Решение № 840 от 10.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. Варна, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20263110201910 по описа за 2026 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Подадена е жалба от Т. Т. А., ЕГН ***, чрез адвокат Т., ВАК, срещу електронен фиш серия "К" № 8324617, с който му е наложено административно наказание "ГЛОБА".

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН .

В жалбата се счита, че издадения ЕФ е необоснован и незаконосъобразен. Счита се, че не е налице повторност, като липсват доказателства за това. Липсват доказателства за извършено нарушение, както и такива да е приспаднат толеранс. ЕФ е издаден след изтичане на срока за издаването му. Претендират се разноски.

1

В допълнителна молба изразява становище по съществото на делото като поддържа и доразвиват основанията за отмяна на ЕФ. Сочи се, че не става ясно как е сформиран извод, че именно въззивникът е управлявал автомобила, като в декларацията не са цитирани лични данни. В съдебно заседание, въз. Т.

А., при редовност на призоваването, не се явява лично, не се представлява и не ангажира доказателства в подкрепа на жалбата.

Представител на органа, издал електронния фиш не се явява. В молба моли съда да потвърди ЕФ. Претендира и възлагане на разноски.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 24.09.2023 г. около 23:36 часа, в гр. Варна, по бул. "Васил Левски" до пътен възел с ул. "Мир в посока към бул. "Цар Освободител", бил управляван л. а. "Рено Меган" с рег. № В 90-76 ВР. При управлението на автомобила, при валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, автомобила се движел със скорост на движение над максимално допустимата.

В този район била монтирана и функционирала система за видеоконтрол на нарушенията.

Автомобила преминал покрай функциониращата система и техническото средство отчело неговата скорост на движение след приспаднат толеранс, като такава от 74 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила.

Тъй като максимално допустимата скорост била 50 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 74 км/ч, лицето, управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.

След установяване на собственика на автомобила, в срок била подадена декларация по чл. 189 от ЗДП, в която било посочено лицето, управлявало автомобила– въззивникът Т. Т. А..

2

Срещу въззивника Т. А., бил издаден електронен фиш серия "К" № 8324617, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение.

Посочено било, че деянието е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия "К"/7182630. Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДП .

Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, декларация и др, както и от разпита на св.П. Ц..

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДП , като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за посочване 3 на данни за лицето, управлявало автомобила от страна на собственика на автомобила е конкретизирано третото лице, което го е управлявало, съдът приема, че безспорно е установено, че на санкциониране подлежи въззивника Т. А..

От приложените по административно-наказателната преписка доказателства досежно техническото средство с което е установено нарушението е видно че системата установила нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.

Видно от приложеното по делото копие от ЕФ "К"/7182630, същия е издаден за деяние по чл. 21, ал. 1 от ЗДП , извършено на 06.10.2022 г., като на въззивникът е било наложено наказание на осн. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДП .

В приложената справка от АИС АНД се сочи, че ЕФ е връчен на 04.05.2023 г., като е отразена и дата на влизане в сила.

Така, при правилно установена фактическа обстановка, правилно е била определена правната квалификация на нарушението, и правилно е бил определен размера на административното наказание.

Що се отнася до наведените доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се споделят от съда предвид на следното:

В жалбата се счита, че не е налице повторност, като липсват доказателства за това.

Съдът, изхождайки от приложените по делото доказателства, намери, че от същите по безспорен и категоричен начин се установява, че деянието, извършено на 18.05.2023 г. е такова, извършено в едногодишен срок от наказването на въззивника Т. Т. А. за извършено такова нарушение, санкционирано с влязъл в сила на 04.05.2023 г. електронен фиш.

Счита се, че липсват доказателства за извършено нарушение, както и такива да е приспаднат толеранс.

4

От приложените по административно-наказателната преписка доказателства досежно техническото средство с което е установено нарушението е видно че системата установила нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Изготвен е снимков материал и е приспаднат толеранс, поради което и това възражение не се споделя от съда.

Счита се, че ЕФ е издаден след изтичане на срока за издаването му.

Подобна позиция не се споделя от съда, доколкото липсва преклузивен срок за издаване на ЕФ. Изразява позиция, че не става ясно как е сформиран извод, че именно въззивникът е управлявал автомобила, като в декларацията не са цитирани лични данни.

Видно от приложените по делото доказателства, подадената по чл. 189 ЗДП декларация е била придружена от копие на СУМПС на въззивника Т. А., с което той е бил в достатъчна степен индивидуализиран и са били ангажирани доказателства в пълен обем по отношение на лицето, управлявало автомобила.

След проверка на издадения ЕФ и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди електронният фиш.

С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

5

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д от ЗАНН , вр. чл.

143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на ОД на МВРВ. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН . Разглежданият случай не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение определено в размер на 130.00 лева с равностойност от 66, 47 /шестдесет и шест 0, 47/ евро, което следва да бъде заплатено от жалбоподателя на АНО.

От друга страна от процесуалния представител на въззивника се претендират разноски на основание за процесуално представителство /договор за правна помощ и съдействие/. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /ЕФ следва да бъде потвърден/ е неоснователно и се отхвърля от съда.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш / ЕФ/ серия Серия "К" №

8324617, издаден от ОД МВР - Варна, с който на Т. Т. А., ЕГН ***, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и е било наложено адм. наказание "глоба" 6 в размер на 200.00 /двеста/ лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Т. Т. А., ЕГН ***, да заплати на ОД на МВР - Варна сумата от 130.00 лева с равностойност от 66, 47 /шестдесет и шест 0, 47/ евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД № 1910 /2026 г. на РС - Варна.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 7