Решение № 262472 от 08.11.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 262472 гр. Пловдив, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8405 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от

„Копривки“ АД против М.Г.С. и Д.Р.С., с която се предявяват обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в село ***, община ***, област ***, с площ от 162 квадратни метра, по силата на устав от 03.09.2019 година, вписан в Служба по вписванията под акт № ***, с който „***и Ко“ ЕООД е внесло в капитала на ищеца описания имот.

Твърди се, че съгласно изготвения ПУП процесният имот е образуван от имот № ***и е с предназначение за частен път, предвиждан да обслужва други два имота, част от които са притежавани от ищеца поземлен имот № ***и притежаван от ответниците поземлен имот № ***, като осигурява достъп и до двата имота до пътната мрежа.

Ищецът посочва, че ответниците без съгласие на праводателя му са изградили ограда, в съсобствения процесен поземлен имот, като по този начин са преградили достъпа му до път. Ищцовото дружество извършвало строителство на сграда в притежавания от него имот, като действията на ответниците го принуждавали да използва обходни маршрути за преминаване на строителна техника, а не притежаваната от него 1/2 идеална част от пътя. По този начин ответниците завладели целия процесен имот, не допускали ищеца до него и препятствали достъпа му до притежавания от него парцел с идентификатор № ***. Предвид изложените твърдения предявяват настоящите искове, с които претендират на основание чл. 108 ЗС да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ½ идеална част от процесния поземлен имот на наведеното придобивно основание, да бъдат осъдени ответниците да предадат владението по отношение на идеалната част от имота, както и за осъждане на ответниците на основание чл. 109 ЗС да премахнат за тяхна сметка оградата, построена по границите на поземлен имот с идентификатор № *** с поземлени имоти с идентификатор № ***и № ***. Молят за уважаване на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците М.Г.С. и Д.Р.С., с който оспорват предявените искове. Заявяват, че никога не са оспорвали претендираното от ищеца право на собственост по отношение на спорната ½ идеална част. Твърдят, че не владеят чужда част от имота, поради което молят за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС. По отношение на предявения негаторен иск твърдят, че не е налице ограда, която да пречи и да засяга чужди права. Молят за отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл.108 ЗС:

По допустимостта на иска:

Съдът е сезиран с ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС от съсобственик, който твърди да притежава ½ идеална част от поземлен имот срещу другите съсобственици, за осъждането им да му предадат владението по отношение притежаваната от него идеална част, доколкото няма достъп до имота. По въпроса „При иск по чл.108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, може ли и в кои случаи съдът да уважи искането за предаване на владението върху претендираната идеална част?“ е образувано тълкувателно дело № 3 от 2020 г. на ОСГК на ВКС, поради противоречивото му разрешаване от различни състави на ВКС. Доколкото образуваното тълкувателно дело не е основание за спиране на настоящото производството пред първата инстанция, разглеждаща спора, обусловен от поставения правен въпрос, то настоящият състав следва да изложи своето становище, която е в следния смисъл: С иска по чл.108 ЗС се търси защита на нарушеното владение от страна на собственик срещу всяко лице, което владее или държи вещта без основание. Ревандикационен иск може да бъде предявен от съсобственик, притежаващ идеална част, както срещу трето за съсобствеността лице, така и срещу друг/ други съсобственици. Това е така, доколкото всеки съсобственик съгласно чл.31, ал.1 ЗС разполага с пълния обем от правомощия на правото на собственост – да владее, ползва вещта и да се разпорежда с нея (като се имат предвид ограниченията на чл.33, ал.1 ЗС). Когато съсобственик не е допускан до съсобствения имот от другите съсобственици и никога не е упражнявал правомощието си да го владее, то е допустимо той да поиска от съда предаване на владението по отношение на притежаваната от него идеална част. В действителност, останалите съсобственици имат право да владеят съсобствената вещ, но то не изключва основателността на иска на по чл.108 ЗС, предявен от невладеещия съсобственик. В този смисъл – решение № 15/ 02.08.2012 г. по гр.д.

№ 1299 по описа за 2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 204/ 11.01.2013 г. по гр.д. № 272/ 2012 г. на ВКС, II г.о. и др. В цитираните решения се приема, че исковете по чл.32, ал.1, чл.32, ал.2 и чл.34 ЗС не осигуряват предаване на владението на съсобствената идеална част. С първия иск правото на лично ползване се трансформира в право на обезщетение, с втория се получава единствено правото да се ползва реална част от имота, ако е възможно, а третият иск цели ликвидиране на съсобствеността. Нито един от трите иска не може да замести защитата, която дава искът по чл. 108 от ЗС - предаване на владението върху идеална част. Съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл. 108 ЗС, както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобственика лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го завладее, без да има основание, тъй като основанието да се владее имотът е обусловено от обема на притежаваното право. Изпълнението на съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС става чрез съставяне на протокол от съдия изпълнителя за въвод във владение на идеална част, като се осигурява достъп на съсобственика до имота. Съвладението на целия имот е също форма на упражняване на правото на собственост от съсобствениците. Приема се още, че искът за собственост по чл. 108 ЗС на идеална част от недвижим имот между съсобственици е процесуално допустим, като проблемите на изпълнението на евентуалното позитивно /осъдително/ решение не са от категорията на основанията, обуславящи надлежното упражняване правото на иск. Правото на собственост, в пълен или ограничен обем - като идеална част от съсобствен недвижим имот, винаги може да бъде защитено с осъдителния иск по чл. 108 ЗС.

В част от решенията на Върховния касационен съд, цитирани в определението, с което е направено предложение за образуване на тълкувателно дело, например, решение № 100/ 02.08.2017 г. по гр.д. № 3560/ 2016 г. на ВКС, I г.о., се приема, че когато съсобствената вещ се ползва от всички съсобственици, но упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема на правата им, интересът на съсобственика, чието право е нарушено, е да получи фактическа власт върху реална част от имота, съответстваща на правата му. В тази хипотеза търсената с иска по чл.108 ЗС защита може да бъде постигната едва след разпределение на ползването на съсобствената вещ по реда на чл.32, ал.2 ЗС, на когото е предоставено по този ред ползването на реална част от вещта, може да иска предаване на владението от нея от останалите съсобственици. Дотогава всеки съсобственик има противопоставимо на останалите съсобственици право да ползва цялата вещ, съгласно чл.31, ал.1 ЗС, в пределите на взаимните ограничения, произтичащи от наличието на множество еднородни права върху един и същи обект.

Разрешението, дадено с това решение, не намира приложение в настоящия случай, доколкото фактическата обстановка е различна. В случая, ищцовото дружество твърди да е лишено изцяло от възможността да ползва съсобствения имот по предназначение – за път, тъй като ответниците са го оградили. За разлика, в цитираното решение всички съсобственици ползват вещта, но някои от тях ползват в повече от притежаваната от тях част. В последния случай, допустимостта на ревандикационния иск е обусловена от провеждането на производство за разпределение на ползването, което обаче не е необходимо по настоящия казус.

Предвид изложените по-горе принципни разбирания, съдът приема, че предявеният от съсобственик ревандикационен иск на идеална част срещу съсобствениците е допустим и следва да се разгледа по същество.

Ответниците в писмения отговор навеждат основание за недопустимост на иска по чл.108 ЗС в установителната му част, тъй като те не оспорвали принадлежността на правото на собственост на ищеца по отношение на процесната ½ идеална част. С ревандикационния иск се цели защита на накърненото право на собственост на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. В действителност, съгласно задължителните постановки на т.2А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Тоест, може да се приеме, че ревандикационният иск съдържа в себе си искане за защита на правото на собственост на ищеца, като съдът се произнася с отделен установителен диспозитив по отношение на принадлежността на правото на собственост на ищеца и отделен осъдителен диспозитив досежно предаване на владението на имота. Въпреки посоченото разрешение, което дава тълкувателната практика на Върховния касационен съд, искът по чл.108 ЗС е един. Доколкото ищецът твърди, че ответникът е завладял целия съсобствен недвижим имот, то той има правен интерес от завеждане на ревандикационен иск, по който, както се посочи, съдът е длъжен да се произнесе с два диспозитива. Излагането на твърдения в исковата молба, че ответникът оспорва правата на ищците не е условие за предявяване на иска по чл.108 ЗС, тъй като собственикът поначало може да търси своята вещ от всяко лице, в която тя се намира и която отказва да му я предаде (така решение № 772/ 05.11.2010 г. по гр.д. № 1894/ 2009 г. на ВКС, I г.о.). Не би могло да се говори за частична недопустимост на иска по чл.108 ЗС в случай че ответникът не оспорва принадлежността на правото на собственост на ищеца, след като се твърди, че същият владее и частта на ищеца и не го допуска до съсобствения имот. Противното би довело до лишаване на собственика от ред за защита на правото си на собственост, което не се допуска от правния мир. Отделен е въпросът, ако ответникът не оспорва правото на собственост и предаде владението на ищеца в хода на процеса, или пък го е сторил преди това. В този случай обаче отново не би се касаело до въпроса за допустимостта на иска, а до неговата основателност, което е предмет на разглеждане с крайния съдебен акт.

Поради това съдът приема, че предявеният иск за собственост по чл.108 ЗС е изцяло допустим и следва да се разгледа по същество.

По същество на правния спор:

Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За основателността на предявения ревандикационен иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК, че е собственик на ½ идеална част от ПИ с идентификатор № ***, както и че ответниците упражняват фактическа власт по отношение на целия имот.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че ищцовото дружество е собственик на ½ идеална част от процесния недвижим имот, на основание апорт (непарична вноска) в капитала. Непаричната вноска в капиталово дружество представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото на собственост. Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 ТЗ вноската на право за учредяване или за прехвърляне на която се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор или устава. Елемент от фактическия състав и за пораждане на вещноправното действие на прехвърлянето е вписване на апорта в търговския регистър. В този смисъл решение № 5/ 08.02.2011 г., постановено по т.д. № 271 по описа за 2010 г. на ВКС, I т.о.