Решение № 2702 от 15.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2702 гр. Варна, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20243110100047 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена искова молба от А. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.* с която срещу Прокуратурата на Република България, представлявана от *, е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ОСЪЖДАНЕ на ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца: сумата в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща дължимо от ответника обезщетение като правозащитен орган за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, несигурност, стрес, страх и безпокойство от привличането му като подсъдим по НОХД № */2021 г. на ВРС и ВНОХД № */2023 г. на ВОС, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът А. Г. Г. твърди, че е привлечен като обвиняем по ДП № */2015 г. на 2 РУ към ОД на МВР-Варна с постановление от 23.03.2021 г. за това, че на 20.07.2015 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с *, се заканил с убийство на *, което би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.

144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, както и за същото престъпление спрямо *. Сочи, че в досъдебното производство са извършени множество действия по разследването, като му е взета мярка за неотклонение „подписка“ от 23.03.2021 г. до 30.10.2023 г. Излага, че прокуратурата е внесла обвинителен акт в съд и е образувано НОХД № */2021 г. на ВРС, по което наказателното производство приключва с оправдателна присъда № */*г., с която е признат за невиновен и за двете престъпления. Твърди, че срещу присъдата е подаден протест от *, за което е образувано ВНОХД № */2023 г. на ВОС, което е приключило с решение № */*г., с което е потвърдена оправдателната присъда, която е влязла в сила на същата дата. Излага, че срещу него е водено наказателно преследване в продължените на 2 години и 7 месеца и е изтърпял МНО „подписка“ в продължение на целия период, участвал е в няколко действия по разследването и в общо 11 открити съдебни заседания пред двете инстанции. Сочи, че след привличането му като обвиняем по време на целия наказателен процес е търпял неоснователно последиците от действията на прокуратурата, които са му причинили вреди. Твърди, че е изпитвал притеснения, несигурност, стрес и страх от това да 1 не бъде осъден за деяния, които не е извършил, включително че ще изтърпи наказание „лишаване от свобода“ в затвор за срок до 6 години. Сочи, че чувството му за справедливост и вярата в правозащитните органи били разколебани, като е живял в силен страх и безпокойство, което водело до изпадането му в тежки психически състояния. Отказвал да се храни, не можел да спи, получавал паник атаки и се чувствал сринат психически и физически. Посочва още, че спрял да общува с околните, отслабнал физически и обкръжението му се отдръпнало от него. Излага, че било накърнено доброто му име в обществото, достойнството и репутацията му на добър съсед и порядъчен човек. Излага още, че при всяка проверка от служители на МВР изпитвал безпокойство, доколкото в системата излизало, че срещу него се води наказателно производство. Разказва още, че родителите му също били много притеснени и във връзка с обвинението започнали караници между него и тях. Счита, че държавата отговаря за претърпените от него неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ, които моли да бъдат възмездени, поради което и претендира обезщетение. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

Ответникът * подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Счита исковата претенция за недоказана по основание и размер. Сочи, че не са налице доказателства за претърпените вреди и твърденията на ответника, че му е накърнено доброто име, достойнството и репутацията, както и че наказателното производство е станало достояние до голям брой хора. Счита претендирания размер на обезщетението за прекалено завишен, като наказателното производство е било проведено в разумен срок и счита, че не следва да носи отговорност за съдебната фаза на процеса. Излага още, че спрямо ищеца е внесена найлеката мярка за неотклонение, като липсват доказателства да е рефлектирала върху правата му. Моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска.

В съдебно заседание ответникът се представлява от *от *, който поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

За целите на настоящото производство е изискано и приложено НОХД № */2021 г. на ВРС, като от материалите съдържащи се в него (част от които приложени като доказателства към исковата молба на л. 4-9), които са от значение за настоящия спор, са обсъдени от съда по-долу в мотивите.

От показанията на разпитания по делото свидетел * /л. 33/ се установява, че е приятел с ищеца от 10 години и ходят заедно на състезания. Ищецът му е споделил в началото на 2021 г., че е притеснен, че ще се води дело срещу него. Свидетелят знаел, че ищецът е невинен и го оправдали в края на 2023 г. Споделя, че след повдигане на обвинението ищецът се променил коренно. Преди са ходели постоянно по барбекюта с другите мотористи, но изведнъж той спрял да излиза. Не вдигал телефона, не искал да излиза от вкъщи, бил омърлушен. Не бил същият и трудно казал какво му има. Свидетелят споделя, че ищецът му казал, че е невинен и се чудил какво да обясни на родителите си. Всички се отдръпнали от ищеца и той от тях. Доста хора, след като разбрали причината, се отдръпнали от него, като казвали, че не се знае какви глупости е вършил. Свидетелят разказва, че ищецът отслабнал драстично и знае, че е присъствал лично на всички заседания, защото бил отговорен.

Споделя още, че ищецът трудно разказал какво се случва, като преди обвинението бил коренно различен, бил много социален, обаждал се за излизания, а след това спрял.

