Решение № 539 от 12.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. Бургас, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20242120107415 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от "Йеттел България" ЕАД срещу Н. Д. И., искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 179,09 лева, представляваща абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 01.06.2022 г. до 31.08.2022 г. по допълнително споразумение от 20.06.2022 г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер *****, сумата от 171,99 лева, представляваща неустойка по Раздел III, т. 2 б. „а“ от допълнително споразумение от 20.06.2022 г. към договор за мобилни услуги от 13.05.2022 г. за предсрочното му прекратяване, сумата от 190,67 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от 01.06.2022 г. до 31.10.2022 г. по сключен между страните договор за лизинг от 09.06.2022 г. с предмет „Accessories Xiaomi Mi Wach S1 Black Black Strap”, сумата от 89,98 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от 01.06.2022 г. до 31.10.2022 г. по сключен между страните договор за лизинг от 17.05.2022 г. с предмет „Базови аксесоари”, сумата от 123,97 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от 01.06.2022 г. до 31.10.2022 г. по сключен между страните договор за лизинг от 20.06.2022 г. с предмет „Базови аксесоари”; сумата от 60,56 лева, представляваща абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 01.06.2022 г. до 31.08.2022 г. по сключен между страните договор за мобилни услуги от 09.06.2022 г. за мобилен номер *****, сумата от 69,51 лева, представляваща неустойка по т. 9 б. „а“ от договор за мобилни услуги от 09.06.2022 г. за предсрочното му прекратяване, сумата от 188,03 лева, представляваща абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 01.06.2022 г. до 31.08.2022 г. по допълнително споразумение от 20.06.2022 г. към договор за мобилни услуги от 13.05.2022 г. за мобилен номер *****, сумата от 171,99 лева, представляваща неустойка по Раздел III, т. 2 б. „а“ от допълнително споразумение от 1

20.06.2022 г. към договор за мобилни услуги от 13.05.2022 г. за предсрочното му прекратяване, сумата от 212,92 лева, представляваща неустойка по т. 9 б. „б“ от договор за мобилни услуги от 13.05.2022 г. за мобилен номер ***** за предсрочното му прекратяване, сумата от 161 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от 01.06.2022 г. до 31.10.2022 г. по сключен между страните договор за лизинг от 20.06.2022 г. с предмет базови аксесоари; сумата от 119,89 лева, представляваща абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 01.06.2022 г. до 31.08.2022 г. по сключен между страните договор за мобилни услуги от 20.06.2022 г. за мобилен номер *****, сумата от 134,49 лева, представляваща неустойка по т. 9 б. „а“ от договор за мобилни услуги от 20.06.2022 г. за предсрочното му прекратяване; сумата от 48,71 лева, представляваща абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 01.06.2022 г. до 31.08.2022 г. по сключен между страните договор за мобилни услуги от 20.06.2022 г. за мобилен номер *****, сумата от 68,18 лева, представляваща неустойка по т. 9 б. „а“ от договор за мобилни услуги от 20.06.2022 г. за предсрочното му прекратяване и сумата от 94,62 лева, представляваща неустойка по т. 9 б. „б“ от договор за мобилни услуги от 20.06.2022 г. за мобилен номер ***** за предсрочното му прекратяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2924/23.08.2024 г. по ч. гр. д. № 5765/2024 г. на РС-Бургас и Заповед за изпълнение № 3214/18.09.2024 г. по ч. гр. д. № 5765/2024 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, чл. 345 ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232 ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че между страните са сключени описаните по-горе договори за мобилни.

Поддържа се, че в описаните по-горе периоди ответникът не е заплащал абонаментни такси.

Посочва се, че при прекратяването на абонамента на ответника са начислени неустойки в размер на три месечните абонаментни такси по съответния договор за мобилни услуги, както и неустойка за предсрочно прекратяване в размер на отстъпката за предоставено оборудване. Сочи се, че между страните е сключен договор за лизинг, чийто вноски не за заплатени от ответника. Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на кредитора били дадени указания да предяви настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Твърди се, че между страните са сключени описаните по-горе договори за мобилни.

Поддържа се, че в описаните по-горе периоди ответникът не е заплащал абонаментни такси.

Посочва се, че при прекратяването на абонамента на ответника са начислени неустойки в размер на три месечните абонаментни такси по съответния договор за мобилни услуги, както и неустойка за предсрочно прекратяване в размер на отстъпката за предоставено оборудване. Сочи се, че между страните е сключен договор за лизинг, чийто вноски не за заплатени от ответника. Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на кредитора били дадени указания да предяви настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на направените съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът по делото чрез особения си представител е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се дължимостта на вземанията за неустойки, като се изтъква, че не е осъществен фактическият състав, обуславящ възникване на задълженията за неустойки, а именно – прекратяване на съответния договор. Възразява се, че всички вземания за лизингови вноски са вече заплатени от ответницата. Оспорват се подписите на ответницата във всички договори за мобилни услуги и договори за лизинг.

В съдебното заседание ищецът не се представлява от процесуален представител.

2

Депозирано по делото е становище от 10.02.2025 г.

В съдебното заседание, чрез назначения от съда процесуален ответникът оспорва предявените искове. представител,

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 5765/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, че в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно заверени преписи от: допълнително споразумение от 20.06.2022 г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер ***** /л. 23 гръб/, договор за лизинг от 09.06.2022 г. с предмет „Accessories Xiaomi Mi Wach S1 Black Black Strap” /л. 21/, договор за лизинг от 17.05.2022 г. с предмет „Базови аксесоари” /л. 18/, договор за лизинг от 20.06.2022 г. с предмет „Базови аксесоари” /л. 29 гръб/, договор за мобилни услуги от 09.06.2022 г. за мобилен номер ***** /л. 32 гръб/, допълнително споразумение от 20.06.2022 г. към договор за мобилни услуги от 13.05.2022 г. за мобилен номер ***** /л. 39 и л. 10/, договор за лизинг от 20.06.2022 г. с предмет базови аксесоари /л. 44 гръб/, договор за мобилни услуги от 20.06.2022 г. за мобилен номер ***** /л. 49/ и договор за мобилни услуги от 20.06.2022 г. за мобилен номер ***** /л.

52 гръб/. Представени по делото са, подписани от абоната декларации-съгласие, че същият е получил екземпляр от общите условия на ищеца. Представено е и подписано от абоната приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти. По делото са приети описаните в исковата молба фактури, издадени от мобилния оператор за процесния период /л. 60 – л. 66/. На л. 56 и л. 22 от делото са представени Общи условия на „Йеттел България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, действали за процесния период и Общи условия на договорите за лизинг.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, чл. 345 ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232 ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ал. 1 от ЗЗД.

За успешното им провеждане в тежест на ищеца е да установи - възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже обстоятелствата, от които твърди, че произтичат вземанията му за претендираните суми на сочените в исковата молба договорни основания, в т.ч., че горепосочените договори са валидно сключени с ответника, изпълнение на собствените си задължения по договорите – предоставяне на достъп до далекосъобщителната мрежа, респ. реалното потребление на услугите от ответника, както и предоставянето на лизинговата вещ, включително и на вземанията за неустойки при предсрочно прекратяване, а именно уговорените между страните неустойки при предсрочно прекратяване на съответния договор и предсрочното прекратяване на договора – получаване на изявлението за разваляне от ответника и неговото съдържание, както и размера на претендираните вземания. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

По иска с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД.

От гореописаните, приети по делото, неоспорени досежно тяхната автентичност, 3 сключен между страните договор за мобилни услуги от 12.11.2020 г. за мобилен номер ***** и договор за мобилни услуги от 09.07.2018 г. за мобилен номер *****, изм. с допълнително споразумение от 06.04.2021 г. по категоричен начин се установява възникването между страните на облигационно отношение, което ги обвързва и което е действало в рамките на заявения от ищеца период на потребление от 20.08.2021 г. до 19.10.2021 г. Видно от приетите доказателства по делото, се установява по несъмнен начин, че в процесния период, на ответника е бил предоставен достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца.

Предвидените в договорите абонаментните такси се дължат за предоставения достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца и не зависят от това дали реално ответника ги потребява - по арг. т. 23, б. „б“ от Общите условия. Индикация за това са и сключените между страните допълнителни споразумения, които не биха били сключени ако на абоната не е бил предоставен достъп до мрежата. Претендираните суми за абонаментни такси за потребление на мобилни услуги са обективирани в представени и приети по делото фактури, заверени за вярност от ищцовата страна. Действително последните са частни свидетелстващи документи, които нямат обвързваща доказателствена сила, но имат доказателствена стойност, която съдът следва да прецени по вътрешно убеждение. Съдът счита, че представените фактури доказват, че ищецът е предоставил достъп до потребление на мобилните услуги за процесния период, при все повече, че в установения в чл. 131 от ГПК срок, възражение за обратното не е направено от ответника, а искането за установяване на неавтентичност на договорите е оттеглено.