Решение № 81 от 22.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Пазарджик, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Д.а Васева при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Илиана Г. Д.а Васева Търговско дело № 20215200900067 по описа за 2021 година

Делото е образувано по исковата молба на С. С. З., ЕГН **********, от гр.

С., бул. *** против „Тарамекс“ ЕООД, ЕИК 112585922, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Мильо Войвода”, N° 5. В молбата са изложени следните обстоятелства: Твърди се, че през месец април 2017 г. между ищеца и управителя на ответното дружество - г-н А. Ф. А. А., бил сключен устен договор, съгласно който ищецът се задължил чрез посредничество и консултации да съдейства на „Тарамекс“ ЕООД да придобие правото на собственост върху два недвижими имота - сграда с идентификатор *** с площ от 282 кв.м., находяща се в гр. П., на ул. *** и Поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.П. на ул. ***, срещу което ответното дружество следвало да му заплати възнаграждение в размер на 162 000 лв. В изпълнение на договора с посредничеството на ищеца и личното му участие „Тарамекс“ ООД придобило чрез покупко-продажба правото на собственост върху сградата с идентификатор ***, за което бил съставен нот. акт № 135/12.12.2018г., вписан в СВп-П. с вх. №42313/12.12.2018 г. Относно втория имот - поземлен имот с идентификатор ***, била открита и проведена процедура за продажба чрез търг, който, консултирано от ищеца, ответното дружество участвало и спечелило, като в началото на месен януари 2019 г. подписало предварителен договор за покупко-продажба на имота с продавача 1

„Тедимпекс“ ЕООД (в ликвидация). Твърди се, че тъй като ищецът изпълнил своята част oт уговорката - издирил собствениците и осъществил необходимия контакт с тях, то резултатът, за който бил сключен устният договор бил постигнат, поради което ответника „Тарамекс“ ЕООД заплатило на ищеца сумата 162 000 лв. Сочи се по-нататък, че в началото на месец февруари 2019 г. управителя на ответното дружество упражнил натиск по отношение на ищеца да върне платената сума. Причината за това била, че сделката за втория имот не била довършена - ликвидаторът на „Тедимпекс“ ЕООД (в ликвидация) отказвал да се яви пред нотариус и да подпише окончателен договор, поради претенции за неплатена в срок продажна цена, а уговорката между ищеца и ответника била преминаването на собствеността да бъде отразено в имотния регистър. Ето защо и на 15.02.2019 г. ищецът се принудил да върне получената сума обратно на „Тарамекс“ ООД. Твърди се, че в същия ден, на 15.02.2019 г. управителя на ответното дружество отправил ново предложение към ищеца, а именно да му съдейства, чрез консултация, проверка и снабдяване с необходими документи за постигане на същата цел – „Тарамекс“ ООД да придобие собствеността върху поземления имот срещу заплащане на възнаграждение в размер на 95 000 лв., което се задължил да заплати в деня, в който документа, удостоверяващ преминаването на правото на собственост влезе в сила или се впише в имотния регистър по партидата на дружеството. Ищецът поискал отношенията между страните да бъдат отразени писмено, при което бил съставен консултантски договор от 15.02.2019 г., съдържащ описаните договорки. В изпълнение на писмения договор, ищецът проучил възможностите, вкл. чрез анализ на породилият се спор с продавача на имота - „Тедимпекс ЕООД (в ликвидация) и препоръчал на ответното дружество с оглед сключения предварителен договор да заведе иск по чл.19, ал.З ЗЗД, като наред с това участвал в подготовката и провеждането на иска като консултант. Ответника се възползвал от този съвет и завел такъв иск като образуваното гр.д. № 6105/2019 г. на РС-Пловдив приключило с благоприятно за купувача решение № 3528/20.09.2019 г., отбелязано към вписаната искова молба на 30.10.2019 г. При това положение и съгласно уговореното в т.4 и т.З от консултантският договор, „Тарамекс“ ЕООД следвало да заплати на ищеца уговореното възнаграждение в размер на 95 000 лв. в деня на влизане в сила на решението или най- късно в деня на вписване или на датата 30.10.2019 г. Твърди се, че ответното дружество не 2 изпълнило задължението да заплати уговореното възнаграждение и до настоящия момент, което пораждало правния интерес на ищеца да предяви претенциите по съдебен ред. Въведен е следния петитум : Да бъде осъдено ответното „Тарамекс“ ООД да заплати на ищеца сумата от 95 000 лв., дължима на основание консултантски договор от 15.02.2019 г, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 15 015 лв., представляваща лихва за закъсняло плащане върху главницата от 95 000 лв. за периода от 31.10.2019 г. до датата на завеждане на иска. Претендират се разноските по делото. Сочат се писмени доказателства.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се оспорва основателността на предявените искове. Не се спори, че с ищеца през 2017 г. е бил сключен неформален договор за посредничество и консултация с оглед придобиването на сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. П. и Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. П..

