Решение № 1182 от 23.12.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1182 гр. Стара Загора, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20255530103372 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищцата твърди в исковата си молба, че на 19.03.2025г. е извършила справка в Централния кредитен регистър към БНБ - изх. № БНБ - 40679/19.03.2025г., с която установила, че на ***г. от „ЕОС Матрикс” ЕООД, е подадена информация за наличие на кредит, по който същият се легитимира като неин кредитор. Ищцата фигурирала в системата на ответника със задължение по Договор с кредитен идентификатор *** - в размер от 6493лв. Дългът бил цедиран на „ЕОС Матрикс ЕООД” с договор за цесия от ***г.

Считано от тази дата и към момента срещу ищцата, в качеството й на длъжник, нямало регистрирани висящи изпълнителни дела по повод неизпълнение на договор с кредитен идентификатор *** - в размер от 6493лв. и с кредитор „ЕОС Матрикс” ЕООД. От гореизложената фактическа обстановка било видно, че към момента „ЕОС Матрикс” ЕООД, нямало образувани изпълнителни дела срещу ищцата с взискател “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, по които да са предприети действия по принудително събиране на сумата, дължима по договор с Кредитен идентификатор *** - в размер от 6493лв. Счита се, че е налице правен интерес за ищеца от предявяването на настоящия иск, доколкото последният, в качеството си на длъжник оспорвал изискуемостта на вземанията, подробно описани погоре, въз основа на изтекла погасителна давност. За длъжника съществува правен интерес за предявяването на настоящия иск, тъй като съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилагала служебно, не настъпвала по право, а длъжникът следвало да се позове на нея.

Същевременно правната сфера на длъжника се явявала накърнена и само въз основа на съществуващото вземане, описано в Справка за кредитна задлъжнялост на БНБ - Централен кредитен регистър, изх. № БНБ - 40679/19.03.2025г. Кредиторът продължавал да се 1 легитимира като титуляр на правата по процесния договор, като било възможно да извърши действия по принудително събиране на сумите, сочени като дължими от ищцата. Имало реална възможност, в качеството си на легитимиран титуляр по кредита, ответникът да заведе дело за възстановяване на дължимите суми. По тези съображения длъжникът имал интерес да установи в настоящото производство настъпилите правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение. Сочи, че претендираните от “ЕОС Матрикс” ЕООД, вземания били придобити от ответника по силата на сключен договор за цесия от ***г. Цесията по своята същност представлявала двустранен, възмезден, каузален и неформален договор, по силата на който носителят на едно вземане (цедент) го отстъпва на трето лице (цесионер), т.е. от момента на сключване на договора, цедентът загубвал това свое вземане, което цесионерът придобива от този момент. По силата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД, цесионерът, въз основа на прехвърленото вземане, придобивал всички привилегии, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Счита, че в настоящия случай действащ носител на правата на процесното вземане е „ЕОС Матрикс” ЕООД. Съгласно събраната информация, кредиторът не информирал длъжника за предприемане на действия по принудително събиране на вземанията чрез издаване на изпълнителен лист за вземането, като ищцата не била уведомявана за завеждано срещу нея на гражданско или изпълнително дело. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасявали всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. С оглед липсата на образувани изпълнителни дела и действия по принудително изпълнение, счита, че в настоящия случай е настъпила погасителна давност по отношение на процесното вземане, подробно описано в съответствие със Справка за кредитна задлъжнялост на БНБ - Централен кредитен регистър, изх. № БНБ - 48776/03.04.2025г. След ***г. до настоящия момент не били извършвани никакви изпълнителни действия, годни да доведат до прекъсването на давността, като предвидения в закона 5-годишен давностен срок бил изтекъл.

