Решение № 4059 от 11.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4059 гр. Пловдив, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330108058 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.

Ищецът Н. Т. Ч., ЕГН: **********, чрез пълномощник- адв. Г. К., със служебен адрес: ************************, е предявил против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла давност следните суми по изпълнителен лист от 20.12.2013 г., издаден по частно гр. дело № 18118/ 2013 г. на ПРС, XIX гр. с-в: главница в размер на 739, 01 лева, представляваща стойност на топлинна енергия за периода 01.11.2012 г.- 30.04.2013 г., законна лихва от 718, 42 лева върху главницата за периода 12.11.2013 г.- 22.05.2023 г. и до окончателното й плащане, неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и други) в размер на 52, 44 лева и разноски по заповедното дело в размер на 125 лева, по изпълнително дело № ******/******** г. на ************************

В исковата молба се твърди, че ищецът бил наследник на Т.Н. Ч., ЕГН: ********** и в това си качество бил конституиран като длъжник по изпълнително дело № ******/******** г. на ************************ С влязло в сила решение по гр. дело № 9193/ 2019 г. на ПРС, II гр. с-в, било признато, че вземането по изпълнителния лист било недължимо. Ищецът установил обаче, че по други изпълнителни дела с взискател ответникът изпълненията още не били прекратени, в която връзка на 17.05.2023 г. ищецът подал изрична молба пред ЧСИ за това, защото не били извършвани никакви действия по изпълнително дело № ******/******** г. на ************************ а наследникът не 1 бил конституиран като длъжник. Едва след подаване на молбата, ЧСИ го конституирало и му изпратило ПДИ. По частно гр. дело № 18118/ 2013 г. на ПРС, XIX гр. с-в, в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело № ******/******** г. на ************************ По делото не били извършвани никакви изпълнителни действия до смъртта на длъжника- 20.06.2015 г., а след това ищецът не бил конституиран на мястото на починалия до дата 22.05.2023 г., когато му била връчена ПДИ. Сумите по изпълнителния лист били погасени поради изтекла давност, като последното изпълнително действие било опис на лек автомобил на 24.10.2014 г., а други валидни действия липсвали, тъй като взискателят единствено подавал молби за извършване на справки за банкови сметки. В тази връзка моли за признаване на установено, че не дължи сумите по изпълнителния лист, като погасени по давност. Претендира и разноски. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че според ТР № 3/ 2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност не течала до 26.06.2015 г., а след тази дата били извършвани редовни изпълнителни действия, които са описани по дати. Те прекъсвали погасителната давност, като между тях липсвал период, по- дълъг от две години. В случая давността била петгодишна, защото за вземането имало влязъл в сила съдебен акт- заповед за изпълнение, която била стабилизирана, защото срещу нея нямало възражение, нямало и предявен установителен иск. От последното действие- поискан на 17.01.2023 г. опис на движими вещи в дома на длъжника, до подаване на исковата молба не бил изминал период от време, за да се погаси вземането по давност. Също претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за наследници, ищецът се явява единствен законен наследник на починалия на 20.06.2015 г. негов баща- Т.Н. Ч..

С разпореждане по частно гр. дело № 18118/ 2013 г. на ПРС, XIX гр. с-в, на 20.12.2013 г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на заповед за изпълнение № 11297/ 13.11.2013 г., по силата на който наследодателят на ищеца е бил осъден да заплати на ответника следните суми: сумата от 739, 01 лева- главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление с адрес: ************************, за периода 01.11.2012 г.- 30.04.2013 г.; сумата в размер на 52, 44 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.01.2013 г.- 11.11.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.11.2013 г., както и разноските по делото от общо 125 лева.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 12.03.2014 г. ответникът е образувал против наследодателят на ищеца изпълнително дело № ******/******** г. по описа на ************************ С молбата за образуване на делото са поискани изпълнителни действия. Направени са справки НБД Население за семейно положение, 2 справка ИКАР за имоти на длъжника, изискани са още справки от НАП, Пътна полиция.

Наложени са запор на МПС и възбрана на недвижим имот. До длъжника са изпратени ПДИ, получена на адреса му на 02.06.2014 г., както и ППИ, получена лично на 13.11.2014 г.

Взискателят на 03.08.2015 г. е подал молба за извършване на опис на движими вещи на длъжника. След извършена справка ГРАО, се установява, че длъжникът е починал, поради което на 11.08.2015 г. изпълнителното производство е било спряно. Взискателят е бил уведомен за това обстоятелство, като с молба от 19.08.2015 г. е поискал да се изиска информация за наследниците на починалия длъжник, да се конституират те като длъжници, да се възобнови производство и да се предприемат изпълнителни действия спрямо тях- опис на имущество. С получено при ЧСИ писмо от общината на 07.09.2015 г. е представено удостоверение за наследници, като ръкописно, без дата и подпис на празна част от писмото е записано, че производството се възобновява и ищецът се конституира като длъжник. С молба от 01.10.2015 г. взискателят е поискал да се предприемат изпълнителни действия спрямо наследника- справка за имущество и доходи, след което запор и описи. С молба от 24.11.2015 г. е поискано да се наложи запор върху банкови сметки на наследника. С молба от 11.08.2016 г. взискателят е поискал да се извърши проверка на имуществото състояние на длъжника Т. Ч. (с ръкописно дописване- „на наследниците на“) и да се предприемат изпълнителни действия. С молба от 27.09.2017 г. е поискано да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника Т. Ч.. С четири поредни молби, съответно от 18.10.2018 г., от 16.08.2019 г., от 28.09.2020 г., от 29.09.2021 г., взискателят е поискал спрямо длъжника Т. Ч. да се предприемат изпълнителни действия. С молба от 31.03.2022 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на ищеца. С нова молба от 17.01.2023 г. взискателят е поискал спрямо длъжника Т. Ч. да се предприемат изпълнителни действия.

