Решение № 77 от 05.04.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 77

С., 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20232200500085 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 627/11.08.2022г. по гр.д. № 235/2022г. на СлРС, с което е отхвърлен като недоказан и неоснователен искът на „К.С.“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище ***, да бъде осъдено „П.Т.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище ***, да му заплати сумата 3 000лв./три хиляди лева/ с включено ДДС, представляваща стойността на транспортна услуга, извършена от първото от тях по заявка на второто с № IMP/DE1/NRB-SLV/0808/001 от 09.07.2021г., с автомобил с рег.№ ***, на мебели от Германия, за която спедиторско-транспортна услуга ищеца е издал фактура № 000000357/ 15.09.2021г. с получател „Парагон интернационал транспорт“ЕООД, като сумата дружеството-ищец претендира заедно със законната лихва, считано от датата на която е депозирал пред съда исковата си молба и до окончателното й изплащане и на ищеца е отказано присъждане на разноските по делото 1

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство.

Въззивникът ищец обжалва решението на СлРС, като счита, че то е незаконосъобразно и неправилно, поради противоречие с материалния закон и необосновано. Твърди, че първостепенният съд неправилно е пприел, че са налице две различни товарителници, въз основа на които били извършени два различни превоза и този извод на съда се е отразил и върху резултата на постановеното решение. Заявява, че действително в депозираната искова молба е посочен номер на товарителница, различен от представената, но това различие се дължи единствено и само на допусната техническа грешка, за която и е разбрал едва при постановяване на решението. Счита, че допускането на техническа грешка не е основание за отхвърляне на иска, а в случай че съдът всъщност е установил противоречие е следвало не да отхвърля иска, а да даде указания за уточнение. Това е така, защото в петитума на исковата молба ясно и точно е посочена фактурата, но която се претендира вземането от ищеца, а в процесната фактура е посочен коректният номер на подадената заявка. Също така трябва да се има предвид, че по делото като доказателство е приложена заявка № IMP/DE91/NRB-SLV/0809/001, както и фактура № 3557/15.09.2021 г., в която фигурира същия номер на заявка, тоест - няма правна и житейска логика, ищецът да предявава иск за заплащане на услуга по друга заявка, какъвто извод е направнл съдът. Процесната заявка е представена още с исковата молба и в случай, че съдът е установил несъответствие между изложението на обстоятелствата, на които се основава искът и приложените доказателства, още на този етап е следвало да остави искова молба без движение и да даде указания за отстраняване на противоречията, но такива указания не са дадени нито предварително, ниго при провеждане на първото съдебно заседание на 02.06.2022 г. При „изясняване на т.н. предварителни въпроси и фактическата по делото обстановка" в първо заседание съдът не е поискал да се изясни несъответствието между номера на заявката в исковата молба и номера на документа, приложен към исковата молба, да се конкретизира дали става дума за две различни заявки или изобщо да се правят някакви уточнения на исковата молба. Дори и да се приеме, че са налице две отделни заявки с два различни номера, то при положение, че по делото е приложена само една заявка, пак е следвало да 2 бъдат дадени указания на ищеца, че не прилага доказателства за втората заявка, което не е сторено, следователно съдът е нарушил задълженията си по чл. 143, ал, 1 и чл. 145, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, което е довело и до постановяването на един неправилен акт.

По-нататък във въззивната жалба се твърди, че не е направило впечатление на съда, че в споменалата заявка в оригинал е изписано 09/07/2022 г., което в превода на български език е посочено като 07.09.2022 г., т.е. очевидно при заявката е използван стандарт на календара, различен от българския, в който най - напред се изписва месеца, а след това деня.

Оттук идва и получилото се „иесъответствие", а и ако превозът е бил извършен през месец юли, няма как фактурата за този превоз да е издадена едва през месец септември, защо го в Закона за счетоводството има законоустановени срокове, които следва да се спазват. Така, в случая, е представена фактура, в която е посочен номерът на заявката, която е приложена като доказателство по делото, представена е кореспонденция между двете страни, относно организацията на превоза, както и доказателства, че същият е осъществен. Това прави иска доказан по основание и по размер, а съдът неправилно е интерпретирал доказателствата по делото. Сумата от товарителницата в размер на 2500 лева, отговаря на сумата но процесната фактура без ДДС.

Неправилен е и изводът на съда, касаещ различни според него товари, изведен както от разликата в килограмите, така и от уж различното място на натоварване в прилженото заявление и в представената товарителница. При подадената заявка, в графа „loading equipment" товарно оборудване, отбелязаната като 3000 кг. тежест, очевидно се отнася за товарния камион, и това е видно от съседната графа, където се посочва т.н. товарен метър, което всъщност е дължината на самото превозно средство. Отделно, посочен е видът на стоката - мебели, като това отговаря и на вида стока, натоварена на камиона в Германия и посочена в товарителницата. По отношение на мястото на натоварване - в оригинала на товарителницата в т. 4 „товарен пункт" изобщо липсва нещо написано, но е видно, че заявката е за натоварване от DE 91126 Редницембах, а от товарителницата се установява, че именно в 91126 Редницембах, Германия е натоварен и камионът, извършил превоза. И в 3 двата документа е посочен и точният адрес на товарене, а именно Зиергелшрасе 23-25, Дие Халле. Представената товарителница е издадена на 13.09.2021 т., като не става ясно защо съдът приема, че същата е от дата „14-ти, неясно кой месец 2021 г."

