Решение № 2536 от 23.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2536 гр. Варна, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Г.а като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20263110103065 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН.

Образувано е по молба, подадена от С. И. Р. срещу И. Г. Р., баща на молителя с твърдения за извършени актове на психическо насилие.

В молбата за защита се излага, че ответникът е баща на молителя, както и че спрямо баща му е издадена заповед за защита спрямо майка му – В. И. Р..

Сочи, че на 02.04.2026 г. около 08:00 ч. пред входа на блока му в *******, ***, баща му И. Р. го причакал и започнал да крещи, като каза: „ще ви мачкам наред“, „ще ви затрия“, „ще ви изгоня от апартамента“. Излага, че на 18.04.2026 г. около 11:00 ч. пред входа на блока му баща му викал и отправял заплахи. Твърди, че на 19.04.2026 г. от 10 ч. до 10,40 ч. го дебнел около блока му, като на 30.04.2026 г. между 08:38 ч. - 09:00 ч., получил заплашително обаждане по телефона от баща му, като му заявил да слезе. Излага, че след това се е появил пред вратата на апартамента им, блъскал агресивно по нея и крещял: „ще те размажа“, „ще вляза и ще ти изтръгна гръкляна“, „ще разбия вратата с ъглошлайф“, „ще заваря вратата и няма да може да влезете“. Сочи, че е подал сигнал на тел. 112 от телефон номер ******** във връзка, с което е дошъл екип на полиция, но той бил тръгнал малко преди това. Моли за налагане на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН. Моли за издаване на 1 заповед за незабавна защита.

В производството е постановена заповед за незабавна защита № 67 от 13.05.2026 г., в която са наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН по отношение на молителя С. И. Р..

В о. с. з. молителят явява се лично, представлява се от адв. Н.. Моли за уважаване на молбата и постановяване на мерки за защита спрямо молителката по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН.

В о. с. з., ответникът редовно призован, не се явява не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица съобразно чл. 3, т. 4 от ЗЗДН, доколкото безспорно ответникът е баща на молителя.

Съгласно дефинитивната разпоредба, уредена в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Сезиращата съда молба, се основават на твърдения за осъществен по отношение на молителя акт на психически и физически тормоз от дати през м. април 2026 г., поради което молбата е депозирана в предвидения в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН преклузивен срок.

По делото е приложена декларация по смисъла на чл. 9 от ЗЗДН, в която молителят декларира акт на извършеното спрямо нея домашно насилие изразяващо се в психически тормоз на дати 02.04.2026 г., 18.04.2026 г., 19.04.2026 и 30.04.2026 г., с идентични твърдения на изложените в исковата молба.

2

За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие.

Отхвърлянето на молбата е предпоставено от проведено от ответника доказване, оборващо изложеното от молителката.

По делото като писмени доказателства е приета декларация по чл. 9 от ЗЗДН.

По изричната разпоредба на чл. 13 от ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в производството, декларацията по чл. 9 от ЗЗДН е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основание чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация. В подадената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН са декларирани извършени от ответника действия, подробно описани и по естеството си съставляващи осъществено емоционално и психическо насилие по смисъла на закона. Целта на защитата по ЗЗДН е да бъде дадена бърза и адекватна защита на пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя му. Като акт на домашно насилие, съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, се определя всеки такъв на емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лицата по чл. 3 от ЗЗДН. Липсва легална дефиниция на понятието "психическо и емоционално насилие", но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актовете на такова могат да бъдат вербални /обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености, и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. Последното разглеждано в контекста на целта на защитата по ЗЗДН, а именно да бъде дадена бърза и 3 адекватна защита на пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя му.

От служебно извършените справки се установява, че страните не са осъждани, като няма помежду им други дела по този закон, а единствено такова между ответника и майката на молителя по, което е постановено решение по гр. д. № 10201/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

От представените справки се установява, че ищецът не е настаняван за лечение в психиатричните клиники, както и че ответникът е настаняван за лечение многократно – десет пъти в психиатричните клиника на ******* ЕАД от 2013 г. насам, като последната хоспитализация е била от 18.12.2025 г. до 21.01.2026 г. с диагноза: биполярно афективно разстройство – сегашен епизод смесен.

Видно от приложената епикриза от 21.01.2026 г., издадена от ******* ЕАД му е било проведено лечение в периода от 18.12.2025 г. до 21.01.2026 г., като му е предписано да продължи с употребата на „*****“, „******“ под контрол на психиатър.

