Решение № 260656 от 17.05.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 257/2021
- Вид
- Решение № 260656
- Подписан
- 17.05.2021
- Състав
- ЕКАТЕРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНДАЛИЕВА, КОСТАДИН БОЖИДАРОВ ИВАНОВ, НЕДЯЛКА ДИМИТРОВА СВИРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 38, ал. 1 · Закон за собствеността
Р Е
Ш Е Н
И Е №
260656 гр. Пловдив, 17.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански състав, в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди, двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ при секретаря
Елена Димова, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№257 по описа на ПОС за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.
ГПК.
Обжалвано е Решение №261506 от 03.12.2020г. на ПРС, постановено по гр.д.№12965/2019г., тринадесети гр.с., с което се признава за установено по отношение на С.И.Т. ЕГН ********** *** /2 жилищен/, ап. 4, че ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, има вземане спрямо него в размер на: 214,24 (двеста и четиринадесет лева и 24 ст.) лева главница и 34,30 (тридесет и четири лева и 30 ст.) лева представляваща законна мораторна лихва върху главницата 214,24 лева за периода 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., както и законна лихва върху главницата от 214,24 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.г.р. д. № 4952/2019 г. по описа на ПРС – 01.04.2019 г., до окончателното издължаване. С постановеният съдебен акт е осъден С.И.Т. ЕГН **********, да заплати на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 75,00(седемдесет и пет) лева разноски направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. №4952/2019 г. по описа на ПРС и сумата от 885,00(осемстотин осемдесет и пет)лева разноски направените в хода на настоящото исково производство.
Жалбоподателят С.И.Т. ЕГН ********** *** /2 жилищен/, ап. 4, чрез особения му представител адв. Н.П.Р., със съдебен адрес:***, обжалва решението на първоинстанционния съд, кат необосновано, неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли претенциите на дружеството като неоснователни. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Д.Н. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендират се деловодни разноски пред втората инстанция, съгласно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК, предявени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ********* против С.И.Т. ЕГН ********** за признаване за установено, съществуването на вземането на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, към ответника, на следните суми: главница в размер на 214,24 лв., представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. - 30.04.2018 г.;обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2016 г. - 31.03.2019 г. в размер на 34,30 лв.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (01.04.2019 г.) до пълното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че съгласно нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Предвид на това е направил извода, че за да възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл.
140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. С оглед на това, решаващият съд е направил извода, че всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ, която гласи, че потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Доколкото ищецът е представил Препис – извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия и Справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за клиентски номер ********** с потребител С.И.Т., както и предвид представената Декларация по чл.14 от ЗМДТ, от която се установява, че С.И.Т. ЕГН ********** е декларирал като единствен собственик и ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр. гр.
П., бул. ***, то съдът е направил извода, че ответникът е потребител на топлинна енергия и като такъв дължи цялата претендирана от дружеството сума, чийто размер се установява от приетите по делото заключения на вещите лица
В. Ш. по допуснатата съдебно-техническа експертиза и на вещото лице М. М. по допуснатата съдебно-счетоводна ескпертиза.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, чийто основни доводи които навежда са: че е собственик само на ¾ идеални части от топлоснабдения имот; че не е доказано качеството му на потребител по смисъла на закона; че не е доказано дали ползването на топлинна енергия е реално и какъв е нейния размер.
. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новоотрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това, дали ответника има качеството на потребител на топлинна енергия на целия процесен имот или само на 3/4 идеална част от него.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 (отм.) от ДР на Закона за енергетиката, "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След като даден недвижим имот е присъединен към топлопреносната мрежа, то всеки собственик е потребител на постъпилата топлинната енергия и това обстоятелство, а не правото на собственост върху конкретен имот, подлежи на доказване с всички доказателствени средства. В тежест на ищеца е да установи, че лицето, срещу което е насочена претенцията за заплащане стойността на доставена топлинна енергия, е потребител. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. Законодателят е предвидил, че в тези случаи между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителя, т. е. налице са облигационни отношения между страните, които се презумират от закона.
Действително съгласно данъчна декларация от 28.05.1998г., ответникът е декларирал, че притежава 3/4 идеални части от правото на собственост върху процесния имот. От друга страна, установява се от събраните по делото доказателства, че титуляр на партидата е ответника, както и че ответникът е този който обитава процесния имот, поради което настоящият съдебен състав приема, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия и в качеството си на такъв, отговаря за възникналите задължения за топлинна енергия.
Ето защо и доколкото, ищцовото дружество е доказало, при условията на пълно и главно доказване - периода, количеството и стойността на доставената енергия, както липсата на плащане от страна на потребителя, то предявените искове се явяват основателни и доказани до пълните предявени размери.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционния съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски пред настоящата инстанция, съгласно представения списък с направени такива, а именно: юрисконсулско възнаграждение в размер на 300лв. и 300лв – внесен депозит за особен представител или общо сумата от 600.00лв.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261506 от 03.12.2020г. по описа на
ПРС, постановено по гр.д.№12965/2019г., тринадесети гр.с.
ОСЪЖДА С.И.Т. ЕГН ********** *** ***, със съдебен адрес:*** / адв. Н.Р. – особен представител/, да заплати на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, разноски пред настоящата инстанция общо в размер на 600.00лв/ шестстотин лева/ Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: