Определение № 2328 от 11.05.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2328 гр. Бургас, 11.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Д. като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело №

20252120103860 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на писмо вх. № 23597/30.05.2025 г. на съдия при Окръжен съд – Бургас и определение № 1261/13.05.2025 г. по гр.д. № 604/2025 г. по описа на БОС, с които е изпратено по подсъдност на РС – Бургас.

Инициирано е по искова молба вх. № 6819/04.04.2025 г. по описа на БОС, пояснявана и изправяна с молби вх. №№ 25820/12.06.2025 г., 28269/27.06.2025 г., 45221/24.10.2025 г. и 47782/10.11.2025 г. на „К.“ ЕООД срещу С. П., Ю. Ш., И. А., К. Б., С. Б., И. С. и С. С., с която са предявени субективно и обективно съединени искове за прогласяване нищожността на сделки, с които ответниците К. Б., С. Б., И. С. и С. С. са разпоредили в полза на ответниците С. П., Ю. Ш., И. А. право на собственост по отношение на ПИ с ид. № ***, евентуално – за допускане ищецът да изкупи разпореденото право на собственост по отношение на ПИ по атакуваните сделки при уговорените в тях цени.

Изложени са твърдения, че ищцовото дружество е собственик на СОС с ид. № *** в сграда с ид. № ***, построена в процесния ПИ, като изрично е заявено, че собствеността е суперфициарна – без право на собственост в имота.

Аргументира се интерес от установителните искове за прогласяване нищожност на посочените разпоредителни сделки с твърдения, че процесният ПИ съставлява обща по смисъла на чл. 38 от ЗС част към сградите в него, вкл. към сградата на ищеца.

С депозираните в срока по чл. 131 от ГПК писмени отговори от ответниците изрично се възразява за отсъствие на правен интерес за ищцовото дружество да предявява процесните искове, доколкото не е съсобственик в ПИ с ид. № *** и от твърденията в исковата молба се установява, че ПИ не отговаря на изискванията на чл. 38 от ЗС за обща част.

Съгласно заповед № РД 13-07/12.01.2026 г. на председателя на Районен съд – Бургас разглеждането на делото е възложено на настоящия съдия-докладчик.

Съдът, при запознаване с насрещните изявления на страните по реда на чл. 140 от ГПК е постановил определение № 569/02.02.2026 г., с което е оставил исковата молба без движение и е дал изрични указания на ищеца да аргументира правен интерес от търсената защита.

С молба–уточнение вх. № 7706/20.02.2026 г. ищцовото дружество заявява, че процесният ПИ с ид. № *** е функционално подчинен на изградените в него сгради и служи за единна складова база /складово-логистичен комплекс/, ведно с находящите се в него съоръжения и инфраструктура – ж.п. отклонение, септична яма, навес, кантар, кладенец и др. Тяърди, че поземленият имот съставлява обща част за сградите в 1 режим на т.нар. „хоризонтална“ етажна собственост, евентуално – в застроен комплекс, без да заявява припадащи се проценти ид.ч. в съсобствеността по отношение на сочената за обща част. Твърди се, че с атакуваните сделки се цели обособяване на нов подлежащ на застрояване терен, което влизало в противоречие с разпоредбите на ЗУТ.

Ответниците С. П., Ю. Ш., И. А., К. Б., С. Б. не взимат становище по уточнението на исковете.

Със становище вх. № 18249/04.05.2026 г. ответниците И. С. и С. С. поддържат дадения писмен отговор и възражението си за недопустимост на производството. Развиват допълнителни доводи за липсата на интерес за ищеца да води процесните искове, като възразяват изрично, че с постъпилото уточнение не са изпълнени дадените от съда указания.

Съдът, след извършена преценка за допустимостта на предявените искове по реда на чл. 140, ал. 1 от ГПК, намери следното:

От страна на ищцовото дружество са предявени главни установителни искове по чл.

124, ал. 1 от ГПК за прогласяване нищожността на четири разпоредителни сделки между ответниците /две дарения и две покупко-продажби/ на заявени евентуални основания по чл.

26 от ЗЗД – противоречие със закона и чл. 38 от ЗС, липса на предмет, заобикаляне на закона /привидност/, както и евентуални конститутивни искове за изкупуване по реда на чл. 33, ал.

2 от ЗС на разпоредените по двете атакувани продажби идеални части от поземлен имот.

Съгласно твърденията на ищеца, същият не притежава право на собственост в процесния ПИ; явява се суперфициарен собственик на СОС в една от сградите, изградени в имота; като счита, че има интерес от предявените искове, тъй като с атакуваните сделки се целяло бъдещо недопустимо допълнително застрояване на ПИ, който съставлявал обща част за всички сгради и обектите в тях и бил изцяло застроен по предвижданията на ЗУТ понастоящем.

При изложените от ищеца обстоятелства, съдът намира производството по делото за недопустимо, поради липса на особнован от ищеца правен интерес от търсената защита и недопустимост на правните искания. Независимо от многобройните и изрични указания на съда, ищецът не е отстранил в предоставените му срокове установените противоречия между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. При установителните искове в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството „предмет на иска”, защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Второто обуславя интерес за засегната страна да предостави спора на разглеждането на съда. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права /така Тълкувателно решение № 8/2012 от 31.10.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК/.

С други думи, воденето на процес не е самоцел, намесата в чужди правоотношения е недопустима, освен с цел защита на лично материално право, което се явява засегнато или заплашено от спорните отношения, като в същият смисъл е и разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В случая, съдът намира, че ищецът не успя да аргументира засягане от атакуваните процесни сделки на негови права, което да обоснове процесуална легитимация за намеса в правната сфера на трети лица – ответниците – страни по атакуваните сделки. От изложените обстоятелства, категорично се установява, че процесният поземлен имот е съсобствен, но не и на ищеца, че в него има изградени повече от една сграда, като в тях има обекти на различни от собствениците на земята лица. Това обстоятелство се потвърждава най-малко от правното положение на ищеца, съгласно собствените му твърдения, и изключва възможността в ПИ да съществува хоризонтална етажна собственост. Съгласно съдебната практика действително е недопустимо разпореждане или делба на застроен ПИ, собствениците на който са и собственици на сградите в него. При наличие на сочената 2 хипотеза /т.н. хоризонтална ЕС/ действително ПИ се явява обща част за сградите в него по смисъла на чл. 38 от ЗС. В случая обаче, макар да се позовава на съдебна практика и относимо към хоризонталната ЕС законодателство, ищецът сочи факти, изцяло изключващи съществуването . От друга страна, дори да се приеме, че ищецът може да обоснове интерес за намеса в отношенията по повод разпореждане на части от ПИ, поради качеството си на собственик на СОС в сграда, включена в цялостен комплекс, при който земята има обслужващо предназначение за всички обекти в него /вкл. тези съставляващи суперцифиарна собственост/, то този интерес следва да е конкретен и личен, а не абстрактен и евентуален. Твърденията, че целта на атакуваните сделки е да се инициира бъдещо строителство в ПИ, противоречащо на ЗУТ, не може да се приеме за надлежно обосноваващи интерес за ищеца за намеса в договорните отношения на ответниците.

Процедурата по иницииране на строителство е административна, сложна и многоетапна, като издаваните в хода актове подлежат на съдебен контрол пред административния съд по жалба на всяко заинтересовано лице. В този смисъл, недопустимо е чрез граждански иск да се цели препятстване реализацията на административно производство, още повече тази цел да служи за извеждане на интерес за намеса в чужда правна сфера /така и чл. 3 от ГПК/.

По делото отсъстват твърдения процесните сделки да засягат пряко или косвено материални права на ищеца, да водят до ограничения в правната му сфера или да застрашават реализация в обективната действителност на негови права. Същевременно, самото правно искане за прогласяване нищожността на сделките поради противоречие с чл. 38 от ЗУЕС се явява недопустимо, доколкото сочената норма /основание на иска/ не предвижда забрана за прехвърляне право на собственост на ид.ч. от поземлен имот. Противоречиво на твърденията в исковата молба е и искането за прогласяване на нищожност на сделките поради липса на предмет, доколкото няма спор, че ПИ съществува и липсва изложение на фактически обстоятелства, които да обосновават изключването му от оборота на друго основание.

Що се касае до предявените при условия на евентуалност конститутивни искове, следва да се посочи, че съгласно чл. 124, ал. 3 от ГПК иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи. В случая чл. 33, ал. 2 от ЗС изрично визира правоимащите лица, на които е предоставен конститутивен иск, като това са единствено заинтересованите съсобственици. Няма спор, че ищецът няма качеството на съсобственик в ПИ, което обстоятелство изрично заявява още с иницииращата искова молба, предвид което и не разполага с легитимация по закон за водене на конститутивните искове по чл. 33, ал. 2 от ЗС.

В обобщение, предявените искове се явяват изцяло недопустими – предявени с нередовна искова молба, от лице без процесуалноправна активна легитимация да ги води, при липса на аргументиран правен интерес, вкл. по недопустими правни искания – непочиващи на материалния закон.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 чл. 130 и чл. 129, ал. 2 от ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 140, ал. 1 вр. чл. 130 от ГПК искова молба вх. № 6819/04.04.2025 г. по описа на БОС, пояснявана и изправяна с молби вх. №№ 25820/12.06.2025 г., 28269/27.06.2025 г., 45221/24.10.2025 г., 47782/10.11.2025 г. и 7706/20.02.2026 г. на „К.“ ЕООД срещу С. П., Ю. Ш., И. А., К. Б., С. Б., И. С. и С. С., с която са предявени субективно и обективно съединени искове за прогласяване нищожността на сделки, с които ответниците С.и и Б.и са разпоредили в полза на останалите ответници право на собственост по отношение на ПИ с ид. № ***, обективирани в нотариални актове № 79, том 1, рег. № 722, дело№ 68/07.02.2025 г., № 81, том 1, рег. № 424, дело № 70/07.02.2025 г., № 164, том 1, рег. № 824, дело № 140/11.03.2025 г. и № 165, том 1, рег. № 85, дело № 141/11.03.2025 г., всички по описа на нотариус Кремена Консулова, евентуално – за допускане ищецът да изкупи разпореденото право на собственост по отношение на ПИ по атакуваните сделки при уговорените в тях цени, като нередовна, поради липса на правен интерес и недопустимост на претенциите.

3

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3860/2025 г. по описа на Районен съд Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4