Решение № 160 от 11.06.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Варна , 11.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20203100901131 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. ИВ. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ No 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, вследствие на ПТП, настъпило на 06.12.2019г. в гр.Варна, на кръстовището между бул. Република“ и ул. „Хан Севар“, по вина на водача на товарен автомобил „Рено Канго” с рег. № ******, СТ. Й. М., чиято отговорност към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в Застрахователна полица №BG/02/119002134256, със срок на действие от 18.08.2019г. до 17.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2020г. /датата, на която е изтекъл 3-месечния срок за произнасяне на застрахователя/ до окончателното изплащане на задължението.

ИЩЦАТА твърди, че на 06.12.2019 г. около 15:05 ч. в гр. Варна, на 1 кръстовището между бул. „Република" и ул. „Хан Севар" пострадала като пешеходец от пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с участието на товарен автомобил „Рено Канго" с peг. № ******, за което вина имал изцяло водачът на товарния автомобил. Последният се движел по ул. „Хан Севар" и достигайки до кръстовището с бул. „Република" предприел маневра завиване наляво по бул. „Република", като не пропуснал и отнел предимството на пресичащата булеварда, преминавайки по маркирана пешеходна пътека, пешеходка - ищцата, в резултат на което ударил последната с предната дясна част на моторното превозно средство, пова ляйки я на пътното платно.

В резултат на настъпилото ПТП ищцата получила следните травматични увреждания: фрактура (счупване) на долния край (дисталната част) на улната (лакътната кост) с дислокация (разместване) на фрагментите; контузия на главата; контузия на носа; контузия на левия крак и множество натъртвания и охлузвания по различни части на тялото.

Непосредствено след настъпилото ПТП ищцата била прегледана и транспортирана от екип на ЦСМП и приета по спешност в МБАЛ „Света Анна- Варна" АД с оплаквания от силни болки в областта на лявата ръка и други засегнати части на тялото. В лечебното заведение били назначени изследвания - рентгенографии и извършени консултации с лекари специалисти. Въз основа на резултатите от извършените рентгено-графски изследвания и установената от тях фрактура на лакътната кост, на пациентката била поставена гипсова имобилизация на лявата ръка.

Вследствие на преживяното ПТП ищцата изпитала интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с цялостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение. С оглед характера и степента на получената политравма пострадалата изпитвала интензивни болки в засегнатите области на тялото - основно главата и лявата му половина. Болковият синдром се засилвал при палпаторен натиск. Заради контузията на носа, освен болките, ищцата била със синина, оток и чувствителност в засегнатата зона, придружени от затруднено дишане през ноздрите при опитите за по-дълбоко вдишване и издишване. Страдала от посттравматично главоболие предвид получената контузия в областта на главата. Получената контузия на долния ляв крайник, предизвикала и двигателни нарушения и затруднения от различен характер. Допълнителни 2 неудобство и дискомфорт породили и придобитите множество натъртвания и охлузвания по различни части на тялото на пострадалата. Отделно от горното, болковият синдром във фрактурираната зона на горния ляв крайник се засилвал и при най-малкия опит за извършване на движение в областта на лявата ръка, както и при палпаторен натиск на последната. Налагал се системен прием на обезболяващи медикаменти.

В резултат на получената фрактура ищцата била изправена пред невъзможност за функционално и пълноценно използване ка лявата си ръка за продължителен период от време. Последното й създавало затруднения, включително и при задоволяване на някои ежедневни битово-хигиенни нужди и потребности като къпане, преобличане и т.н., както и да изпълнява домакинските си задължения, още по-малко физически да натоварва засегнатия ляв горен крайник в каквато и да е степен. В общи линии се наложило последният да бъде поставен на строг щадящ режим предвид болезнените и ограничени движения в областта на китката.Твърди, че тъй като в настоящия случай се касаело за фрактура (счупване) на кост в областта на горен крайник, обективно и закономерно зарастването (калцирането) на последната бил сложен и продължителен процес, изискващ прием на специфични медикаменти и хранителни добавки и подлагането на травмираната област на посттравматичен щадящ режим, още повече като се вземело предвид и напредналата възраст на пострадалата. Сочи, че възстановителният период при такава травма продължавал няколко месеца, като за евентуално възстановяване било необходимо и провеждането на курс по физиотерапия и рехабилитация с цел постепенно раздвижване и възвръщане функциите на крайника.

Твърди, че преживяното се отразило негативно и върху психиката й и породило перманентно посттравматично притеснение у нея при последващо пресичане на пътни платна, още повече като се вземе предвид и качеството й на пешеходец и изникващия в съзнанието й спомен за връхлитащия я автомобил. Освен това от момента на инцидента се проявили тревожност, напрегнатост и раздразнителност у ищцата.

По случая било образувано Досъдебно производство - ЗМ № 522/06.12.2019 г. по описа на РУП - Варна, което към настоящия моmент било 3 на етап разследване. Към датата на настъпване на събитието отговорността на водачите на товарен автомобил „Рено Канго" с per. № ****** била застрахована в ЗД „БУЛ ИНС" АД със застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с номер 021190021134256 с период на застрахователното покритие от 18.08.2019 г. до 17.08.2020 г.

Твърди, че на 30.03.2020 г. предявила претенция по реда на чл. 380 КЗ към ЗД „Бул Инс" АД за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод на която била заведена щета с номер 2010009073 по описа на застрахователното дружество. Във връзка с подадената претенция застрахователят чрез писмо с изх. № НЩ-2080/09.04.2020 г. изискал представянето на допълнителни документи, които по своя характер не били задължителни и необходими за установяване на застрахователното събитие и за настъпилите от него вреди, а и с които нямала обективна възможност да се снабди. Ето защо счита, че с изтичане на законоустановения 3-месечен срок за окончателно произнасяне по входираната на 30.03.2020 г. доброволна претенция ответникът бил изпаднал в забава и дължал и законна лихва, считано от 30.06.2020 г.

Сочи, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя да заплати обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, в резултат на настъпилото птп.

В срока по чл. 367 от ГПК , по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който същият изразява становище за допустимост на иска, но твърди, че същият е неоснователен и моли за неговото отхвърляне.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО на автомобилистите. Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Рено" с peг. № ******. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Твърди, че не може да бъде направен извод за това кой от участниците бил действал противоправно.

Оспорва да е причинен деликт с описаното в исковата молба ПТП. Налице било случайно деяние за водача С.М. по смисъла на чл. 15 НК. Оспорва иска 4 и по размер. Сумата, която се претендирала била прекомерно завишена, като счита, че евентуално адекватната сума за уврежданията била 15 000 лв.

Твърди, че от представената медицинска документация се установявало, че на 06.12.2019г. Д.П. била участник в ПТП, като пешеходец. Била прегледана на мястото на инцидента от екип на СМП и след това в Спешно отделение на болнично заведение. След провеждане на съответни образни изследвания и прегледи е било установено наличие единствено на счупването на лявата лакътна кост, като нямало описани други травматични увреждания. Нямало представени медицински данни за протичане на оздравителния процес и за настъпили усложнения. В специализираната литература за телесни увреждания, периода на нетрудоспособност за физически труд при счупване на лакътната кост (улна) бил 3 - 5 месеца.

Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата. В тази връзка твърди, че дори и да била пресичала на обозначено за целта място /ПП/, то не била направила необходимото да избегне удара, а имала обективна възможност за това. Не се била съобразила с посоката и скоростта на приближаващото я МПС. Не била изпълнила задълженията си по чл. 113 ЗДП и се била поставила в превишен спрямо нормалния риск. В случая ищцата имала възможност да съобрази автомобила като опасност, но не била реагирала по никакъв начин, а продължила с рисковото движение към мястото на удара. Ищцата можела да се убеди, че водачът на автомобила бил подсигурил предимство и бил спрял преди да продължи да пресича, но не го била сторила.

В срока по чл. 372 от ГПК , по делото от ИЩЦАТА е постъпила допълнителна искова молба, с която поддържа изведените с исковата молба фактически и правни твърдения, вкл. тези свързани с обстоятелствата и механизма на настъпване на ПТП.

Твърди, че междувременно, с протокол от проведено на 15.12.2020 г.

ОСЗ по НОХД № 4357/2020 г. по описа на ВРС било постигнато споразумение между Прокуратурата и подсъдимия СТ. Й. М., с което последният се признал за виновен в това, че: на 06.12.2019 г. в гр. Варна, при управление на МПС - лек автомобил „Рено Канго", с per. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При 5 приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре"; чл.119, ал.4 от ЗДвП: „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни на пропуснат пешеходците" и чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП: „Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен: след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека" и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Д. ИВ. П., изразяваща се в счупване на лявата лакетна кост, обусловило трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник /лява ръка/ за период по-голям от един месец, при неусложнен оздравителен процес, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.З, пр. последно, б.

„А", пр.2 вр. ал.1, б. „Б", пр. 2 вр. чл.342, ал.1 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК следва да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на споразумението в сила. На осн. чл.67, ал.1 и ал.2 от НК спрямо поде. М. през изпитателния срок не се възлагат полагане на възпитателни грижи. На осн. чл.343г вр. чл.37 от НК следва да му бъде наложено и НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.

С оглед на горното, застрахованият при ответното дружество водач бил наказан по квалифицирания състав за причиняване на ПТП на пешеходна пътека. Така постигнатото споразумение по НОХД № 4357/2020 г. по описа на ВРС имало последиците на влязла в сила присъда. Твърди, че влязлата в сила присъда се ползва със задължителна сила за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, по отношение на въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С други думи в настоящото производство не можело да се оборва обвързващата сила на присъдата по отношение на механизма на настъпване на ПТП и получаването на вреда, вследствие на него.