Решение № 7201 от 10.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7201 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100507507 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответника – Д. С.

П., с ЕГН **********, чрез назначен особен представител адв.Ж. Ж., срещу решение №4004 от 16.03.2023г., постановено по гр.дело №14579/2022г. по описа на СРС, I Г.О., 173-ти състав, в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК, чл.150 и сл. ЗЕ и чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като е признато за установено, че ответникът – Д. С. П., с ЕГН **********, дължи на ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, следните суми - сумата от 7539.41 лв., главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2018г. -м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.07.2021г.) до окончателното й изплащане; сумата от 900.0 6 лв., законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. - 18.06.2021г.; сумата от 39.56 лв., главница за услуга "дялово разпределение" за периода м.06.2018г. -м.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.07.2021г.) до окончателното й изплащане; сумата от 7.95 лв., законна лихва върху главницата за услуга "дялово разпределение" за периода 31.07.2018г. - 18.06.2021г.; както и в частта, в която е осъден ответникът – Д. С. П., с ЕГН **********, да заплати на ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 214.0 0 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство (ч.гр.д. №41301/2021г. по описа на 1

СРС, I Г.О., 173-ти състав), както и сумата от 1474.2 8 лв., представляваща направени разноски в първоинстанционното исково производство.

В жалбата не са изложени конкретни доводи и оплаквания за незаконосъобразност на решението на СРС в обжалваните части, като е посочено единствено, че оспореният съдебен акт е неправилен. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК, чл.150 и сл. ЗЕ и чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, депозира писмен отговор, в който е взето становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Трето лице-помагач - "НЕЛБО" АД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу Д. С. П., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК, чл.150 и сл. ЗЕ и чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК, чл.150 и сл. ЗЕ и чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Постановеният съдебен акт в частта, в която са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК, чл.150 и сл. ЗЕ и чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, е влязъл в сила като необжалваем.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д.

№41301/2021г. по описа на СРС, I Г.О., 173-ти състав, въззиваемият -ищец"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 14.07.2021г. и е постановена на 23.07.2021г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Д. С. П., за заплащане на сумите, посочени в заявлението. Предвид обстоятелството, че на длъжника - Д. С. П., е връчена заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД в едномесечен срок да предяви иск срещу длъжника за установяване на сумите, посочени в заповедта на изпълнение по чл.410 от ГПК.

2

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД срещу ответника - Д. С. П., първоинстанционният съд е приел, че вземанията за главница за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия, а относно предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД е прието, че доколкото задължението за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия е срочно ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва за исковия период. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.

В разглеждания случай в жалбата на въззивника-ответник не са изложени каквито и да е конкретни доводи и твърдения по спора. Жалбоподателят, чрез назначения особен представител адв.Ж. Ж. се е задоволил единствено да посочи общо, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно, както и в коя част се обжалва същото, без обаче да излага каквито и да било конкретни оплаквания относими към предмета на правния спор.

За разлика от въззивното обжалване по ГПК /отм./, при въззивното обжалване по действащия ГПК – чл.269 от ГПК, порокът следва да е указан чрез посочване в какво точно се изразява, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. Ако жалбата не съдържа конкретно указание за порочността на първоинстанционния съдебен акт, същата е допустима и подлежи на разглеждане, но въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди – чл.271 и чл.272 ГПК. Т.е въззивна жалба без изложени конкретни съображения за неправилност на първоинстанционното решение, макар и допустима, е неефективна, тъй като не позволява друга проверка, освен валидността и допустимостта на обжалвания акт.

Въпреки, че съгласно разпоредбата на чл.260, т.3 от ГПК въззивната жалба следва да съдържа "указание в какво се състои порочността на решението", липсата на 3 указание относно порочността на решението не прави тази жалба нередовна и съответно не е основание за оставянето й без движение и последващото й връщане /по аргумент от чл.262, ал.1 и 2 от ГПК/. Във въззивната жалба или в подадено преди изтичане на срока за обжалване допълнение към нея жалбоподателят следва да изчерпи всички свои доводи срещу правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Извън този срок жалбоподателят не може да допълва въззивната си жалба с нови доводи, обуславящи неправилност на решението, когато тези доводи не са свързани с прилагането на императивни материалноправни норми.

Да се приеме обратното /че жалбоподателят може да допълва въззивната си жалба с доводи за неправилност на решението неограничено, до приключване на делото пред въззивната инстанция/ би обезсмислило въведените в чл.266, ал.2 от ГПК времеви ограничения за попълване на делото с нови факти и доказателства /в този смисъл е постановено по реда на чл.290 от ГПК решение №246/23.10.2013г. по гр.дело №3418/2013г., Г.К., І Г.О. на ВКС/.

С оглед на това и предвид липсата на конкретни оплаквания в жалбата на въззивника- ответник, относими към предмета на спора, във връзка с незаконосъобразността на обжалваното решение, въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите, за които въззивният съд следва да следи служебно. При тази служебна проверка се установява, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като не са нарушени императивни материалноправни норми.

Не е налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски в полза на ищеца, като дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 ГПК. Първостепенният съд при постановяване на съдебното решение в частта на разноските се е съобразил с т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съгласно което съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.

По изложените съображения първоинстанционното съдебно решение в обжалваните части, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника – ответник не се дължат разноски.

По отношение на заявената претенцията на въззиваемата страна -ищец за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, настоящият състав намира за неоснователна с оглед преценка за липсата на извършени процесуални действия пред въззивната инстанция - подаденият писмен отговор е бланкетен, както е не е осъществено процесуално представителство в съдебно заседание. При това положение в полза на въззиваемата страна не се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК. На основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 400 лв., сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение на назначения особен представител.

На следващо място, съдът приема, че на основание чл.77 от ГПК, ответникът - Д. С.

П. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, сумата от 176.58 лв., дължима държавна такса по подадената, чрез назначения му особен представител адв.Ж. Ж. въззивна жалба.