцата получава преди сключване на договора за кредит, подробно били описани изискванията към различните обезпечения, между които същата е могла да избира и знаейки, че следва да предостави едно от изброените в чл. 3 от договора обезпечения, е могла изобщо да не встъпва в договорни правоотношения или да организира предоставянето на обезпечение, още преди сключване на договора.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По делото не се спори, че между ищеца В. Д. К. и „Аксес Файнанс“ ООД е сключен Договор за паричен заем А1 Бърз Кредит № ********* г., по силата на който ищцата получила заем в размер на 1000 лева.

По делото не се спори, че между ищеца В. Д. К. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № *********, обезпечаващ изпълнението на Договор за паричен заем А1 Бърз Кредит № ********* г. /виж Определение от 31.01.2023 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

3

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за паричен заем А1 Бърз Кредит № ********* (л. 5 гръб - 8), се установява, че между ищеца В. Д. К. и „Аксес Файнанс“ ООД е бил подписан Договор за паричен заем А1 Бърз Кредит № ********* г. , за сумата от 1000 лева, с уговорена договорна лихва с посочен фиксиран ГЛП по заема – 36.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 43.27 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 12 месечни вноски, в размер 100.46 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1205.52 лева. Според чл. 3 от договора за заем, страните се споразумяват, в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: едно физическо лице – поръчител; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Във връзка с договора за заем на същата дата и под същия номер е сключен Договор за предоставяне на гаранция /л. 10 - 12/ с „Файненшъл България“ ЕООД, с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по заема срещу възнаграждение в общ размер на 345.84 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка в размер на 28.82 лева, като е изрично е посочено, че плащанията се извършват на заемодателя „Аксес Файнанс“ ООД. Посочено е също, че в случай, че платената е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Аксес Файнанс“ ООД и на задължението на потребителя към гаранта по договора, страните се съгласяват, че задължението по договора се погасява след погасяване на всички суми и разходи, дължими, вследствие на допуснатата забава или неизпълнение по договора за кредит от страна на потребителя. /чл. 2, ал. 4/. В чл.

1 от договора е уговорено, че договорът влиза в сила при непредставяне на някое от другите обезпечения по договора за заем.

В отговора на исковата молба е обективирана Справка от ответника „Аксес Файнанс“ ООД за постъпилите плащания от ищеца В. Д. К. по договорите, в общ размер на 1313.60 лева, от които сумата от 151.79 лева – погасено възнаграждение за гарант.

В открито съдебно заседание, проведено на 11.04.2023 г. ищецът признава справката на извършените плащания, представена от ответната страна.

Предвид така установените факти, съдът приема следното:

Относно недействителността на договора за заем:

Съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът „Аксес Файнанс“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.