Решение № 38 от 30.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. В.Т., 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Любка Милкова

Явор Данаилов при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20234100500004 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.17 ЗЗДН вр. чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Е. М. Д. – Д. лично, чрез пълномощника й адв.Ч. от ВТАК, и в качеството и на майка и законен представител на малолетните й деца Г. Г. Д. и Е. Г. Д., против съдебно решение №12 43/18.11.2022г., постановено по Гр.д.№21 49/2022г. по описа на РС – В.Т., с което е отхвърлена молбата на Е. М. Д. – Д., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните Г. Г. Д. и Е. Г. Д., за издаване на заповед за защита срещу Г. В. Д., по повод домашно насилие, изразяващо се в емоционално и икономическо насилие, осъществено чрез спиране заплащането на издръжката за децата за м. август 2022г. и чрез искане за връщане на заплатената за издръжка в периода от 01.05.2022г. до 30.07.2022г., както и е осъдена Е. М. Д. – Д. да заплати на Г. В. Д., сумата от 500лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение. Развити са оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на обжалваното изцяло първоинстанционно съдебно решение и като постановено при нарушение на процесуалните норми. Твърди се, че съдът не е обсъдил задълбочено всички събрани по делото доказателства и доводите на молителката /въззивник/ в тяхната взаимна връзка и обусловеност, както и се е произнесъл по факти и обстоятелства, за които не е бил сезиран и които са неотносими към предмета на спора. Твърди се неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, доколкото съдът не е приложил разпоредбата на чл.13 ал.3 ЗЗДН, и е извел незаконосъобразен правен извод, че описаните в декларацията по 1 чл.9 ал.3 ЗЗДН деяния на ответника по молбата не съставляват акт на домашно насилие /емоционално и икономическо такова/ по смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН спрямо молителката и малолетните й деца. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявените молба по чл.8 т.1 ЗЗДН и по чл.8 т.2 пр.3 ЗЗДН.

В срока по чл.17 ал.4 ЗЗДН не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника по молбата Г. В. Д..

В СЗ въззивникът Е. М. Д. – Д. лично и чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК поддържа подадената от нея в лично качество възивна жалба и моли да бъде уважена.

Претендира разноски.

В СЗ въззивниците Г. Г. Д. и Е. Г. Д., чрез тяхната майка и законен представител Е.

М. Д. – Д., поддържат въззивната жалба и молят да бъде уважена.

В СЗ въззиваемата страна Г. В. Д., редовно призован чрез пълномощника си по телефона, не се явява, не се представлява и не взема становище по въззивната жалба.

Представя писмена защита и допълнителна такава, с които оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана по развити съображения.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба от Е. М. Д. – Д. лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните й деца Г. Г. Д. и Е. Г. Д., е подадена в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба от въззивницата, действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на двете й малолетни деца, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В.Т. е била предявена от Е. М.

Д. – Д. лично молба с правно основание чл.8 т.1 ЗЗДН и предявена от същата молба по чл.8 т.2 пр.3 ЗЗДН, в качеството й на майка и законен представител на малолетните й деца Г. Г.

Д. и Е. Г. Д., за защита по ЗЗДН с налагане на мярка по чл.5 ал.1 т. 4 ЗЗДН от осъществен спрямо молителката и двете й малолетни деца акт на домашно насилие от ответника по молбата Г. В. Д., съпруг на молителката и баща /възходящ/ на двете й малолетни деца, изразен в емоционално и икономическо насилие, осъществено чрез спиране от 01.08.2022г.

2 заплащането на издръжката на двете им деца в размер на 2000лв. на месец, уговорена с извършителя на насилието преди фактическата им раздяла на 30.04.2022г., посредством съобщение до молителката по електронното приложение Вайбър, и чрез отправено до молителката на 18.08.2022г. искане от извършителя за връщане на заплатените за издръжка на децата средства за периода от 01.05.2022г. до 30.07.2022г.

С молбата за защита по ЗЗДН е представена Декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН от молителката само в лично качество, в която деянията, за които се твърди да съставляват акт на домашно насилие, са описани с техните обективни, но не и субективни признаци.

В СЗ пред първоинстанционният съд ответникът по молбата Г. В. Д. лично и чрез пълномощника си е оспорил молбата по чл.8 т.1 и т.2 ЗЗДН като неоснователна и недоказана с искане да бъде отхвърлена.

Правно - релевантните са спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал са следните:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 17.01.2021г., изд. от Община В.Т., страните по делото Е. М. Д. – Д. и Г. В. Д. са законни съпрузи, сключили граждански брак на 17.01.2021г., като от фактическото съжителство между тях преди сключване на брака имат родени две ненавършили пълнолетие деца – Г. Г. Д. и Е. Г. Д.. На 1 4.01.2021г. между встъпващите в брак е сключен предбрачен договор, по силата на т.3 от раздел I от който съпругът поема изцяло задължението, което е изпълнявал и до този момент – да осигурява парични средства за поддържане на семейния дом, както и паричните средства, необходими за разходи по отглеждане на двете им деца, като полага и физически грижи по възпитанието и отглеждането на децата. С т.3 от раздел I от Предбрачния договор от 14.01.2021г. е уговорено, че съпругът се задължава да поддържа стандарта на живот, който понастоящем е осигурил на съпругата си и на двете си деца, който страните приемат, че стандарта е висок.

Страните не спорят, че след 04 месец на 2022г. живеят в условията на фактическа раздяла, както и че децата са останали да живеят при майката.

За доказване твърденията си, че при осъществяване на раздялата съпругът й – ответник по молбата се съгласил до прекратяване на гражданският им брак със съдебно решение да й заплаща месечна издръжка за двете им деца в размер на 2000лв. на месец, което обстоятелство изразил в писмена форма, чрез съобщение до молителката по електронното приложение Вайбър, Д. – Д. представя в първоинстанционното и във въззивното производства кореспонденция по Вайбър, оспорена от ответника по молбата в първата инстанция, досежно автентичност и авторство, за която не са представени категорични доказателства от молителката, досежно авторството й и че се е осъществила посредством приложението Вайбър именно по мобилни устройства на страните по делото.

Разпитан в първоинстанционното производство е св.М.И.Д., баща на молителката и дядо по майчина линия на малолетните й деца, чийто показания въззивният съд прецени по реда на чл.172 ГПК, който установява, че след напускане от ответника по молбата на семейния дом, 3 дъщеря му – молител в процеса му е показала по Вайбър комуникация и в същата свидетелят видял, че г-н Д. пише, че той е отговорен човек, че са се разбрали да заплаща 2000лв. издръжка и нищо повече. Св.Д. е присъствал на разговор в началото на м.август 2022г. между дъщеря му, ответника по молбата за бъдещия им развод и техните две деца в къщата им в с.В., при който разговор ответникът по молбата казал, че има предложение към Е., а именно – да не използва предбрачния договор, да не й заплаща 250 000лв., да се откаже от правото да ползва имота в с.В., да се откаже от децата, заведени за домашно насилие, като й предложил пред св.Д. да й прехвърли колата, 60000лв. или 70 000лв. в брой, като свидетелят заявява, че може и да не е точен в сумата, както и да анулират предбрачния договор. Св.Д. установява, че след като Г. не бил плащал за м. август 2022г. дъщеря му изпаднала в състояние на хипербола – чудела се какво ще прави от тук нататък, почувствала се в края на август и началото на септември под напрежение, като това състояние се отразило и на децата и понастоящем не могат да идат в магазина.

По делото са представени 7 бр. авизо местен превод, според които ответникът е превел по банков път на Е. М. Д. Д. суми, както следва: на 11.07.2022г. – 1000лв., основание за плащане – Is, на 11.07.2022г. – 1000лв. основание за плащане – Is, 01.06.2022г. – 1000лв., основание за плащане – Is, на 10.06.2022г. – 1000лв., основание за плащане – Is, 29.06.2022г.

– 1000лв. – lp, на 29.06.2022г. – 980лв. – основание за плащане – Is, на 13.05.2022г. – 1000лв., основание за плащане – Йz, като ответникът не оспорва твърдението на молителката, че и на 03.05.2022г. е превел на молителката по банков път сумата – 1000лв., или общо преведени 7980лв. Спорно е основанието на банковите преводи.

Считано от 01.08.2022г. и за м. август 2022г. ответникът не е превеждал по банков път суми на молителката.

С връчена на молителката, според твърденията й на 18.08.2022г. чрез ЧСИ С.К., Покана за доброволно изпълнение ответникът Г. В. Д. е поискал от Е. М. Д. – Д. в срок до 3 дни от получаването й да му заплати /върне/ сумата в общ размер на 7 980лв., получена от същата по дати чрез горепосочените банкови преводи.

По заявление на ответника по молбата по чл. 410 ГПК против молителката е издадена по Ч.гр.д.№2733/2022г. по описа на ВТРС заповед по чл. 410 ГПК за сумата от 7 980лв. – главница по неформален договор за заем, предадена чрез горепосочените общо 6 банкови превода, ведно със законната лихва от 02.11.2022г. до изплащане на вземането.

Установява се, че между страните е висящо Гр. д.№2076/2022г. по описа на ВТРС за прекратяване на брака им с развод, по което с определение от 06.10.2022г. по реда на чл.323 ГПК са определени привременни мерки, вкл. и за издръжка, като ответникът по молбата е осъден да заплаща на всяко едно от децата си, считано от 3.08.2022г. месечна издръжка в размер на 300лв. за дъщеря си Е. Д. и на 400лв. за сина си Г. Д. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване.

От събраните писмени доказателства по делото се установява, че през м.09.2022г. ответникът по молбата е заплатил на молителката месечна издръжка от по 200лв. за всяко 4 дете, на 04.10.2022г. от по 200лв. за дете и на 10.10.2022г. сумата от 622,60лв. доплащане издръжка за двете деца за м.08,09,10.2022г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Молбата по чл.8 т.1 ЗЗДН от молителката лично и молбата й по чл.8 т.2 пр.3 ЗЗДН, предявена в качеството й на майка и законен представител на малолетните й деца, е процесуално допустима, доколкото е подадена от активно процесуално легитимирана страни – молителката по смисъла на чл.3 т.1 пр.1 от ЗЗДН и малолетните й деца - по чл.3 т. 4 ЗЗДН, като е предявена в рамките на едномесечният преклузивен срок по чл.10 ал.1 ЗЗДН.

Разгледана по същество молбата на молителката лично и като майка и законен представител на малолетните й деца се явява неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

За да уважи молба с правно основание чл.8 т.1 пр.1 ЗЗДН, съответно чл.8 т.2 пр.3 от ЗЗДН, съдът следва да установи, че спрямо молителите в процеса е осъществен акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗДН.