Решение № 17801 от 17.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40839/2024
- Вид
- Решение № 17801
- Подписан
- 17.09.2026
- Състав
- МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 17801 гр. София, 17.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110140839 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявен от Е. С. С., с ЕГН **********, с адрес: [адрес] иск срещу [фирма], с ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Е.
С. С. не дължи на [фирма] следните суми: 3585,89 лв. – главница; 1260,96 лв. – обезщетения за забава; 25,10 лв. – такса програма „Лоялен клиент“; 1709,44 лв. – доплащане за корекции, за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], абонатен № ***, поради погасяването им по давност.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. в [адрес] и при справка в [фирма] по абонатен № *** в системата на ответника фигурират неплатени задължения на ищеца за посочения недвижим имот, за които била издадена фактура на обща стойност 6581,39 лв., от които: 3585,89 лв. – главници за отминали периоди; 1260,96 лв. – обезщетения за забава; 25,10 лв. – програма „Лоялен клиент“ и 1709,44 лв. – доплащане за корекции. Твърди се, че ищецът не дължи посочените вземания поради погасяването им по давност. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез юрк. Е.Д., с който оспорва предявения иск като недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването му и като неоснователен, но излага твърдения, че за процесните вземания е настъпила погасителна давност. Сочи, че това не води до несъществуване на вземането, а до погасяване възможността за неговото принудително изпълнение. Сочи, че при ответното дружество съществува извънсъдебна процедура за сключване на споразумение между страните, с което ответникът приема да не претендира заплащане на погасени по давност суми, но до момента ищецът не бил подал молба за сключването на подобно споразумение. По тези съображения 1 счита, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Претендира разноски.
Предявения иск е по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното във фактическо отношение:
Налице са били валидно възникнали договорни отношения между Е. С. С. като клиент на топлинна енергия и [фирма] като доставчик на топлинна енергия, за доставка на топлинна енергия до процесния имот през периода 2016 г. – 2020 г. Ищецът е бил собственик на топлоснабден недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***, през периода от 2016 г. до 2020 г. [фирма] е доставяла топлинна енергия за този имот на стойност от 3585, 89 лв. и е начислила за плащане от ищеца тази и другите процесни суми: 1260, 96 лв. – обезщетения за забава, 25, 10 лв. – по програма лоялен клиент и 1709, 44 лв. – доплащане за корекции.
Предявения иск не е недопустим, поради липса на правен интерес у ищецът за предявяването му, както твърди ответника. Видно от сверено копие на фактура № ***/31.12.2021 г. [фирма] е начислила за заплащане от ищеца задължения за изминал период и към 12.01.2022 г. техния размер е 6581, 39 лв. Това, във връзка с твърденията в отговора на исковата молба, че процесните задълженията са дължими, макар и не по пътя на принудителното изпълнение, доказва наличието на правния интерес у ищеца Е. С. за предявяване на иска.
Предявения иск е основателен.
[фирма] не оспори твърдението на ищеца Е. С., че процесните вземания, представляващи:
3585,89 лв. – главница; 1260,96 лв. – обезщетения за забава; 25,10 лв. – такса програма „Лоялен клиент“ и 1709,44 лв. – доплащане за корекции, са начислени за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], с абонатен № *** като задължения за периода от 2016 г. до 2020 г. От друга страна, няма спор по делото, че задълженията за заплащане на топлинна енергия са периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и се погасяват с изтичането на 3 – годишен давностен срок. Безспорно е с оглед на законовата регламентация и признанието на ответника, че процесното задължение към датата на иска през 2024 г. е погасено по давност, въпреки непосочване от страните и неангажиране на доказателства за точната дата, от която е започнала да тече давността.
При този изход на спора, разноски се дължат на ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 134, 60 евро /263, 26 лв./. При изложените по – горе мотиви, съдът не споделя становището на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК иска разноските да се възложат върху ищеца. Пълномощникът на ищеца иска присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, но не представи доказателства, че е представлявал ищеца безплатно, поради коено съдът не следва да уважава това искане.
Воден от горното, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен от Е. С. С., с ЕГН **********, с адрес:
[адрес] срещу [фирма], с ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, че Е. С. С. не дължи на [фирма] следните суми: 1833, 44 евро /3585,89 лв./ – главница; 644, 72 евро /1260,96 лв./ – обезщетения за забава; 12, 83 евро /25, 10 лв./ – такса програма „Лоялен клиент“ и 874, 02 евро /1709, 44 лв./ – доплащане за корекции, начислени за периода от 2016 г. до 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], да плати на Е. С. С., с ЕГН **********, с адрес: [адрес], сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 134, 60 евро /263, 26 лв./, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3