Искането до съда е да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата Р. Д. А., не му дължи сумата по Договор с кредитен идентификатор *** - в размер от 6493лв., съгласно Справка за кредитна задлъжнялост на БНБ - Централен кредитен регистър, изх. № БНБ - 48776/03.04.2025г., поради изтекла погасителна давност за периода от ***г. до настоящия момент. Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който прави признание на предявения иск и вземането за погасено по давност, като моли да бъде постановено решение по чл. 237 от ГПК. Предвид признанието на иска по отношение вземанията и обстоятелството, че ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е дало повод за завеждане на същия, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, счита, че направените по делото разноски следва да останат в тежест на ищцовата страна.Съдебната практика приемала, че ответникът дава повод за завеждане на дело, а чрез поведението си обосновава и правния интерес от предявения отрицателен установителен иск за вземането поради 2 изтекла погасителна давност тогава, когато ответникът като кредитор е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме. Понасянето на разноски от ответното дружество в процесния случай би било равносилно на това да търпи вреди за действия и поведение, което не е предприел. Също така, съгласно Определение № 744 от 18.04.2023г. на ВКС, постановено по ч. гр. д. № 1170/2023г. на III г.о. и цитираната в него съдебна практика, извънсъдебното поведение на кредитора имало значение. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК и константно установената практика на ВКС по прилагането на нормата, от значение било поведението на ответника като кредитор или като длъжник, съдебно и извънсъдебно, т.е. включително извънпроцесуалното му поведение. Разликата в положението на ответника, когато е длъжник по осъдителен или установителен (по чл.422 ГПК иск с това на ответника - кредитор при иска по чл. 439 ГПК, основан на настъпила погасителна давност за вземането, и след като искът се признава било, че докато в първия случай бездействието на длъжника и просрочването на задължението се разглеждало като повод за завеждане на осъдителния или установителен иск, то бездействието на кредитора в изпълнителния процес нямало същото значение. За възлагане на разноските, сторени от ищеца, водещо значение се отдавало на активното поведение на ответника като кредитор и взискател, на съдебните, а в някои случаи и на извънсъдебните мерки, които е предприел, докато установено и продължаващо бездействие на кредитор след като давността е изтекла обуславяло обратния резултат. Следвало да се съобрази, че възможността в бъдеще ответникът да предприеме изпълнителни действия била абстрактна и не можело да обоснове повод за предявяване на иск спрямо кредитор, който бездейства. Противното би означавало правният интерес да почива на предположение, а не на конкретно действие или бездействие от страна на кредитора -ответник. Тогава правният интерес би бил абстрактен, а не конкретен, както изисквала практиката на ВКС. В този смисъл - Решение № 83/23.05.2018 г. по гр. д. № 3448/2017 г. на ВКС, III г. о. В смисъла на горното било Определение № 193 от 13.02.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 477/2023 г., IV г.о., ГК, с което не е допуснато касационно обжалване поради направено признание на иска от ответника и констатирани обстоятелства, които да доведат до извод, че с поведението си ответникът не е дал повод на ищците да предявят иск по чл. 439 ГПК за недължимост на вземането поради погасяването му по давност. В настоящия случай, „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството на частен правоприемник на процесните вземания, не дал повод с процесуалното си поведение за завеждане на настоящия иск. Не били предприети действия, които да накърнят правата на длъжника по изпълнителното дело било чрез депозиране на последващи молби за действия, било чрез депозирането на молба за образуване изпълнително производство. Кредиторът чрез процесуалното си поведение показал, че се е дезинтересирал от последващи действия по отношение на длъжника-ищец в настоящото производство. Не са предприети съдебни или извънсъдебни мерки. Изложеното свидетелствало за дезинтересиране на кредитора от принудително удовлетворяване на вземането. Освен, че нямало изявления от страна на кредитора, че ще бъдат предприети действия по принудително изпълнение, не били отправени и покани за доброволно уреждане на отношенията. Както се сочело в чл.120 от ЗЗД, кредиторът нямал задължение да следи служебно за изтекла давност. В процесния 3 случай липсвало направено извънсъдебно волеизявление от длъжниците, с което да поискат от кредитора да зачете давността и по този начин да избегнат съдебния процес. Преди завеждане на иска, ищцовата страна не търсила доброволно разрешаване на взаимоотношенията и не заявявала, че счита вече, че не дължи въз основа на настъпила в нейна полза погасителна давност, на което да е получила негативен отговор. В тази връзка била и практика на ВКС, обективирана в Определение № 95/22.02.2018г. по ЧГД № 510/2018г., IV г.о., както и Определение № 534/06.12.2019г. по частно гражданско дело №4484/2019г., III г.о. При липса на възражение за изтекла давност, вземането продължавало да съществува и подлежало на принудително изпълнение, а ответникът - цедент и кредитор на ищцата, нямал задължение да преустанови подаването на информация до БНБ за кредитната задлъжнялост на ищцата - в този смисъл Решение № 2414/17.04.2025г. по г.д. № 5114/2024 на СГС. Съдебната практика приемала, че ответникът дава повод за завеждане на дело, а чрез поведението си обосновавал и правния интерес от предявения отрицателен установителен иск за вземането поради изтекла погасителна давност тогава, когато ответникът като кредитор е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме. Понасянето на разноски от ответника в процесния случай би било равносилно на това същият да търпи вреди за действия и поведение, което не е предприел. Ищецът безспорно имал интерес да установи действителното правно положение в отношенията си с ответника, но право на разноски би имал, само ако предприетата от него съдебна защита е необходима, не само с оглед неговия интерес и преценката му относно средствата за защита, а когато ответникът е предприел неоснователни действия, насочени и от естество да предизвикат принудително събиране на вземанията - в този смисъл е Определение № 4201/10.05.2022 г. по ч. гр. д. № 4309/2022г. на СГС. Както било застъпено и в Решение № 1603/19.11.2024г. по т.д. 74/2024г. по описа на СГС, ако след отправяне на извънсъдебно възражение за давност, ответникът предприемел действия по принудително изпълнение, същият щял да се яви причина за предявяване на отрицателния установителен иск, съответно ще трябва да понесе отговорността за разноските по воденето му. И обратно ако след изтичане на давността кредиторът не извършва активни действия по реализиране на правата си, то нему не можело да се възложат разноските на ищеца, избрал (без да е юридически необходимо) да се защити направо по съдебен ред. Това важало и в случаите, когато е образувано изпълнително дело, но същото е прекратено (вкл. поради перемпция), а след прекратяването му кредиторът не е предприел нови действия по удовлетворяването си.

В настоящия случай, „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството на частен правоприемник на процесното вземане не дало повод с процесуалното си поведение за завеждане на иск. В допълнение, съгласно Определение, № 3234/16.12.2024г. по в.ч.гр.д № 3155/2024г. по описа на Апелативен съд - София, което е поставено при идентична фактическа обстановка, с предявеният отрицателен установителен иск за несъществуването на вземане като погасено по давност, длъжникът не отричал материалната легитимация на кредитора. След изтичане на давността вземането продължавало да съществува, но то не могло да се събере със средствата на държавна принуда, а доброволното изпълнение е винаги дължимо /чл. 118 от ЗЗД/. От ищеца нито се твърдяло, нито са представени доказателства, да са засегнати правата 4 му чрез принудителни действия. Отговорността на кредитора за извършените от длъжника съдебни и деловодни разноски щяло да възникне, в случай, че той предяви иск или се снабди с изпълнителен титул за вземането си, като оспорва направеното от длъжника основателно възражение за изтекла погасителна давност или пък оспори предявения основателен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност.