Решение № 4532 от 17.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4532 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева

Членове:

Александър Ангелов

Петя Т. Стоянова Владимирова като разгледа докладваното от Александър Ангелов Въззивно гражданско дело № 20231100504306 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 7 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по жалба на В. Г. срещу постановление от 12.12.2022 г. по изп. дело № 20229210402251 на ЧСИ с рег. № 921, с което са присъединени за събиране в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение, заплатени от взискателя. В жалбата се посочва, че с молба, подадена по изпълнителното дело на 30.11.2022 г., жалбоподателят е представил връчено на взискателя изявление за прихващане, чрез което са погасени дължимите към него суми по изпълнителното производство. Поради това жалбоподателят счита, че след подаването на посочената молба не е следвало да се предприемат други действия по изпълнението, а да бъде прекратено изпълнителното дело (по който въпрос посочва, че съдебният изпълнител не се е произнесъл), а съответно не се дължат и други разноски, включително тези, присъединени за събиране с обжалваното постановление. Освен това жалбоподателят твърди, че при първоначалното образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ с рег. № 789 (изп. д. № 165/2018 г.) са били определени и събрани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 700 лв., поради което такива разноски не следва да бъдат събирани. При евентуалност прави възражение за прекомерност на размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя.

Ответникът по жалбата и взискател в изпълнителното производство Н.Б. изразява становище за неоснователност на жалбата, като посочва, че соченото от жалбоподателя прихващане не може да бъде извършено, тъй като издадените в полза на жалбоподателя изпълнителни листове (за вземанията, с които жалбоподателят твърди, че прихваща) са въз основа на съдебни актове, които са отменени, а съдебното производство по този спор все 1 още продължава, като образуваното изпълнително дело срещу ответника по жалбата въз основа на изпълнителните листове (по което жалбоподателят е взискател) е спряно.

Ответникът посочва още, че сумата за адвокатско възнаграждение, сочена от жалбоподателя, не му е била изплатена, както и че е налице обективна причина за ангажиране на друг адвокат (доколкото предходният вече не упражнява адвокатска професия), а също така, че и след подаването на молбата на жалбоподателя от 30.11.2022 г. по изпълнителното дело са извършвани действия, тъй като съдебният изпълнител се е произнесъл, че не са налице основания за прекратяването на делото.

В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният изпълнител изразява становище за нейната неоснователност, като посочва, че няма данни по изпълнителното дело на взискателя да са изплатени заплатените от него разноски за възнаграждение на първоначално ангажирания от него адвокат, който е бил сменен поради обективна невъзможност да участва в производството. Счита и че няма основания за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, предвид активността на взискателя и неговия процесуален представител в производството. Съдебният изпълнител посочва и това, че се е произнесъл по искането на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство, като при това счита, че извършеното прихващане не може да бъде съобразявано от съдебния изпълнител и да бъде основание за прекратяване на производството.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител, съдът намира следното:

Изпълнителното производство е образувано на 23.10.2018 г. по молба на взискателя Н.Б. въз основа на два изпълнителни листа от 29.06.2018 г. и от 27.06.2018 г. за събиране на сума в общ размер от 29 457,61 лв. Първоначално процесуален представител на взискателя е адвокат К.А., подал и молбата за образуване на производството. Видно от представения договор за правна защита и съдействие заплатеното възнаграждение на процесуалния представител е в размер на 2 700 лв.

Първоначално изпълнителното производство е образувано при ЧСИ с рег. № 789. По делото са извършени редица действия, включително и изпълнителни, като на няколко пъти взискателят (чрез процесуалния си представител) е подавал молби за извършване на различни действия. Видно от справките за изплатени суми, както и от отбелязванията върху единия изпълнителен лист, събраните в хода на изпълнението суми не са били достатъчни, за да се погаси изцяло задължението по двата изпълнителни листа, другите такси и разноски по изпълнителното производство (включително заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение), като също така са погасявани и публични задължения на длъжника.

По молба на взискателя от 11.09.2020 г. изпълнителното производство е прехвърлено на ЧСИ с рег. № 790. С молба от 26.11.2021 г. взискателят е поискал да бъдат събрани и вземанията по изпълнителен лист от 15.11.2021 г., чийто размер възлиза общо на 2 628,51 лв. На 28.09.2022 г. взискателят отново е поискал изпълнителното дело да бъде прехвърлено, като то е продължило под настоящия си номер 20229210402251 при ЧСИ с 2 рег. № 921. Към този момент по изпълнителното дело е упълномощен и нов процесуален представител от взискателя, а именно адвокат Т.Б.. Впоследствие пълномощно за посочения процесуален представител отново е представено с молба от 12.12.2022 г.

С молба от 30.11.2022 г. жалбоподателят В. Г. е поискал съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство, като е представил и връчено на ответника Н.Б. изявление за прихващане с вземания, за които срещу ответника са издадени изпълнителни листове в полза на жалбоподателя. С разпореждане от 30.01.2023 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство.

Следва да се има предвид, че предмет на настоящото производство не е въпросът дали са налице основания за прекратяването на изпълнителното производство, тъй като жалбата не е подадена срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати производство (самият жалбоподател твърди, че съдебният изпълнител не се е произнесъл по молбата му за прекратяване на делото). Въпреки това трябва да се посочи следното. По изключение законът е предоставил правомощие на съдебния изпълнител да установи погасяване на вземането, когато за това са представени безспорни документи – изходяща от взискателя разписка (със заверен негов подпис или когато той не оспори подписа си), както и официален документ от банка или поща за извършеното плащане, като в тези случаи изпълнителното производство е безпредметно и се прекратява – чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Посочените случаи представляват погасяване на вземането само чрез изпълнение (плащане), а не по друг начин. По аналогия към тези случаи може да се приравни и погасяването чрез прихващане, когато взискателят не оспорва насрещното вземане на длъжника, с което последният е извършил прихващането. Тогава взискателят признава и ефекта на прихващането, т.е. признава факта, че вземането му е погасено чрез този погасителен способ, което е случай, подобен на посочения по-горе случай на извършено изпълнение на взискателя, което той не оспорва (доколкото е издал разписка за него). В случая обаче взискателят оспорва насрещното вземане на жалбоподателя, с което последният твърди, че е извършил прихващане, което изрично е заявил в становище от 06.03.2023 г. Поради това съдебният изпълнител не би могъл да прекрати производството, като приеме, че вземането, предмет на изпълнението, е погасено чрез прихващане.

Освен това в случая следва да се съобрази, че вземанията, с които жалбоподателят е заявил, че е извършил прихващане (видно от представените съдебни решения на СРС и СГС, както и разпореждане за издаване на обратен изпълнителен лист), представляват вземания (за разноски по делото и за връщане на събраната по изпълнителния лист сума), произтичащи от решението на СГС от 31.03.2022 г., с което е отхвърлен искът за установяване на вземането по изпълнителния лист от 29.06.2018 г., а това решение е отменено с решение на ВКС от 06.01.2023 г. Към момента съдебното производство по този иск продължава, като все още не е постановен окончателен съдебен акт (видно от разпореждането за насрочване на заседание по делото пред въззивния съд). Поради това към момента не съществуват вземанията, с които жалбоподателят твърди, че е извършил прихващане. Нещо повече, тъй като решението, с което искът е отхвърлен, е отменено и 3 съдебното производство продължава, не съществува и пречка да продължи събирането на вземанията по изпълнителния лист от 29.06.2018 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение.

Следователно няма пречка изпълнителното производство да продължи и съответно взискателят да ползва услугите на адвокат по него. Видно от изложеното в мотивите на посоченото решение на ВКС, първоначалният процесуален представител на взискателя вече не упражнява адвокатска професия, поради което не може да се приеме, че разноските за възнаграждение на настоящия процесуален представител на взискателя представляват разноски за повече от един адвокат по делото. Освен това към момента по делото продължават да се извършват изпълнителни действия (последното такова действие е налагане на запор върху дружествени дялове на длъжника по искане на взискателя), като е налице и значителна непогасена част от дълга. Като се съобрази това обстоятелство, както и продължителността на изпълнението до момента (повече от четири години и половина), може да се очаква, че изпълнителното производство ще продължи още във времето, което оправдава заплащането от страна на взискателя на разноски за адвокат за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело.

Размерът на дълга, който следва да бъде събран в изпълнителното производство, може да се определи въз основа на удостоверение за размера на дълга от 03.08.2022 г. (въз основа на което е постановено и разпореждането на СРС за издаване на обратен изпълнителен лист), от което е видно какви суми са заплащани за погасяване на задължението по изпълнителния лист от 29.06.2018 г., справка за размера на дълга от 03.08.2022 г., от която е видно какви суми са заплатени за погасяването на задължението по изпълнителния лист от 27.06.2018 г., както и че никаква част от главницата по този изпълнителен лист, както и никаква част от задължението по изпълнителния лист от 15.11.2021 г. не е погасена, а също и от справка за размера на дълга от 21.10.2021 г., от която се установява каква част от главницата по изпълнителния лист от 29.06.2018 г. е останала непогасена. При това трябва да се има предвид, че видно от справката от 03.08.2022 г., както и от отбелязванията върху двата изпълнителни листа от 29.06.2018 г. и от 27.06.2018 г., последното погасяване на суми по изпълнителния лист от 29.06.2018 г. предхожда издаването на посочените справки (то е от м. 10.2020 г.). Следва да се посочи и че липсват данни за погасяване на задължения след издаването на последните справки от 03.08.2022 г.

Така общият размер на оставащото за събиране задължение на жалбоподателя по трите изпълнителни листа възлиза на 25 710,87 лв., като тази сума не включва натрупаната до момента лихва за забава върху главниците по изпълнителните листове от 29.06.2018 г. (по който непогасената главница възлиза на 15 932,36 лв.) и от 27.06.2018 г. (по който е дължима цялата главница от 7 150 лв.). Размерът на лихвата за забава, дължима върху посочените главници от момента, в който са извършени последните плащания по съответните задължения, до момента, в който взискателят е сключил договор за правна защита и съдействие и съответно е заплатил разноски за възнаграждението на адвокат Т.Б.

(16.10.2022 г.), определена и въз основа на посочените справки за размера на дълга, възлиза 4 общо на 5 660 лв. Така общият размер на задълженията на жалбоподателя към момента, в който взискателят е заплатил разноски за адвокат, възлиза на 31 370,87 лв.