Не се спори също така и че по повод този договор ответното дружество е заплатило на ищеца възнаграждение в размера от 162 00 лв., която сума впоследствие на 15.02.2019 г. е върната от ищеца, за което е била съставена и приложената към ИМ декларация с нотариална заверка на подписа. Изразява се позицията, че посочената сума обаче била върната като получена бе без основание, т.е, че ищецът изобщо не е свършил поетата работа по сключения неформален договор за посредничество и консултации. По-нататък се сочи, че впоследствие между страните не е сключван друг консултантски договор, като представляващия ответното дружество въобще не е подписвал приложения към ИМ консултантски договор от 15.02.2019 г. Твърди се, че както изписаните имена, така и положения подпис не били изпълнени от управителя - А. А.. Оспорва се автентичността на подписа и имената, фигуриращи в графа „Възложител” на същия договор. Сочи се при условията на евентуалност, че ако се установи наличието на валидно възникнала облигационна връзка, то претенцията отново била неоснователна, тъй като ищецът не изпълнил задълженията си, установени съгласно клаузите на въпросния договор. Оспорва се твърдението ищецът да е осъществявал консултации, проверки и да е снабдявал с документи доверителя ми по повод покупката на Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. П.. Сочи 3 се, че по отношение на посочения имот била проведена тръжна процедура, в хода на която ответното дружество напълно самостоятелно и действащо чрез своя управител закупило тръжна документация, внесло депозит и документи за участие в търга. Съгласно Протокол изх. № 723/19.12.2018 г. Комисията, назначена на основание чл. 15а от ПРУПДТДДУК, обявила „Тарамекс” ЕООД за победител в търга и купувач на продаваемия имот срещу предложена най-висока цена. След търга бил сключен предварителен договор, но поради неявяването на ликвидатора на „Тедимпекс“ ЕООД /в ликвидация/ за изповядване на сделката по нотариален ред, ответното дружество предяви иск за обявяване на предварителния договор за окончателен. Всички тези действия били извършени от управителя на „Тарамекс” ЕООД със съдействието на юристите на дружеството и въз основа на даден от тях съвет. В тази връзка се оспорват твърденията в ИМ, че ищецът участвал в подготовката и провеждането на иска по чл.19, ал. 3 от ЗЗД, както и че изобщо завеждането на производството по реда на чл. 19, ал.3 ЗЗД е станало по негова инициатива. Поддържа се, че след като на 15.02.2019 г. ищецът върнал получените без основание 162 000 лв. по неформалния договор, той не е извършвал абсолютно никакви действия за ответното дружество. Направено е възражение за неизпълнен договор на основание разпоредбата на чл.90 ЗЗД, което според ответника обуславяло недължимост на исковите претенции и същите следвало да бъдат отхвърлени. Претендират се разноските. Не се сочат доказателства. Направени са доказателствени искания – да бъде задължен ищецът по реда на чл. 190 ГПК, да представи в оригинал процесния консултантски договор от 15.02.2019 г., както и за допускане на съдебно-графологична експертиза с конкретно поставени задачи. В законния срок по чл. 372ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, с която се допълва и уточнява първоначалната молба.

