Решение № 174 от 16.08.2024, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Административно наказателно дело 239/2024
- Вид
- Решение № 174
- Подписан
- 16.08.2024
- Състав
- Радостина Панчугова
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.4, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
- §1, т. 35 · Закон за данък върху добавената стойност
- § 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 174 гр. Кърджали, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20245140200239 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № *************/ 20.02.2024 г., издадено от Началник на отдел „О. д.“ - П., Дирекция „О. д.“ в ГД „Ф. к.“, с което на основание чл.185, ал.5, изр.второ вр. чл.185, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв. на „С. *****“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление
*********************, представлявано от Д. А. Д. в качеството му на управител, за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба ****/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно, а наложената с него санкция е несправедлива, моли се за неговата отмяна.
Жалбоподателят не претендира разноски. В съдебно заседние дружествотожалбоподател не се представлява. Депозирана е писмена молба- становище по хода на делото, доказателствата и по съществото на спора, в която се сочи, че жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея възражение.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Р. Т., която в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност.
Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП.
1
Районна прокуратура- К., редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 16.01.2024 г., свидетелите А. Е. и К. Б. извършили оперативна проверка в обект - щанд за парфюми - в сградата на „К.", находящ се в **************, стопанисван от "С. *****" ЕООД с ЕИК **********. В хода на същата е констатирано, че "С. *****" ЕООД в качеството си на лице по чл.
3 от Наредба ****/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез операцията „служебно изведени суми" промяна на касовата наличност в размер на 45.00 лв. На основание чл.ЗЗ, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени" или „служебно изведени" суми. На работа в щанда за парфюми по това време била продавач-консултантът С. А. Д. Свидетелите Е. и Б. извършили проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство модел „P.
****" с рег. № в НАП ******* с индивидуален номер ******* и ИН на ФП ********. В хода на проверката е установено, че не е регистрирана чрез операцията „служебно изведени суми" промяна на касовата наличност в размер на 45,00 лв., представляваща взет оборот от първа смяна, неналичен към момента на проверката. Установена е фактическата наличност е в размер на 30,00лв, а разчетената касова наличност от дневен отчет с № ******** от ФУ - 75,00лв. Била констатирана разлика в касата в размер на - 45,00лв.
Наличното в проверявания обект фискалното устройство конструктивно притежавало възможността да се извършват операциите „служебно въведени" и „служебно изведени" суми. Служителите, извършили проверката, констатирали в съставения АУАН, че извършеното нарушение от страна на дружеството жалбоподател "С. ****" ЕООД, не е довело до неотразяване на приходи, но също така било установено, че нарушението е извършено повторно по смисъла на §1, т. 35 от ДР на ЗДДС. За същото нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № ****/ 13.12.2006 било издадено Наказателно постановление № **************/l 1.04.2023 г., влязло в сила на 11.08.2023 г., с което лицето е било санкционирано.
При така установената фактическа обстановка срещу „С. *****“ ЕООД бил съставен от св. А. Е. АУАН, серия ** № *********/02.02.2024 г., за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба ****/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Същият бил редовно предявен и връчен на Д. А. Д. с ЕГН **********, в качеството му на управител/пълномощник на "С. ****" ЕООД на дата 02.02.2024г. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили и писмени 2 възражения срещу АУАН.
Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № ************/ 20.02.2024 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, подадена е от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира подадената жалба за основателна по следните съображения:
Съдът установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно - наказателното производство, че са били допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, но не отговаря на изискванията на чл. 57, ал.1, т.7 от ЗАНН, въпреки че е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано по начин, затрудняваща възможността му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което е накърнено правото му на защита.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № ***/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Посочената правна норма гласи, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите " служебно въведени " или " служебно изведени " суми. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че фискалното устройство в търговския обект, стопанисван от дружество жалбоподател притежава функциите и операциите
"служебно въведени/служебно изведени”.
Посоченото безспорно обуславя извод, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № *** от 13.12.2006 г. на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.
Безспорно установено е в настоящия случай, че не е регистрирана 3 чрез операцията „служебно изведени суми" промяна на касовата наличност в размер на 45,00 лв., тъй като разчетената касова наличност от дневен отчет с № ******** от ФУ е в размер на 75,00лв, а реално установената фактическата наличност е в размер на 30,00лв.
Съгласно пар.§ 1, т.40 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДДС урежда, че „За целите на този закон: „Фискално устройство“ е устройство за регистриране и отчитане продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискални касови бележки и за съхраняване на данни за регистрираните обороти във фискална памет.
При така установената фактическа обстановка, безспорно доказано е, че горепосоченият обект щанд за парфюми - в сградата на „К.", находящ се в ***************, стопанисван от "С. ****" ЕООД с ЕИК ********** представлява „търговски обект“ по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т.1 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случая такава се явява Наредба № *** от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
За нарушението на дружеството е наложена имуществена санкция в размер от 1 000.00 лев, на основание чл.185, ал. 5 вр, ал.4 от ЗДДС.
Следва да се посочи, че правилно наказващия орган е приложил санкция за повторно нарушение, доколкото датата на осъществяване на констатираното при проверката нарушение - 16.01.2024 г. е последваща датата на влизане в сила на наказателно постановление № ***********/l 1.04.2023 г., влязло в сила на 11.08.2023 г., т.е. към датата на нарушението дружеството е било санкционирано за друго такова нарушение. Необходимо е да се отбележи, че законодателят е предвидил два отделни санкционни състава за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба ***/13.12.2006 г., в зависимост от това дали нарушението е довело до неотразяване на приходи или не. В първия случай при условията на повторност се прилага чл. 185, ал. 5 от ЗДДС, а във втория чл. 185, ал. 4 от ЗДДС.
Състава на приложената административнонаказваща разпоредба на чл.185, ал. 5 от ЗДДС предвижда при повторно нарушение, когато самото нарушението не води до неотразяване на приходи, да се прилагат санкциите по ал. 4, а именно в размер от 400 до 2000 лв. за глоба и от 2000 до 8000 лв. за имуществена санкция. Тоест, препращането в случая е само до чл. 185, ал. 4 ЗДДС, но не и към чл. 185, ал. 1 ЗДДС. В този смисъл в настоящия случай, доколкото нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № ***/13.12.2006 г. на МФ не води до неотразяване на приходи, същото е правилно квалифицирано и е санкционирано на основание чл. 185, ал. 5, изр. 2, вр. aл.4 от ЗДДС.
Предвид изложеното обаче, настоящият състав счита, че АНО не е определил правилно размера на тази санкция в обжалваното НП, като е 4 слезнал под законовия минимум от 2000 лв. и е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1000 лв. Това от своя страна поражда съмнения как се квалифицира нарушението – като такова, което не води до неотразяване на приходи или противното, предвид определения размер на имуществена санкция от 1000 лв., като не е ясно към коя точно разпоредба на законовите текстове се отнася- на чл.185, ал.1 от ЗДДС или на чл.185 ал.2 от ЗДДС. Съдът констатира, че при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН. Прието е, че жалбоподателят е извършил нарушението на дата 16.01.2024г., като административно-наказателната отговорност на "С. *****" ЕООД, чрез налагане на наказание глоба в размер на сумата от 1 000 лв. е ангажирана на основание чл.185, ал.5, изр.второ, вр.чл.185, ал.4 от ЗДДС. Към датата на извършване на нарушението обаче вече е била в сила цитираната разпоредба, в редакцията на ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., т.е., вече законовият минимум е увеличен от 1 000 лв. - на 2 000 лв. Допуснато е особено съществено нарушение по чл. 27, ал. 5 от ЗАНН и само на това основание наказателното постановление се явява незаконоъобразно. Освен това, за пълнота следва да се посочи, че съобразно ТР 8 от 2021г. на ВАС, съдът не може да измени обжалваното НП, влошавайки процесуалното положение на жалбоподателя.
Разпечатката съдържа 37 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe0af3f2-d23e-41e4-82b2-f4599abe827c