Ищецът с молба от 17.05.2023 г. е поискал прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция, като в тази връзка е постановен отказ от ЧСИ. До ищеца е изпратена ПДИ, получена лично на 25.05.2023 г. Въз основа на издадената по настоящото дело обезпечителна заповед, изпълнителното производство е спряно с разпореждане на ЧСИ от 07.06.2023 г., за което страните са били надлежно уведомени. Копие от изпълнителното дело е приложено към настоящото производство.

От извършени справки в Регистъра на длъжниците към Камарата на ЧСИ през 2021 г. и през 2023 г. за образувани изпълнителни дела с длъжник ищецът се установява, че по отношение на лицето няма висящи изпълнителни дела.

От издадено от ************************ удостоверение на 05.05.2023 г. е видно, че ищецът е бил длъжник само по изпълнително дело № ******/******** г. по описа на ************************ с взискател- „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, което вече било прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК. Препис от влязлото в сила съдебно решение, послужило за прекратяване на изпълнителното дело, е представено като доказателство в процеса.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

3

По делото е предявен отрицателен установителен иск- за признаване на установено, че ищецът не дължи поради изтекла давност на ответника, конкретни парични суми по изпълнително дело. Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото само в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса.

Преди да се обсъжда проблемът обаче за предприетите по делото изпълнителни действия, тяхната валидност и кои от тях евентуално могат да прекъсват давността, следва да изложат съображения по отношение на длъжника по изпълнителното дело. Същото е било образувано против бащата на ищеца, който обаче е починал на 20.06.2015 г., като от приложеното изпълнително дело настоящият състав намира, че няма валидно конституиране на наследниците на този починал длъжник. Действително е налице едно ръкописно разпореждане в тази връзка след постъпване на удостоверението за наследници от общината, което обаче не е датирано, а и е без подпис и име на изготвилото го лице, от което следва, че в случая не е спазена формата за редовност на този акт. По- важното обаче е друго: от една стана, след това „конституиране“ на ищеца като наследник няма действия на ЧСИ, насочени към новия длъжник, от които да е видно, че действително волята на съдебния изпълнител е била изпълнението да се насочи спрямо наследника- нито са направени справки за това лице, нито му е изпратена ПДИ, за да бъде уведомен за размера на дълга. От втора страна- самият взискател депозира след това общо десет молби (всички бланкетни- за извършване на изпълнителни действия, с единствена цел да се прекъсне давност, без данни дали по тях въобще са били предприети каквито и да е действия), като в осем от тези молби за длъжник е посочен именно починалият и само в две от тях фигурира името на ищеца като наследник. Т.е. и за самият взискател, който е образувал делото и е поддържал неговата висящост, изпълнението се е водело срещу починалия, който е бил изрично посочван с имената си в молбите, с които са се искали изпълнителни действия.

Подобно правно положение обаче е недопустимо, защото починалото физическо лице не е правен субект и не може да бъде страна по изпълнението, доколкото няма правоспособност, поради което всички тези молби на взискателя, насочени по отношение на това починало лице, нямат никаква правна стойност и не могат да породят своите правни последици.

Доколкото пък ищецът не е бил валидно конституиран като страна по изпълнението на мястото на починалия длъжник, срещу него не може да има изпълнение дори и да е имало инициатива на взискателя да се предприемат изпълнителни действия спрямо него, това също е недопустимо, защото лицето не е имало качеството на длъжник. Като потвърждение на това са и представените към исковата молба справки за длъжници, от които е видно, че спрямо ищеца не е имало висящи изпълнителни дела, освен едно единствено и то пак при същия ЧСИ, пред когото е и процесното изпълнение, но то е било прекратено. При това положение, следва да се приеме, че ищецът не е бил страна по въпросното изпълнително дело и след като след смъртта на наследодателя му спрямо него няма дори изпращане на съобщения по делото, не може да се говори за каквато и да висяща или прекъсваща се давност, или перемция, защото такива биха били налице, ако ищецът имаше качеството на длъжник по изпълнителното дело. Като не е бил субект в такова производства, той не може 4 да търпи и неблагоприятни последици спрямо себе си от принудително изпълнение.

От приложеното изпълнително дело е видно, че до момента на смъртта на наследодателя на ищеца- 20.06.2015 г., последното валидно изпълнително действие е било изпратената до длъжника и получена от него на 13.11.2014 г. ППИ за опис на МПС. От тогава, до момента на изпращането на първата ПДИ спрямо ищеца- 22.05.2023 г., при положение, че последният не е бил конституиран като страна в изпълнителното дело, няма валидни изпълнителни действия. Според нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК при това положение към м. ноември 2016 г. са изтекли две години на бездействие на кредитора и оттук- принудителното изпълнение се е считало за прекратено по силата на закона и без да е необходимо издаването на нарочен и формален акт на ЧСИ, който реално само би констатирал настъпването на това обстоятелство, без обаче да поражда последиците му, настъпващи по силата на закона. От друга страна, към датата на предявяване на настоящата искова молба- 05.06.2023 г., петгодишната погасителна давност, считано от поканата за описа- 13.11.2014 г., който е последното валидно изпълнително действие преди смъртта на наследодателя на ищеца, отдавна е била изтекла (още през 2019 г.).