Установява се от приложената докладна записка от Трето РУ – Варна, че на 30.04.2026 г. от екип следствие на подаден сигнал от полицейски екип е посетен адрес: ******** *********, като на място е установен С. Р., който е заявил, че живее на адреса, както и че баща му, който е с психични проблеми е идвал да блъска на вратата и е отправял заплахи спрямо него.

От представеното удостоверение от 27.05.2026 г., издадено от Фондация „SOS –семейства в риск“ се установява, че С. Р. посещава центъра и ползва консултативни услуги, следствие на системен психически тормоз, осъществяван от страна на баща му – И. Р..

С цел провеждане на пълно и главно доказване на твърдените актове на домашно насилие по делото бяха разпитани като свидетели Г. И.а Р. и В. М. Р..

От показанията на свидетеля Г. Р. /сестра на молителя и дъщеря на ответника/ се установява, че баща й на 18.04.2026 г. е отправял заплахи спрямо брат й, че ще взриви апартамента, в който живее последния, че ще разбие вратата. Споделя, че знае, че на 30.04.2026 г. е имало телефонен разговор между брат й и баща и, след който баща й се е качил до апартамента и е казал, че „ще му изтръгне гръкляна“, че „ще взриви апартамента“, колата и ще реже с електрожен вратата. Излага, че на 02.04.2026 г. отново е имало скандал между баща и и брат и като е отправил закани за физическа саморазправа, като е казал: „ще мачкам наред“, „ще ви взривя“, „ще действам“. Споделя, че брат й започнал да получава пристъпи на паника, че се е притеснявал да не изпълни заканите, доколкото баща им е с психично заболяване и преди години е опитвал да сложи край на живота си.

Свидетелят В. Р. /съпруга на молителя и снаха на ответника/ посочва, че че през м. април 2026 г. ответникът ги пречакал пред входа и започнал да ги 4 заплашва, че ще ги смаже, че ще ги запали. Споделя, че редовно налита на физическа саморазправа към съпруга й, като е отправял закани по отношение на здравето и живота на съпруга й с думите „Ще ти изтръгна гръкляна“, „Ще ви размажа всички наред“. Сочи, че на 30.04.2026 г. се е качил пред дома им и блъскал по вратата, като се е заканил да убие съпруга й, след което последният се е обадил на тел. 112 и е дошъл полицейски екип. Твърди, че се притесняват да не изпълни заканите си, доколкото ответника е правил опит за самоубийство. Сочи, че живеят в жилището със съгласието на двамата родители на съпруга й още от 2018 г.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

От съвкупността на събраните по делото доказателства се установява безспорно, че спрямо молителя е осъществен психически тормоз и на посочените дати – 18.04.2026 г. и 30.04.2026 г., определян от съда като акт на домашно насилие. Молителят е бил вербално и психически тормозен от баща му. Отправените заплахи касаят здравето и живота на молителя, което безспорно представляват осъществен акт на психическо насилие, следствие на което молителят е започнал да изпитва паник атаки, респ. използване на услуга във Фондация „SOS –семейства в риск“. Предвид осъществения психически тормоз, съдът определя отношението на ответника за морално укоримо и неприемливо от гледище на закона, а и безспорно квалифицирано като психически тормоз. За претърпените увреждания са представени писмени доказателства, вкл. и са събрани гласни такива са в причинноследствена връзка с поведението на ответника, то безспорно се установява, че същият е осъществил описаните в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН актове на домашно насилие спрямо молителя. С оглед на горното, съдът намира, че молбата е основателна и като такава следва да се уважи.

По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът намира следното:

При определяне на защитните мерки съдът не е обвързан от искането на молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки, чрез които да даде ефективна защита на пострадалото лице.

Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя, предвид формирания от съда извод, че такова е било извършено.

Като адекватни и необходими следва да се определят такива мерки, 5 които в действителност биха били резултативни в посока преосмисляне отношението на ответника спрямо сина му. Принципно, защитните мерки срещу домашно насилие нямат за цел да накажат необосновано насилника, а да предотвратят бъдещи актове на домашно насилие, съхранявайки здравето физическо, психическо и емоционално, и живота на пострадалия. Съдът намира за подходящи мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН.

Преценката на съда досежно срока е в рамките на предвидения от закона такъв, а именно: от три до осемнадесет месеца. Съобразявайки, че извършеното не е изолиран случай на нарушение от страна на ответника по този закон, доколкото е инициирано и друго производство, съдът намира, че мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН следва да бъдат наложени за срок от дванадесет месеца, считано от датата на издаване на заповед за незабавна защита по настоящото дело - 13.05.2026 г.

Отделно от това, ответникът следва да бъде предупреден, че на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при всяка, дори и незначителна проява на домашно насилие, полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, за да се образува наказателно производство за престъпление от общ характер.