Определение № 355 от 04.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 355 гр. София, 04.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20251001000396 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

В срока за обжалване решението по делото е постъпила молба от въззиваемия Община Враца, с която иска да бъде изменено решение № 56/03.02.2026 г. в частта за разноските. На първо място е поискано да бъде увеличен размера на присъденото на Общината адвокатско възнаграждение и да бъде допълнено решението, като бъдат присъдени разноски в полза на Общината по всички искове, по които тя е упражнила право на защита във въззивното производство. Присъдените 40 509.55 евро пред САС и 52 151.77 евро пред СГС били под минимума на Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и не съответствали на положените усилия по множество искове в съответствие с чл. 36, ал. 2 ЗА. В производството била предоставена защита освен по въззивната жалба на Община Враца, и по насрещната жалба на банката. Следвало да се съобразят редица обстоятелства, включително това, че адвокатско възнаграждение следва да се присъди поотделно за всеки отделен иск, по който е положена защита. Следвало да се приложи и принципа на равнопоставеност, като се съобрази, че в първата инстанция на банката са присъдени 158 460 лева с ДДС.

На следващо място е поискано направените от Общината разноски да бъдат платени не от масата на несъстоятелността, а от загубилата делото банка, тъй като правилото на чл. 649, ал. 6 ТЗ се отнасяло само за държавната такса и не можело да се прилага разширително. Разноските за адвокатско възнаграждение следвало да се понесат от загубилата страна, съобразно общите правила на чл. 78 ГПК, в който смисъл е цитирано определение на ВКС.

Насрещната страна – „Българска банка за развитие“ ЕАД (ББР) е депозирала отговор на искането, в който излага доводи за неговата неоснователност.

Софийският апелативен съд, като разгледа делото и изявленията на страните, намира следното:

Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от легитимирана страна. Община Враца е депозирала по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което и искането в частта, в която се иска 1 изменение размера на разноските в негова полза е допустимо. Допустимо е и искането разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат заплатени не от несъстоятелния длъжник чрез масата на несъстоятелността, а от загубилия делото кредитор ББР, тъй като Общината също е кредитор и има интерес да брани масата на несъстоятелността от увеличаване на задълженията, които ще бъдат погасени от нея.

По същество на искането настоящият съдебен състав намира следното:

Искането на Община Враца за увеличаване на размера на присъдените й разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно. Съдът не е задължен да се съобразява с размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. След разясненията, дадени с решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 трайната практика приема, че тази Наредба е нищожно и не е задължителна за съда, и посочените в нея размери може да служат само като ориентир относно адвокатското възнаграждение.

Неоснователни са и твърденията за висока правна и фактическа сложност на въззивното производство, обосноваващи по-високо справедливо адвокатско възнаграждение. Предметът на спора действително се отличава с немалка фактическа и правна сложност, но основната теза на Общината е развита пред първата инстанция и само възпроизведена пред въззивната инстанция, като тук допълнително са приети само журналистически материали относно изявления на кмета и зам. кмета на гр.

Враца, чиито текстова са снети на хартия от вещо лице и то по искане на ББР, а не на Община Враца.

Неоснователно е позоваването на обстоятелството, че Общината е защитавана по няколко иска и по основна въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, което обстоятелство следвало да доведе до определяне на адвокатско възнаграждение по всеки иск и всяка жалба, и съответно обосновавало по-висок размер на справедливото адвокатско възнаграждение. В представения Договор за правна защита между адв. К. и Община Враца обаче адвокатското възнаграждение е уговорено в общ размер за защита във въззивното производство, а не по отделни искове или поотделно по отделните въззивни жалби. Ето защо броят на исковете и защитата по тях е част от преценката за правната сложност на делото и е съобразена от настоящата инстанция при определяне на крайния размер на справедливото адвокатско възнаграждение, прието да е в размер на 40 509.55 евро пред САС и 52 151.77 евро пред СГС.

Какво адвокатско възнаграждение банката е платила пред СГС е ирелевантно за определяне на справедливото адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

По въпроса дали правилото на чл. 649, ал. 6 ГПК следва да бъде тълкувано стриктно или разширително, и дали то се отнася само за държавната такса или и за останалите разноски в производството, съществува противоречива съдебна практика, видна и от цитираните от Община Враца и ББР определения и решения на ВКС.

Настоящият съдебен състав споделя практиката, която възприема становище, че посочената норма следва да се тълкува разширително и да се съобразява и при присъждане на адвокатско възнаграждение.Това становище произтича от смисъла на тази разпоредба и особеностите на производствата, в които се прилага. Исковете по чл.

649, ал. 1 ТЗ се водят основно за попълване масата на несъстоятелността, поради което дори в случаите, когато ищец е кредитор, а не синдикът, този кредитор не брани само свое субективно право, а правата на всички кредитори и възможността им да се удовлетворят от масата на несъстоятелността. По правилото „комуто ползите, нему и тежестите“, ако исковете бъдат отхвърлени, то всички разноски по водене на делото в общ интерес следва да бъдат покрити от масата на несъстоятелността и по този начин косвено – от всички кредитори.

Горното обосновава извод за неоснователност на искането в цялост.

2

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ изцяло искането на Община Враца за изменение на решение № 56/03.02.2026 г. по настоящото дело в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3