Определение № 3071 от 19.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3071 гр. София, 18.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20238002104840 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано e по постъпила от „Левкорп груп“ АД /правоприемник на „Лев Корпорация“ АД/ касационна жалба срещу решение № 872 от 26.06.2023 г. по в.гр.д.№ 2048 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав за потвърждаване на решение № 261299 от 13.04.2022 г. по гр.д.№ 15972 от 2019 г. на Софийския градски съд, ГО, 1 състав, с което:

- е прекратено производството по предявения от „Лев Корпорация“ АД срещу „Вест 2015“ ООД инцидентен установителен иск по чл.212 ГПК за признаване нищожността, поради липса на съгласие по чл.26, ал.2 ЗЗД, на апортна вноска, вписана в търговския регистър на 23.11.2016 г., за внасяне като непарична вноска в капитала на „Вест 2015“ ООД на следния имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], находящ се в [населено място], район „М.“, [улица], сграда Бизнес център „Е.“, ет.*, обект *, с предназначение: офис на едно ниво, с площ от 236,43 кв.м., заедно с 3,728 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата;

- е уважен предявеният от „Вест 2015“ ООД срещу „Лев Корпорация“ АД иск по чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на гореописания офис;

- е уважен предявеният от „Вест 2015“ ООД срещу „Лев Корпорация“ АД иск 1 по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 26 755,75 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на гореописания имот в периода от 01.06.2019 г. до 30.11.2019 г. и

- е осъден ответникът „Лев Корпорация“ АД да заплати на ищеца „Вест 2015“ ООД разноски по делото.

В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване пълномощникът на касатора сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на недопустимост и очевидна неправилност на решението. Поставя следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да спре делото, при това независимо от това дали страните са поискали или са се противопоставили на спирането, ако са налице предпоставките за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК и независимо от това кога са възникнали предпоставките за това- пред първоинстанционния или пред въззивния съд ? По този въпрос се сочи противоречие на решението с Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк.д.№ 1 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС.

2. Налице ли е основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК на дело по заведен ревандикационен иск до произнасяне с влязло в сила решение по предявен по време на висящността на спора положителен установителен иск за собственост върху същия имот, предявен от ответника по ревандикационния иск и делото по ревандикационния иск „обусловено“ ли е от по-късно заведеното дело по положителния установителен иск ? По този въпрос се сочи противоречие на решението с определение № 148 от 20.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 2529 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о.

3. Длъжен ли е въззивният съд в рамките на заявените от страните фактически обстоятелства да обсъди в мотивите на решението си всички доводи, твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 222 от 27.03.2018 г. по т.д.№ 505 от 2017 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д.

№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 136 от 06.11.2015 г. по т.д.№ 2483 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 180 от 11.01.2016 г. по т.д.№ 2

1618 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 161 от 04.10.2016 г. по т.д.№ 2220 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 222 от 06.04.2017 г. по т.д.№ 425 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 134 от 30.12.2013 г. по т.д.№ 34 от 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр.д.№ 891 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 470 от 16.01.2012 г. по гр.д.№ 1318 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., ППВС № 7 от 1965 г., ППВС № 1 от 1953 г., ППВС № 1 от 1985 г. и Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.

№ 1 от 2000 г. на ОСГТК на ВКС.

4. Може ли съдът да приеме за установен даден факт по делото, без да са налице приети по делото доказателства в тази връзка ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 193 от 29.06.2012 г. по гр.д.№ 559 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

5. Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, в това число когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК ? По този въпрос се сочи противоречие на решението с решение № 20 от 09.02.2017 г. по гр.д.№ 2885 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 40 от 04.02.2015 г. по гр.д.№ 4297 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр.д.№ 1609 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 42 от 05.03.2014 г. по гр.д.№ 5488 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 191 от 25.03.2013 г. по гр.д.№ 63 от 2013 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 415 от 25.01.2012 г. по гр.д.№ 1332 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о.

6. Налице ли е основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК на дело по заведен ревандикационен иск до произнасяне с влязло в сила решение по предявен по време на висящността на спора от ответника положителен установителен иск за собственост на основание давностно владение, ако в срока за отговор на исковата молба по делото по ревандикационния иск ответникът не е направил изрично възражение за придобиване на имота по давност? По този въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

7. Допустимо ли е съдът да се произнесе по същество с мотиви в решението по делото по прекратен със същото решение иск като недопустим ? По този въпрос също се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Освен това се твърди, че решението е недопустимо, тъй като било налице основанието на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото до приключване на висящото гр.д.№ 20211100109294 на СГС, 13 състав, образувано по предявен 3 от ответника срещу ищеца иск за собственост на същия имот на основание давностно владение. Сочи, че отказът на въззивния съд да спре делото противоречал на практиката на ВКС- Тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г. по тълк.д.№ 2 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. по тълк.д.№ 8 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк.д.№ 1 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС и определение № 148 от 20.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 2529 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о.

Не на последно място се твърди, че решението е очевидно неправилно: като постановено в нарушение на основни принципи на правото /тези на диспозитивното и на служебното начало в гражданския процес/; като постановено без делото да е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК; като постановено без съдът да е анализирал и изложил мотиви по всички възражения и твърдения на страните и без да обсъди всички доказателства по делото; като основано на факти, които не са били доказани с приети по делото доказателства и като явно необосновано /вътрешно смислово противоречиво до степен на явна неправилност/.

В писмен отговор от 06.11.2023 г. пълномощникът на ответника по жалбата „Вест 2015“ ООД оспорва жалбата. Моли решението на Софийския апелативен съд да не бъде допускано до касационно обжалване и да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот и по облигационен иск с цена над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявените ревандикационен иск за собственост и иск по чл.59 ЗЗД, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Безспорно между страните е, че процесният имот е бил собственост на „Ест“ АД, в което ответникът „Лев Корпорация“ АД е акционер с притежавани 50 % от акциите и че ответникът упражнява фактическа власт върху имота въз основа на неформален договор за заем за послужване. На 4

23.11.2016 г. процесният имот е бил апортиран във „Вест 2015“ ООД, заедно с други собствени на „Ест“ АД имоти, находящи се в същата сграда. Срещу внасянето на тези имоти в капитала на „Вест 2015“ ООД вносителят „Ест“ АД е придобил 83 620 дяла от по 100 лв. от капитала на ООД. Решението за апортиране е взето на 10.10.2016 г. от СД на „Ест“ АД, с мнозинство от 2/3, с определяне на председателя на СД Я. Д. да предприеме действия по изпълнение на решението и да управлява правата на дружеството при приемането му за съдружник във „Вест 2015“ ООД. На 16.01.2017 г. „Вест 2015“ ООД в качеството на собственик на имота е отправил писмена покана до ответника за среща на 24.01.2017 г. за договаряне на условията и сключване на договор за наем, в случай че желае да продължи ползването на обекта, а при нежелание го е поканил да освободи имота в 30-дневен срок. На 24.01.2017 г. не е постигнато споразумение по съставения проект за договор за наем, което е удостоверено в съставен от нотариус протокол. С втора нотариална покана от 19.10.2017 г., връчена на 30.10.2017 г., ищецът отново е поискал от ответника предаване на имота на дата 15.11.2017 г., а в противен случай- заплащане на обезщетение за лишаването от ползване. На посочената дата- 15.11.2017 г. не се явява представител на ответника да предаде обекта. С влязло в сила решение по т.д.№ 3398 от 2017 г. на СГС е отхвърлен предявен от „Вест 2015“ ООД срещу „Лев Корпорация“ АД иск по чл.249, ал.2 ЗЗД за предаване на процесния офис. Искът е отхвърлен по съображения, че ищецът не е установил качеството си на заемодател по договора за заем за послужване, по силата на който ответникът ползва имота, като е посочено, че без значение за това дело е обстоятелството, че ищецът е собственик на имота. С нотариална покана от 15.04.2019 г., след постановяване на съдебните актове по горепосоченото дело, ищецът е поискал от „Ест“ АД да предприеме необходимите действия за прекратяване на договора за заем за послужване по отношение на процесния офис и в 3-дневен срок, считано от прекратяването му, да предаде държането му. В изпълнение на тази покана, на 18.04.2019 г.

„Ест“ АД е отправило нотариална покана до ответника, съдържаща изявление за прекратяване на договора за заем за послужване, считано от 01.06.2019 г. и за предаване държането му на 03.06.2019 г. Поканата е била връчена на 25.04.2019 г., чрез изпълнителния директор на ответното дружество. Видно от съставения протокол на нотариус, на 03.06.2019 г. не се е явил представител на дружеството, за да предаде държането на имота. За горепосочените свои 5 действия „Ест“ АД е уведомило ищеца с нотариална покана от 17.06.2019 г.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че средната пазарна наемна стойност на процесния офис за исковия период от 01.06.2019 г. до 30.11.2019 г. възлиза на 26 940 лв. при месечен наем от 4 490 лв. С определение по т.д.№ 138 от 2018 г. на СГС, потвърдено от САС и недопуснато до касационно обжалване от ВКС, е прекратено производството по предявен от „Лев Корпорация“ АД иск по чл.71 ТЗ за обявяване нищожност на решението на СД на „Ест“ АД от 10.10.2016 г. на основания, аналогични с тези, изтъкнати като пороци на решението и по настоящото дело. Прието е, че „Лев Корпорация“ АД няма правен интерес от предявяването на този иск, тъй като нищожността на решението на СД не влече след себе си недействителност на самата апортна вноска, а дори и същата да бъде прогласена за нищожна, съгласно нормата на чл.236, ал.4 ТЗ, това не рефлектира върху членствените права на ищеца. С влязло в сила решение по т.д.№ 674 от 2018 г. на СГС са отхвърлени предявените от „Лев Корпорация“ АД срещу двама от членовете на СД на „Ест“ АД искове за вреди по чл.240а във връзка с чл.240, ал.2 ТЗ, от взетото от тях на 10.10.2016 г. решение за апортиране на процесния имот във „Вест 2015“ ООД. С решение № 60156 от 25.03.2022 г. по т.д.№ 633 от 2020 г. на ВКС, ТК, II т.о. „Лев Корпорация“ АД е осъдено по предявен от В. С. С. /в качеството му на заложен кредитор на „Ест“ АД/ иск да заплати на „Ест“ АД сумата 57 849,87 лв., от които 39 537,09 лв. обезщетение за ползване на процесния офис за периода от 01.01.2016 г. до 22.11.2016 г. Решаващите мотиви на съда да уважи този иск са, че считано от 10.02.2015 г. ответникът е продължил ползването на имота без основание, доколкото към този момент сключеният договор за заем за послужване вече е бил прекратен, а между страните не е било постигнато съгласие за сключане на договор за наем.