Решение № 31 от 06.06.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Габрово, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря Веселина Й. Венкова в присъствието на прокурора П. П. Д. като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244200600104 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Д. Ц. от ГАК в качеството му на защитник на подсъдимата И. И. Н. срещу Присъда №15 от 05.03.2024г. постановена по НОХД № 1068/2023г. на РС-Габрово.

С горната присъда РС- Габрово е признал подсъдимата И. И. Н. за виновна в това ,че на 28.01.2022 година, от жилище, находящо се на улица „**” № 7 в град Габрово, противозаконно отнела чужда движима вещ – дамски златен пръстен на обща стойност 1875,50 (хиляда осемстотин седемдесет и пет лева и петдесет стотинки), от владението на М. И. П. от гр. Габрово, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като за извършеното престъпление по чл. 194, ал. 1 и на основание чл. 54, ал. 1 от НК съдът е осъдил Н. на три месеца лишаване от свобода.На основание чл. 66, ал. 1 от съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимата Н. е осъдена да заплати на гражданската ищца М. П. , сумата от 1419.80 лева, обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на описаното по-горе престъпление по 194, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2022 година до нейното окончателно изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД. В останалата си част, до размера на 1870.50 лева предявеният граждански иск е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.Подсъдимата е осъдена да заплати на гражданската ищца и направените от нея разноски за адвокатско представителство.

На подсъдимата са възложени направените по делото разноски и дължимите държавни такси.

В законният срок присъдата е обжалвана от адв.Д. Ц. в качеството му на защитник на подсъдимата, като неправилна и постановена в противоречие със събраните доказателства. Счита, че по делето не е доказано ,че откраднатия от неговата доверителка пръстен е бил с диаманти, поради което счита, че следва да се приеме ,че цената му е 525.50 1 лева. Прави се искане обжалваната присъда да бъде изменена в частта относно размера на предмета на престъплението и съобразно това да се измени размера на уважения граждански иск до сумата от 200.00 лева.

Подсъдимата и нейния защитник в съдебно заседание пред настоящия въззивен състав поддържат жалбата. Защитникът отново се спира на изразеното от него становище още пред първата инстанция, че по делото не е доказано, че предмета на престъплението е златен пръстен с диаманти.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата, счита, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден.

Частната обвинителка и гражданска ищца М. П. не се явява пред настоящата инстанция, за да изрази лично становището си по жалбата. За нея се явява адв.Л. Ц. от ГАК оспорва жалбата и счита ,че следва да се потвърди присъдата на РС-Габрово.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Атакуваната присъда е постановена въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата съобразно проведената процедура по чл.371, ал.1 т.1 от НПК. Извършен е необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира, че не се налагат различни изводи по фактите. Правилно РС-Габрово е приел следната фактическа обстановка:

В началото на 2022г. подсъдимата И. Н. живеела в гр.Габрово и била социален асистент. Изпълнявайки това си задължение, посещавала по два часа на ден свидетелката М.

П., която тогава била на деветдесет години.

М. П. притежавала златен пръстен със седемдесет малки бели диаманта, монтирани в горната му част. Бижуто било подарък от дъщерята на пострадалата, за 70 годишния и юбилей. Знаела, че то е направено по поръчка в ***, където живеела тогава, покойната и вече дъщеря. Като подарък по повод юбилея на пострадалата в него били вложени 70 диаманта. Пръстенът бил скъп спомен от вече починалата дъщеря на възрастната жена.

На 28.01.2022 година след обяд, подсъдимата отново посетила дома на св.П. и по молба на възрастната жена, двете започнали да търсят тефтер с телефонни номера. Тогава Н. забелязала, че на шкаф във всекидневната стая, пострадалата е оставила масивен златен дамски пръстен с тегло от 7,35 грама при 10 карата златно съдържание, с монтирани на него 70 бр. миниатюрни диаманти, бели на цвят. Тъй като се нуждаела от парични средства за покриване на свои заеми, тя решила да го вземе и да го продаде, а получените от това средства да използва за тяхното погасяване. Възползвайки се от това, че П. е ангажирана с търсенето на тефтера, подсъдимата незабелязано взела златния и пръстен и си тръгнала.

След това отишла в златарско ателие, което се намирало на ул. „***” № 20 в гр. Габрово.

Там в присъствието на свидетеля *** продала на свидетеля ***- бижутер в ателието откраднатия от нея златен пръстен, като за същия получила сумата от 260 лева. На следващия ден / 29.01.2022 г./, свидетеля *** стопил златния пръстен, при което диамантите изгорели.

На 31.01.2022 година М. П. подала жалба до РУ – Габрово в която съобщила за кражбата на златния пръстен. При проведеното разследване, И. Н. била посетена от полицейски служители, пред които тя признала, че е откраднала пръстена от дома на св. П., както и че го е продала в златарското ателие на улица „***” в гр. Габрово.

С протокол от 10.02.2023 година свидетелят *** предал доброволно получената при разтапянето на пръстена стопилка, която чрез приемо-предавателен протокол от 11.07.2023 2 г. е била върната на св. М. П..

От заключението на изготвената повторна съдебно-оценъчна експертиза по досъдебното производство, се установява, че общата парична равностойност на отнетия златен пръстен е възлизала на сумата от 1875,50 лева към инкриминираната дата.

От заключението на изготвена в досъдебното производство физико-химическа експертиза се установява, че при приложения от свидетеля *** начин за разтапяне на златния пръстен (чрез газова горелка, използваща пропан-бутан и кислород) изгарят монтираните върху пръстена камъни, без значение от какъв вид са.

Подсъдимият в обясненията си пред РС-Габрово признава, че е откраднала пръстена на св.П., като обяснява постъпката си с нуждата от пари за заплащане на бързи кредити.

Подсъдимата твърди, че не е обърнала внимание какъв е пръстена и дали има върху него нещо. Опитала се да преведе на пострадалата сумата от 200.00 лева, но М. П. отказала да ги получи.

В пледоарията си по съществото на делото адв.Д. Ц. изразява становище, че по делото не е установено по безспорен и категоричен начин, че върху предмета на престъплението –златен пръстен са били поставени 70 броя диаманти.

Фактическата обстановка установена от РС-Габрово се установява по безспорен и положителен начин от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност, на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил правилата на формалната логика.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло извършения доказателствен анализ от първоинстанционния съд и счита ,че не следва да го преповтаря.Установената фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимата и от нейния защитник.

Единствено предмет на оспорване е предмета на престъплението, като защитата счита, че стойността на същия е 525.50 лева, каквато е оценката му като пръстен от злато, 10 карата и, че не е доказано, че върху него има диаманти, които определят по-високата му стойност, възприета от решаващия съд.

От показанията на пострадалата М. П. дадени на досъдебното производство се установява, че откраднатия от нея пръстен и е подарен за юбилея и през 2000.00 година от дъщеря и. Пръстенът бил златен, около 7 грама, като в горната част имал подложка на която били вградени 70 бели камъчета, разположени в редици. От дъщеря си знаела ,че камъчетата са диаманти и пръстенът струва 2500 долара. Показанията и кореспондират с показанията на св.***, който закупил от подсъдимата Н. предмета на престъплението. Свидетелят потвърждава, че пръстена е бил златен, 7,35 грама и 10 карата, какъвто е стандарта в *** за чистота на златото. Върху него имало малки камъчета, които обаче свидетелят не знаел какви са, защото не му представлявали интерес. На следващия ден с горелката стопил пръстена без да сваля камъчетата, защото това било много работа. Казаното от св.*** се потвърждава от вписаното от него в протокол за доброволно предаване на стр.16 от ДП в който свидетелят е отразил, че предава стопилка от злато с чистота 10 карата, която е от стапянето на дамски пръстен с бели камъчета предаден в златарското ателие. Показанията на св.*** изцяло кореспондират с показанията на св.***- охранител в златарското ателие. От друга страна, показанията на пострадалата П. относно това какво е представлявал откраднатия пръстен се потвърждават от показанията на нейните приятелки **. И двете са виждали пръстена и го описват като масивен, златен, покрит с малки бели камъчета за които знаели ,че са скъпоценни. В показанията си св.И. **, която била социален асистент на пострадалата П. в предходен период, също потвърждава, че е виждала масивния, златен 3 пръстен с бели камъчета. Свидетелката знае от М. П., че пръстена, който е подарък от дъщеря и струва 2500 долара и е покрит с диамантчета.

При това положение , настоящият съдебен състав приема за доказано по безспорен и категоричен начин, че пръстенът предмет на инкриминираното деяние е бил златен, 7,35 грама и покрит със 70 малки бели диаманта. На досъдебното производство е назначена повторна комплексна оценъчна експертиза, която е възложена на вещите лица ***-бижутер.

От заключението се установява ,че стойността на златен пръстен от 7,35 грама злато , 10 карата се равнява на стойността на златен пръстен 5,25 грама от 14 карата, която е 525.50 лева.Стойността на 70 бели диамантчета е 700.00 лева, а монтажът на същите върху пръстен е също 700.00 лева.Заключението е мотивирано и съдът го цени като правилно и законосъобразно. Съдът приема ,че стойността на предмета на престъплението е 1875.30 лева.

Въззивният съд намира ,че по делото е доказано по безспорен и положителен начин ,че подсъдимата Н., както от обективна така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК, като на 28.01.2022 година, от жилище, находящо се на улица „**” № 7 в град Габрово, противозаконно отнела чужда движима вещ – дамски златен пръстен на обща стойност 1875,50 (хиляда осемстотин седемдесет и пет лева и петдесет стотинки), от владението на М. И. П. от гр. Габрово, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои.

При определяне вида и размера на наложеното наказание от три месеца лишаване от свобода, правилно и законосъобразно РС-Габрово е отчел наличните смекчаващи вината обстоятелства и наложеното наказание е правилно и законосъобразно. Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.