Въззивникът се оплаква още, че при постановяване на решението си, първоинстанционният съд не е взел предвид и представената между страните коресгюндеция, касаеща процесната фактура № 3557/15.09.2021 г., от която е видно че ответникът не е заплатил сумата по тази фактура.

Заявява и че е поискал постановяване на неприсъствено решение, поради наличие на законовите предпоставки за гова, но нито е постановено такова решение, нито е постановено определение, с което да се остави без уважение това искане, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

С оглед всичко изложено въззивникът счита, че предявеният иск е изцяло доказан, както по основание, така и по размер. Моли въззивния съд да отмени изцяло като незаконосъобразно, немотивирано, необосновано и неправилно атакуваното решение и вместо това да постанови ново, с което да уважи изцяло иска.

Претендира присъждане на разноски.

Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, с писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции, представя списък по чл. 80 от ГПК за тази.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано по реда на чл. 50 ал. 2 от ГПК, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, 4 отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са изцяло основателни.

Производството се развива по предявен осъдителен иск за реално изпълнение на парично задължение по сключен търговски договор за международен превоз, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва с правна квалификация чл. 367 и сл. от ТЗ, вр. чл. 286, 287, 288 и сл. от ТЗ, гл. 3 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз /CMR/ и чл. 303а ал. 3 от ТЗ, чл. 309 от ТЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.

Произхода на това задължение ищецът свързва с наличието на договорна връзка и неизпълнението на основното насрещно задължение, произтичащо от нея, от страна на ответника.

Последният поначало не е подал отговор нито на исковата молба, нито на въззивната жалба и не е изразил становище по иска.

Безспорно, категорично и еднозначно се установява посредством еднопосочните и неопровергани доказателствени средства, че между страните като търговци, е бил сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки от място на изпращане на територията на Германия до място на получаване на територията на РБългария.

Този договор е неформален – няма изискуема форма за валидност, и КДМАП предвижда установяването на факта на сключването му да става с конкретен вид писмен документ. Съгласно приложимата норма на чл. 4 от КДМАП „договорът за превоз се установява с товарителница. Липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито 5 съществуването, нито действието на договора за превоз….“ В случая е представена ЧМР товарителница от 13.07.2021г., която съдържа реквизитите по чл. 6 на КДМАП

От представените по делото доказателства се установява още, че „П.и.т.“ ЕООД, /чиято фирма към момента на предявяване на иска е „П.Т.“/, е отправило заявка до „К.С.“ ЕООД последното да транспортира до РБългария 3 т. товарно оборудване, състоящо се от 50 кашона мебели, което трябва да натовари в този и следващия ден от Дие Хале, Зиегелщрасе 23-25, D E 91126 Редницембах. Уговорената цена на услугата е 2 500 лв., като трябва да бъде заплатено в срок до 30 дни след разтоварването.

Представеният с исковата молба документ, послужил за създаване на облигационната връзка между страните, е заявка № IMP/DE91/NRBSLV/0809/001 от 09.07.2021г.

Мотивът на първоинстанционния съд да отхвърли иска е, че такъв бил предявен за задължение с източник ЧМР товарителница по заявка № IMP/DE1/NRB-SLV/0808/001 от 09.07.2021г. – както се твърди в обстоятелствената част на исковата молба.

Въззивникът се брани с възражения относно допуснати в тази насока процесуални нарушения от решаващия съд и настоящият състав изцяло ги споделя.

Вярно е, че така е посочена заявката, въз основа на която е сключен договорът за превоз, но само в описателната част на исковата молба. В петитума, с който се иска присъждане на сумата, е посочен друг документ – фактура № 3557/15.09.2021г., а като доказателствени средства са представени заверени копия от ЧМР товарителница от 13.07.2021г., заявка №

IMP/DE91/NRB-SLV/0809/001от

09.07.2021г. и фактура

№

3557/15.09.2021г., в която е описана същата заявка. Така именно тя е отразена в документите, приложени към исковата молба, които са и основанието за плащане.

Само тези видими противоречия са достатъчни, за да е длъжен съдът, при осъществяване на процесуалните действия по проверка на редовността на исковата молба, да поиска от ищеца да уточни обстоятелствата, на които основава претенцията си, както повеляват разпоредбите на ГПК.

Разпечатката съдържа 45 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe0c2e42-a358-443b-9c47-2102de453960