Изтъква се, че ответникът пропуснал срока за депозиране на отговора си по реда на чл.367 ГПК, тъй като лицето на което първоначално бил връчен преписа от ИМ, приемала съдебни книжа от името на дружеството и по други съдебни дела, поради което и възражението на ответника за нередовност на връчването, основано на обстоятелството че със същата служителка нямало сключен трудов договор, било неоснователно. Във връзка със съображенията, изложени в депозирания отговор се сочи, че приложения към ИМ консултантски договор е автентичен и ищеца ще се ползва от него. Твърди се, 4 че управителя на ответния търговец – г-н А. сам предложил текста на договора, който бил подписан от двете страни без забележки. Развива се тезата, че заплащането на сумата от 162 000 лв. като възнаграждение по неформалния договор от 2017 г. представлявало извънсъдебно признание за осъществено от ищеца съдействие, вкл. за откриването на тръжната процедура, което извадило втория (държавния) имот за продан. До връщането на това възнаграждение се стигнало, тъй като възложителят не постигнал целта си по отношение на втория имот с идентификатор ***. Устната договорка по неформалния договор била възложителя да е придобил собствеността и на двата имота, за да има основание консултанта-изпълнител да получи възнаграждението си. По отношение на посочения втори имот обаче възложителя разполагал само с предварителен договор, като придобиването на собствеността с вписване на сделката в имотния регистър, не било осъществено. С оглед на изложеното се пояснява, че писменият договор от 15.02.2019 г. всъщност продължавал действието на уговореното в неформалният договор, макар и при по-ниско по размер възнаграждение.

Самото сключване на този договор представлявало признание, че ответникът имал нужда от съдействието на ищеца. Поддържа се, че текста на договора бил предложен от управителя А. и при тълкуване на клаузите на т.1 във вр. с т.3 и т.4 се извеждал извода, че ответника признавал на ищеца качеството на консултант-изпълнител до момента, в който собствеността била вписана по партидата на дружеството. Твърди се, че от факта и от момента на вписването се дължало и предвиденото в договора възнаграждение, поради което ищецът не бил длъжен да доказва какви точно.

В отговора на допълнителна молба ответникът поддържа своите възражения, като възразява срещу тезата на ищеца, че изпълнителят по един договор не следвало да доказва свършената от него работа, срещу която търси възнаграждение. Поради корелационната връзка между двете насрещни престации счита, че недоказването на осъществяването на тази на изпълнителя води до недължимост на насрещната на възложителя.

Правното основание на предявените искове е чл. 79,ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 266,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, които намират субсидиарно приложение по 5 отношение на търговските сделки на осн. чл.288 ТЗ. В търговския закон не са уредени т. нар. „консултански договори“, поради което, както и за всеки друг вид договор с предмет предоставяне на определена услуга навират съответното приложение правилата за договор за изработка /чл.258 и сл. ЗЗД/.

В случая търговския характер на сделката произтича от разпоредбата на чл.286,ал.1 ТЗ и качеството „търговец“ на една от страните /възложителя/, при презумпцията по чл. 286, ал.3 от ТЗ, че е сключена във връзка с дейността на търговеца. А и в предмета на дейност на „Тарамекс“ ЕООД са включени:

„покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба“.

Като писмено доказателство е представен Консултантски договор от 15.02.2019 г., сключен между ищеца С. С. З. /изпълнител/ и ответното дружество /възложител/, който изпълнителят-консултант приема да „изготви предаде консултация за следното: „консултация и проверка и снабдяване с документи, необходими за покупката на имот ПИ…“ срещу заплащане на възнаграждение в размер на 95 000 лв.