Решение № 204 от 19.10.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Варна, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Г. М.

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20263001000269 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба подадена от името на П. П. М. срещу решение № 8/14.01.2026 г. по електронно дело 20253300100311 (ГД № 311/2025 г.) по описа на Окръжен съд – Разград, с което е бил уважен предявен срещу нея и необжалвал друг ответник иск, предявен от „МОТОБУЛ“ ЕАД, за обявяване на относителната недействителност на осн. чл. 135 ал. 1 ЗЗД на сделка на длъжника П. П. М., договорила увреждащо кредитора си безвъзмездно разпореждане, при знание за свое съществуващо задължение поето като солидарен длъжник по договор за предоставяне на клентски карти за отстъпки при закупуване на горива, представляваща споразумение по чл. 51, ал. 1 СК между съпрузи в частта, по силата на която придобити по време на брака в съпружеска общност на съпрузите М.и имоти, находящи се в гр. Разград, бул.

„Княз Борис I" № 13А (застроено дворно място с жилищна сграда, включваща жилище и гараж) са предоставени в изключителна собственост на бившия съпруг Б. Х. М., както и са разпределени и разноски.

Въззивният съд е разгледал предварителните въпроси и допустимостта на производството с определение №359/25.06.2026г., като е докладвал и конкретните оплаквания.

Въззивницата ответник – длъжник и прехвърлител на своите права от общите имоти П. П. М., обосновава своите оплаквания с неправилна интерпретация като разпоредително действие, увреждащо кредитора, на 1 споразумение, обслужващо общата цел на съпрузите да прекратят по взаимно съгласие своя брак в хода на правомерно воден бракоразводен процес с един правомерен юридически акт, извършен от тях при упражняване на признати от закона субективни лични права. Счита за необоснована и преценката на първата инстанция за безвъзмездния ефект на споразумението, който не съответства на предназначението му да уреди и общите им задължения спрямо ипотекарен кредитор с права върху същия имот. Сочи, че в резултат на споразумението не са намалели активи на съпругата, а са спестени бъдещи разходи за погасяване на два банкови кредита в размер, многократно надхвърлящ стойността на дела от семейното жилище, които за напред са поети от другия съпруг. Превратно е било отчетено знание на съпруга на длъжницата за увреждането на нейния кредитор, при наличие на установени факти относно стойността на получения дял и задълженията по ипотечния кредит, обезпечен със същия имот, които Б. М. изпълнил за уравнение на дела на съпругата си М.. На следващо място са наведени доводи за неправилно приложение на нормите на чл. 135 ЗЗД и чл. 50 и сл. СК. Според въззивницата съдебното решение за развод не е сделка, а самото споразумение по чл. 51 СК няма вещно-прехвърлителен ефект, а е елемент от фактически състав на производството по чл. 330 и сл. ГПК, като транслативният ефект настъпва едва след влизане в сила на решението по бракоразводното дело и това категорично изключва квалифицирането му от обективна страна като увреждащо кредитора действие, предприето от П. М. с цел намаляване на нейното имущество. Приравняването на действията на съпрузите по предявяване на иска за развод, предпоставка за допускане на който е именно общото споразумение, на проява на субективно знание за увреждане на кредитор би било равносилно на несъвместимо с духа и разума на закона ограничение на гарантирана в чл. 46 от Конституцията основна ценност, каквато е свободата на брачните отношения.

В бланкетно писмено становище, заместващо пледоария по същество, със същите доводи се поддържа искане за отмяна на неправилното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен неоснователния иск на кредитора за обявяване на относителната недействителност на извършено разпореждане с притежавани от длъжницата ½ идеални части от семейния имот.

Необжалвалият ответник – приобретател на права по оспорената сделка Б. Х. М., призован за участие в настоящия процес като необходим другар на въззвницата (ТРОСГТК 7/2020 ВКС) не е изразил становище по съществото на спора.

Въззиваемият ищец – увреден кредитор „МОТОБУЛ“ ЕАД, чрез законния си представител управител М., е оспорил оплакванията. Обосновава съотвествието на преценката на споразумението като правна сделка, насочена към уреждане на имуществени отношения след прекратяване на брак, при което длъжницата се е лишила от свое имущество. Позовава се на практиката на съдилищата, приравняваща самото разпореждане на действие, затрудняващо удовлетворяване на кредитор в степен достатъчна за легитимация за атакуване на прехвърлителната сделка. Оспорена е интерпретацията на фактите по наличие на ипотека и уговореното спестяване на бъдещи разходи, като въззиваемия сочи, че обслужването на задължения 2 към друг кредитор са ирелевантни, а значимо за увреждането на общото обезпечение е освобождаването на длъжника от известно имущество, без то да е заменено с друг достъпен актив. Отделно са коментирани доводите по сравнение на стойностите на имота и задълженията по кредит, в чието ползване длъжницата не е участвала, както и обстоятелствата по знанието на факти от всеки от участниците в разпореждането, обективирано в споразумение за развод, включително с позоваване на съответна съдебна практика по прилагане на презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Коментирани са и доводите срещу ограничителния ефект на претенцията на кредитора спрямо права на българските граждани да прекратят своя брачна връзка с развод по взаимно съгласие.

В писмено изложение по съществото на спора, въззиваемият е обосновал своето право да иска обявяване на недействителност увреждащата го сделка, като се е позовал на всяка от предпоставките по чл. 135 ал.1 ЗЗД, установени в съответствие със съдебна практика и законови презумпции. Пледира за постановяване на решение, с което уважаването на основателната му претенция да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.

