Определение № 1065 от 18.07.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1065 гр. Плевен, 18.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500560 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 274 от ГПК.

С определение № 3509/8.07.25 г по ч.гр.дело № 4218/25 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТКАЗАЛ на основание чл.411, ал.2, т.5 от ГПК, издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, по заявление по ч.гр.д. №4218/2025 г. на ПлРС, със заявител “Обединена Българска Банка” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, ********** и длъжник И. Б., ********** с постоянен адрес в гр.

Благоевград и настоящ в Република Северна Македония, поради липсата на обичайно местопребиваване на длъжника на територията на Република България. На основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК

УКАЗАЛ Е СЪЩО ТАКА на заявителя „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК **********, че може да предяви осъдителен иск относно вземането по заявление, възоснова на което е образувано ч.гр.д.№4218/2025г. на ПлРС, срещу И. Б., ********** с постоянен адрес в гр. Благоевград и настоящ в Република Северна Македония, в ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от получаване на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса по иска.

1

Срещу постановеното определение е постъпила частна жалба от ОББ АД, в която се възразява, че отказът е незаконосъобразен. Възразява се, че длъжникът има постоянен адрес в РБ и се сочи тълкувателна практика на ВКС на РБ , съгласно която РС не следва да преценява дали длъжникът има обичайно местопребиваване на територията на РБ или място на дейност в страната. Според жалбоподателя достатъчно е наличието на предпоставката по чл. 411 ал.2 т. 4 от ГПК за издаване на заповед, а по отношение на обичайното местопребиваване трябва да бъдат съобразявани обстоятелства от личен или професионален характер.Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и издаване на заповед.

Като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните Плевенски окръжен съд намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

Районен съд – Плевен е приел, че е направил служебна справка за постоянния и настоящ адрес на длъжника. От изготвената справка се установява, че постоянния адрес на длъжника е в гр. Благоевград, а настоящия му адрес е в Република Северна Македония, регистриран през 2008 г. При това положение, съдът е приел, че следва да откаже изцяло издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, на осн. чл.411, ал.2, т.5 от ГПК, тъй като длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на Република България. В тази връзка РС – Плевен е посочил, че т.3 на ТР №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, сочещо като меродавен постоянния адрес на длъжника, не следва да се прилага, съобразно приетото понастоящем, по преюдициално запитване на български съд, Решение на СЕС по дело C‑222/23, а именно, че чл.62, параграф 1 от Регламент (ЕС) №1215/2012 от 12 декември2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на с решения по граждански и търговски дела, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която се счита, че гражданите на държава членка, пребиваващи в друга държава членка, имат местоживеене на адрес, който винаги е регистриран в първата държава членка. В Решението е прието и че чл. 4, § 1 и чл. 5, § 1 от Регламент № 1215/2012, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, както е тълкувана в 2 националната съдебна практика, да предоставя на съд на държава членка компетентността да издава заповед за изпълнение срещу длъжник, за когото съществува обосновано предположение, че към датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, е имал местоживеене на територията на друга държава членка, в случаи, непредвидени в глава II, раздели 2 - 7 от този регламент. Недопускането на такава правна уредба следва да се отнася за българската държава и в отношенията с трети страни, като в случая отново е приложима разпоредбата на чл.411, ал.2, т.5 от ГПК.

Определението е законосъобразно

Плевенски районен съд е изложил мотиви за изводите си, които в по – голямата си част се споделят от въззивния съд и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени.

Пл ОС счита, че цитираните от РС – Плевен и в частната жалба съображения по т. 3 на ТР №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС на РБ са в друга хипотеза и са неприложими в конкретния случая. Няма спор, че длъжникът има постоянен адрес на територията на РБ, но настоящ такъв извън нейната територия, което попада в обхвата на чл. 411 ал.2 т.5 от ГПК. Не следва да се приема, че наличието на постоянен адрес в РБ изключва прилагането както на чл. 411 ал.2 т. 4 от ГПК, така и на т. 5 на същия текст. Това са различни основания, които дават право на заповедния съд да откаже издаването на заповед. Наличието на настоящ адрес извън територията на РБ означава автоматично липсата на обичайно местопребиваване на територията на РБ.

Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното определение.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3509/8.07.25 г по ч.гр.дело № 4218/25 г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4