Свидетелят разказва още, че е близък с ищеца и често се виждат, включително му е звънял да го събуди за заседания, защото ищецът трудно заспивал и се събуждал. Свидетелят не знае ищецът да е ходил на лекар.

От показанията на разпитания по делото свидетел * /л. 33, гръб/ се установява, че са приятели с ищеца от 10-12 години и знае, че срещу него е имало повдигнато обвинение, но не знае подробности. Споделя, че ищецът му е разказал, че през 2015-2016 г. е бил обвинен за заплаха за убийство срещу друг човек, през 2021 г. е било повдигнато обвинението и 2 решението излязло в края на 2023 г. Разказва, че след образуване на делото през 2021 г. ищецът се отдръпнал рязко от компанията, а преди това се движели заедно и карали мотори почти всеки ден. Ищецът спрял да излиза от дома си, да ходи с тях и по мотосъбори.

Свидетелят споделя, че голяма част от приятелите на ищеца се отдръпнали от него, защото бил обвинен и се притеснявали да ги виждат с него. Ищецът се затворил в себе си, спрял да вдига телефона и имало рязка промяна в поведението му. Разказва, че преди това ищецът бил весел и забавен. Свидетелят споделя кои приятели на ищеца се отдръпнали от него, защото не им се занимавало с човек с проблеми със закона, което са казали на свидетеля.

Твърди, че в седмицата се вижда с ищеца 4-5 пъти и преди явяване на дело А. се променял рязко, не излизал от тях, депресирал се. Споделя още, че преди карали мотори с ищеца, но той спрял да излиза с тях, защото при всяка проверка от контролните органи претърсвали само А. и това го стресирало.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск за осъждане на *да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето е било оправдано, който е квалифициран по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че спрямо него е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление, по което наказателното производство е приключило и е оправдан (не се спори), както и че е претърпял твърдените от него неимуществени вреди по основание и размер, които са в причинна връзка с действията/бездействията на ответника и провеждането на наказателно производство срещу него.

Не се спори между страните, че ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № */2015 г. на 2РПУ към ОД на МВР-Варна за извършено от него престъпление, по което е оправдан с влязла в сила на 30.10.2023 г. присъда по НОХД № */2021 г. на ВРС.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. За да бъде ангажирана отговорността на държавата, задължително условие е да са причинени вреди, които да са резултат от незаконното обвинение, като вредите извън неизбежно следващите се от образуваното наказателно производство, подлежат на доказване, а не се презюмират. Изхождайки от разпоредбата на чл. 7 ЗОДОВ, надлежен ответник по предявените искове се явява органът, имащ правосубектност, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите, като с оглед установеното, именно *на * е материалноправно легитимирана да отговаря по исковете, доколкото действията на органите на дознанието се извършват под ръководството на съответната прокуратура.

За да бъде ангажирана отговорността на Държавата задължително условие е да са причинени вреди, които да са резултат, т. е., в причинна връзка с конкретното действие/бездействие от страна на държавното обвинение, в случая – в случая неоснователно повдигнатото обвинение. Тези вреди не се презюмират, а подлежат на доказване от лицето, което ги е претърпяло.

Установеният регламент в чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ гарантира справедлив процес на всеки, срещу който е повдигнато наказателно обвинение. Произтичащите от чл. 6 на КЗПЧОС задължения имплицитно включват и необходимостта от провеждане на ефективно разследване, при спазване на установени стандарти на доказване при разглеждане на наказателното дело.

Ефективното разследване предполага всеобхватно, безпристрастно и разумно предприемане на постъпки за събиране и проверка на относимите и необходими доказателства, чрез изслушване на свидетелски показания, прилагане на документи и назначаване на съдебни експертизи, с последващ доказателствен анализ и адекватна интерпретация на релевантните за обвинението обстоятелства. Бързината на наказателното производство не следва да е за сметка на прецизността и качеството на неговото провеждане, преди всичко с оглед 3 гарантиране правото на защита на обвиняемия.

За определяне продължителността на незаконосъобразното наказателно преследване следва да се прецени кога е неговото начало и край. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е имал възможност да се произнесе по въпросите за разумния срок, от които обаче може да се съди и за началото и края на наказателното преследване, които са от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди претърпени от незаконосъобразно обвинение. ЕСПЧ приема, че начало е момента, в който съответното лице е узнало, че срещу него има обвинение, защото от този момент това лице започва да живее със страха, притесненията и неудобството, че е наказателно преследвано, а това в българското право е момента на предявяване на постановлението за привличане на обвиняем – /Така, Решение от 27.06.1968 г. Neumeister, Publication de la Cour europeenne des droits des l’homme, Serie A 8, р. 41./ Като край се сочи моментът, в който се поставя край на несигурността в правното положение на лицето, което е обвинено, а това е влизане в сила на съдебен акт или прекратяване на наказателното производство /Така, Решение от 23.04.1987 г., Poiss, Publication de la Cour europeenne des droits des l’homme, Serie A 117 - С, р. 103./ Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по делото – продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване; характера и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било незаконно обвинено; личността на увредения; данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 г., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.