Само въззивницата е поискала определяне на съдебно-деловодни разноски за тази инстанция, като ги е конкретизирала в списък (л. 43). Така обявеният размер е оспорен като прекомерен от насрещната страна.

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК № 1/2011 г., на ВКС). Постановеното обявяване по отношение на ищеца на относителна недействителност на договорено в споразумение, одобрено в бракоразводно решение, придобиване от бившия съпруг М. на ½ ид.ч., притежавана от бившата съпругата М. от подробно индивидуализирани недвижими имоти( включващи дворно място, сграда и гараж) съответства на предявения конститутивен иск от кредитор, упражнил правото си по чл. 135 ал.1 ЗЗД, основано на твърдения за сключване на увреждаща го безвъзмездна сделка, договорена от прехвърлителката след пропуснати падежи на изпълняеми парични задължения по конкретен договор за услуга при закупуване на горива и узнаване на предприети срещу нея като солидарно задължена с получателя на услуга длъжница действия по събиране на паричния дълг.

Съответно на задължителното разясняване на предмета на този конститутивен иск (ТРОСГТК 2/2017 на ВКС), въззивният съд преценява, че правото на иск е надлежно упражнено от лице с правен интерес като кредитор на ответницата – праводател по оспорената сделка, сключена на 21.08.2024г.

Кредиторът се легитимира с твърдения за възникване на дълга и съществуването му като известно на длъжника задължение към момента на сделката, с която общото обезпечение се намалява и тези твърдения са напълно достатъчни за да обосноват интерес от обявяване на относителна недействителност, без да е необходимо да се доказват в този процес. Ищецът описва породена отговорност на ответницата- солидарен длъжник, задължила се едновременно с търговско дружество-получател на легитимационен инструмент(карта или чип), позволяващ получаване на доставена от кредитора 3 стока (зареждано в различни бензиностанции гориво). Наред с твърденията за тази отговорност за изпълнение на разсрочени задължения за плащане на цена на получена доставка, ищецът е представил и осъдително арбитражно решение, издадено срещу ответницата М., солидарно задължена с управлявано от нея дружество - клиент на доставчика на горивото, с което са присъдени падежирали задължения по договора и неустойки за забава, начислени с натрупване по поредица от фактури, като най- ранния пропуснат падеж е 16.10.2023г. Няма спор и че вземанията на кредитора спрямо главния длъжник са били предявени в производство по несъстоятелност на търговеца, а арбитражният акт е приведен в изпълнение срещу длъжницата въз основа на издаден изпълнителен лист, като към предявяване на иска принудителното изпълнение на дълга не е приключило, респ. не са посочени други данни за удовлетворяване на кредитора и до настоящия момент, за да се налага нова преценка на интереса.

Въззивният контрол може да бъде извършен по същество.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено по същество следното от фактическа и правна страна:

Оплаквания по установените факти, пораждащи потестативно право на увреден кредитор да обяви за относително недействително разпоредително действие на своя длъжник въззивникът не е изложил. Затова за целите на въззивния контрол съдът проверява приложението на закона по фактите, установени в първата инстанция:

Ответниците М.и са били съпрузи от 01.05.1986г., като са придобили по време на брака си недвижим имот, находящ се в гр. Разград, бул. „Княз Борис I" № 13А с идентификатор №***** представляващ дворно място от 515 кв.м., ведно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда със ЗП 165кв.м. притежаваща идентификатор №*****.1,заедно с намиращите се в сградата самостоятелни обекти в сградата и идентификатори №*****.1.1жилище и №*****.1.2-гараж. С решение № 69/21.08.24г. по бр.д.№453/2024г. на РС-Гълъбово бракът на съпрузите е прекратен по взаимно съгласие, след като те лично са се явили в съдебно заседание на 21.08.24г. и са потвърдили постигнатото помежду им споразумение, с което освен въпросите относно ползването на семейното жилище(същия имот), издръжката между съпрузите и фамилното име на бившата съпруга, са включили и уреждането на имуществени отношения, свързани със прекратяваната съпружеска общност.

Общият имот е поставен в индивидуален дял на съпруга Б. М., като за уравнение на дяловете същият е поел задължението да заплаща на банката припадащите се на съпругата остатъчни задължения, породени при придобиването на описания имот, както и да обслужва лично ипотеката за изтегления от съпрузите кредит.

Видно от представените от ответниците банкови удостоверения, към този момент семейният имот е обезпечавал два кредита към Уникредит банк, по който солидарно задължени лица са били както двамата съпрузи, така и дружеството "БП Груп" ЕООД, притежавано от съпругата М., както следва: ипотечен кредит № 102/615/Р2023 от 30.06.2023г., предоставен на кредитополучател М. (и солидарни длъжници М. и дружеството) с цел 4 рефинансиране на предходен ипотечен договор, и договор за револвиращ кредит №61/615/S2023 от 14.07.2023г., с който на "БП Груп" ЕООД е отпуснат револвиращ кредит за оборотни средства, при солидарно задължаване и на двамата съпрузи. Видно от представените банкови удостоверения кредитополучателят е изплащал лично като кредитополучател разсрочените месечни анюитетни вноски по първия активен ипотечен кредит(л.150 и сл. от делото на РОС) до общо 21 486.39лв. в периода след споразумението до 21.11.25г. , а по вторият (обезпечен с втора по ред ипотека) договор, изцяло е изплатил като солидарен длъжник до 26.11.24г остатъка от главница 98 400 лева и съответни лихви и съдебни разноски, или общо 105488.02лв., като кредитът е бил погасен изцяло.