Решение № 4356 от 02.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4356 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20251110202938 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на ,,***''“, ЕИК ,,***'', срещу наказателно постановление (НП) № 23-2400617 от 24.01.2025 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ (ДИТ), с което за нарушение на чл. 128, т. 2 във връзка с чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ.

В съдебно заседание лично се явява жалбоподателят В. П. - собственик и управител на ,,***''“. Представлява се от адв. Й. Т.. С жалбата се изразява несъгласие с издаденото НП. Твърди се, че то е погрешно, неточно и невярно.

Твърди се, че са налице пороци при съставянето на АУАН, а именно – не е спазена формата и съдържа неточни сведения, в т.ч. грешно описано място на извършване на нарушението - заведение „,,***''“ не се намирало на ул.

„,,***''“, а на ул. „,,***''“ № 1. Задължително следвало се посочи точното място на проверката, тъй като адресът бил неправилен и в АУАН, и в НП, това се явявало неспазване на чл. 42 ЗАНН, респективно са налице основания за унищожаемост на АУАН. Защитникът изтъква, че липсата на документи, удостоверяващи изплатено трудово възнаграждение на свид. В. И. за месец март 2024 г., не означава води автоматично до извода, че плащане не е извършено. Той намира установеното в АУАН и НП нарушение за недоказано по несъмнен начин, като отбелязва, че И. нееднократно е отказвала да подписва всякакви документи, както и че самата тя, в качеството на свидетел, декларира в разпита пред съда, че е получила 1300 лв. за месец март и че работодателят е бил коректен с нея за месеците февруари и март. С оглед 1 изложеното се иска отмяна на НП, а ако същото не бъде отменено – да бъде намалена наложената санкция до размера на минималната законоустановенa. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт И. И., който моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че съставеният АУАН и издаденото НП отговарят на всички законови реквизити. Счита нарушението за безспорно установено, тъй като липсват доказателства в обратната посока. Позовава се на показанията на свид. И., която твърди, че е получавала възнаграждението си не на две части, както е било уредено в нейния договор, а на повече части, в различна периодичност. Излага довод за неприложимост на клаузата за маловажност, уредена в Кодекса на труда, тъй като не е налице едно от кумулативните изисквания в нея – нарушението да е отстранено веднага след неговото установяване. Поради горепосочените аргументи юрк. И. моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

В реплика адв. Т. отново посочва, че според свидетелските показания на И. възнаграждението на последната е изплатено в срок. Отбелязва, че според изложеното и от други свидетели, И. е получавала заплатата си на ръка, без да се подписва никъде, като това е ставало по този начин по нейно искане.

В дуплика юрк. И. заявява, че според свидетелските показания това не отговаря на истината.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок и съдържа необходимите реквизити. Следователно, същата трябва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В. П. е собственик и управител на ,,***''“. Той стопанисва обект - кафебар „,,***''“, който се намира в гр. София, ул. „,,***''“ № 2. Обектът е с код ,,***'' съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД) – „Дейност на питейни заведения“.

На 06.11.2024 г. в процесния обект е извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ по спазване на трудовото законодателство. По време на проверката, на контролните органи не били представени някои изискани от тях документи, в т.ч. правилник за вътрешния трудов ред. На същата дата на работодателя е връчена призовка с указания, че следва да се яви лично или чрез упълномощен представител в ДИТ „Софийска област“ на 12.11.2024 г. и да представи посочени в призовката документи. На 12.11.2024 г. жалбоподателят се е явил в дирекцията, но е представил само 2 част от изисканите документи. Поради тази причина му е връчена втора призовка, с която са изискани повторно документи, които жалбоподателят следва да представи на 25.11.2024 г. отново на място в дирекцията. С втората призовка са изискани документи, сред които: 1) пълни трудови досиета на последните двама работници и служители с прекратени трудови правоотношения, вкл. заповеди и молби за платен или неплатен отпуск; 2) графици за работа, присъствени форми и/или други документи, от които е видно начина на полагане на труд на работещите за периода м. септ. 2024 г. до момента на проверката; 3) разплащателна ведомост (фишове за заплати, банкови извлечения и т.н.) и/или други документи, удостоверяващи подробно начислени/изплатени трудови възнаграждения и обезщетения от м. март 2024 г. до момента на проверката за лицата с действащи и прекратени трудови правоотношения.

Проверката е продължила по до 25.11.2024 г. – датата, на която В. П. е трябвало повторно да представи изисканите от ДИТ документи. Тъй като той не е представил всички от тях, проверяващите са изготвили Протокол за извършена проверка № ПР2443940/25.11.2024 г., и на същата дата са го връчили на В. П.. В него е отразено, че при проверката са констатирани нарушения, едно от които е непредставяне на документи за изплащане на договорено трудово възнаграждение на служител – В. С. И., ЕГН **********, за месец март 2024 година, за положения от нея труд през месец март. Това се явява нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 270, ал. 3 от КТ.

На 25.11.2024 г. Б. – главен инспектор при Д „ИТ Софийска област“, в присъствието на свидетелите Ж.Г. П.а и К.Н.К., е съставила АУАН № 232400617/25.11.2024 г. за нарушение на чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда, като АУАН е връчен на собственика и управител на ЕТ В. П..

Нарушителят е подписал акта с възражения, като е посочил, че лицето В. И. не е представило трудовата си книжка, нито се е явило в обекта, за да получи заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че не знае къде се намира И. и предлага последната да бъде издирена от компетентните органи. Актът съдържа подписите на актосъставителя и двамата свидетели.

Срещу АУАН е депозирано заявление с вх. № 24138566/02.12.2024 г. от В. П.. В него жалбоподателят твърди, че В. И. е била уведомена лично от него в края на м. април 2024, че трудовият й договор за м. май ще бъде прекратен.

Допълва, че И. е отказала да се разписва върху документи, както и не е представила трудовата си книжка.

Административнонаказващият орган приел фактическите констатации в АУАН за категорично доказани и въз основа на него е издал на 24.01.2025 г. наказателно постановление № 23-2400617, с което за нарушение на чл. 128, т.

2 във вр. с чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

3

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото съдът е допуснал и събрал гласни доказателствени средства. В хода на проведените заседания в качеството на свидетели са разпитани: Б. – главен инспектор при Д „ИТ Софийска област“, съставила АУАН № 23-2400617/25.11.2024 г., Е.В.П..а – дъщеря на жалбоподателя, В. С. И. – бивш служител на позиция „барман“ в заведение „,,***''“.

В съдебно заседание жалбоподателят е дал обяснения. Твърди, че В. И. е работила два месеца като служител в процесния обект, след което договорът й бил прекратен. Последната не се била явила да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и не е донесла трудовата си книжка. Заявява, че всичко по договора на И. е било коректно .

Свидетелката Т. разказва за извършената проверка, за изисканите от нарушителя документи и за направените констатации. Споделя, че са представени подписани ведомости за всички служители на П., но не и за И. – за нея липсвали каквито и да е документи, удостоверяващи изплащане на възнаграждение за положен труд.

Свидетелката П.а заявява, че в момента работи в заведението на баща си, където все още се намира заповедта на И. за прекратяване на трудовото й правоотношение, защото същата не е дошла да я подпише, както и не е представила трудовата си книжка. Разказва, че баща й лично е плащал възнаграждението на И. в брой и самата тя е ставала свидетел на това.

Споделя, че когато е ходила в заведението на баща си и е разговаряла е с И., последната никога не й е споделяла, че има оплаквания, че баща й дължи пари и не й е изплатил възнаграждение.

Свидетелката И. разказва, че е работила като барман в процесния обект, постъпила е на работа на 01.02.2024 година и е работила там до 01.05.2024 година, когато била освободена без предупреждение. Твърди, че трудовият й договор е бил сключен за по-малка сума, отколкото реално е получавала – уговорката между нея и П. била за 1200 лева. Споделя, че за месеците февруари и март е получавала възнаграждение и че П. е бил коректен с нея, дори през месец март заплатата й била увеличена със 100 лева и е получила общо 1300 лв. за месец март. За месец април й било изплатено по-малко от половината. Получавала е заплатата си на ръка и не се е подписвала никъде.

Твърди, че не й е предлагано да подписва заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, нито ведомства или фишове - не й били представяни никакви документи изобщо. Не знае къде се намира трудовата й книжка и не си спомня дали е подписвала декларация, с която заявява, че ще я предостави. Заявява, че В. П. е отказал да й плати останалата дължима сума, поради което се е свързала с адвокат и е връчила едностранно волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение.

Показанията на свидетелите Б. и Е.В.П..а са последователни, логични и кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира. В показанията на свидетелката В. С. И. се установяват 4 някои противоречия, но тъй като те касаят обстоятелства, неотносими към предмета на настоящото производство, следва да бъдат оставени без подробен анализ.

С оглед изложеното, съдът дава вяра на казаното от И. относно факта на изплащане в брой на дължимото й трудово възнаграждение за месеците февруари и март. Въпреки липсата на доказателства, удостоверяващи плащането (ведомости, фишове за заплати или други), непротиворечивите показания на свидетелите П.а и И., водят до логичен извод, че същото се е осъществило. Обясненията на жалбоподателя също подкрепят извода за извършено плащане в брой за месец март, като съдът ги кредитира, доколкото съответстват на показанията на свидетелите П.а и И. и не са опровергани от писмени доказателства. Административнонаказващият орган също не е ангажирал убедителни доказателства в обратната посока.

При така събраните писмени доказателства, както и въз основа на гласните такива, събрани чрез разпит на свидетелите Б., Е.В.П..а и В. С. И. и дадени обяснения от жалбоподателя В. П. П., съдът приема за фактически установено, че възнаграждението за месец март, дължимо на В. С. И. за положения от нея труд, е било изплатено от работодателя П., но същата не е положила никъде подпис и не е удостоверила писмено, че е получила сумата.

Поради тази причина от фактическа страна следва да се приеме, че не е извършено нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка, възраженията и доводите на жалбоподателя, както и съобразно задължението да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна страна: