Решение № 233 от 18.09.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Добрич, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА МОМЧЕВА при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от МАРИАНА МОМЧЕВА Административно наказателно дело № 20263230200572 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „МОДИС 24” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „***, представлявано от управителя Л. Ц. И.

ЕГН **********, в качеството на работодател против НП № 08 2600041/41/23.04.2026г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.

128 т. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 414 ал.

1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено следното:

На 04.02.2026г. е извършена проверка от Е. И. К. - главен инспектор и С.

Н. С. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище Добрич на шивашки цех, находящ се в гр. Д., пл. „***, стопанисван от „МОДИС 24” ООД.

От работодателя с призовки са изискани документи, касаещи трудови правоотношения, начисляване и заплащане на трудови възнаграждения.

От присъствена форма за месец декември 2025г. е установено, че Д. Б. Д.

ЕГН ********** на длъжност „крояч текстил“ е полагала труд през месеца.

Констатирано е, че изплащането на работните заплати се извършва в брой. От ведомост за заплати за месец декември 2025г. е установено, че работодателят е начислил на Д. трудово възнаграждение за посочения месец в размер на чиста сума за получаване 648.09 лева, но във ведомостта липсва нейн подпис.

На 09.03.2026г. в Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище Добрич е представена поименна справка за дължими трудови възнаграждения на персонала от месец октомври до месец декември, преизчислени съобразно въведеното от 01.01.2026г. в РБългария правило за превалутиране от левове в евро при фиксиран курс от 1.95583 лева за 1 евро. Видно от посочената справка, сумата от 648.09 лева за месец декември 2025г. равна на 331.36 евро не е платена на лицето.

От представен трудов договор № 3/01.05.2024г. на Д. Д. е видно, че трудовото възнаграждение на лицето се изплаща до 30 - то число на месеца, следващ месеца, за който е положен трудът. Това се потвърждава както от вътрешни правила за работната заплата, така и от писмено сведение от упълномощено лице.

Т.е. „МОДИС 24” ООД, в качеството на работодател, след като е бил длъжен, не е изплатил в срок до 30.01.2026г., съгласно трудов договор № 3/01.05.2024г., трудовото възнаграждение за месец декември 2025г. на Д. Б. Д.

ЕГН ********** на длъжност „крояч текстил“ в размер на чиста сума за получаване 331.36 евро.

2

Нарушението е извършено на 31.01.2026г. Установено е на 09.03.2026г.

Доказано е от данните, обективирани в: призовки 2 броя - изх. № 26007899/04.02.2026г. и изх. № 26013376/23.02.2026г.; констативен протокол № 26013733/24.02.2026г.; протокол ПР 2604461 от 18.03.2026г. за извършена проверка; трудов договор № 3/01.05.2024г.; заповед за освобождаване на Д. Д.; присъствена форма за месец декември 2025г.; ведомост за заплати за месец декември 2025г.; поименна справка за дължими трудови възнаграждения на персонала от 09.03.2026г.; вътрешни правила за работна заплата.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице и съдържа необходимите реквизити по чл.

42 от ЗАНН. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта. Наказателното постановление /НП/ е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52 ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца. Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект. По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното: АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416 ал. 1 от Кодекса на труда с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното. В АУАН и в НП нарушението е квалифицирано по чл. 128 т. 2 от Кодекса на труда.

Съгласно разпоредбата на чл. 128 т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. По смисъла на чл. 128 т. 1 от КТ, работодателят е длъжен да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, а според разпоредбата на чл. 270 ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки или по писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. В случая безспорно е, че жалбоподателят е годен субект на нарушението по чл. 128 т. 2 КТ, тъй като се явява работодател по 3 смисъла на § 1 т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ. Като работодател „МОДИС 24” ООД е директен адресат на изискването на цитираната разпоредба на чл. 128 т. 2 КТ и за него е възникнало задължението да изплаща на наетото лице уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове. Не се спори и че работната заплата се изплащала до 30то число на месеца, следващ този, за който се начислява работната заплата.

Безспорно от събраните доказателства - писмени и гласни, се установи, че жалбоподателят в качеството му на работодател не е изплатил трудовото възнаграждение на работника Д. Д. за извършената от нея работа за м. декември 2025г. Това обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател, тъй като този факт е бил констатиран от представените от самия работодател доказателства, като в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по акта за установяване на административно нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 128 т. 2 от КТ за доказано. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна. Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви. Съдът не споделя доводите, изложени в жалбата, доколкото, на първо място, датата на вмененото нарушение е посочена правилно. Видно и от показанията на актосъставителя, възнаграждението се дължи на тридесето число на месеца, съгласно трудов договор, вътрешни правила и писмено сведение взето от упълномощено лице, следващ месеца на полагане на труд.

Релевираните в жалбата доводи, че санкцията е наложена при квалифициращия признак „повторност“ по чл. 416 ал. 5 от Кодекс на труда, не отговарят на обективната действителност. Според чл. 416 ал. 5 от Кодекс на труда наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. В атакуваното Наказателно постановление не е посочен квалифициращ принцип „повторност“.

Поради това, съдът приема, че законосъобразно, на основание чл. 414 ал.

4

1 от КТ, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на търговеца.

Предвидената имуществена санкция по чл. 414 ал. 1 от КТ е в размер от 1 500 до 15 000 лв. Наложената от административнонаказващият орган имуществена санкция е 800 евро (1 564,66 лева), което се явява съвсем малко над минималния, предвиден в закона размер, поради което и съдът приема, че не следва да я преразглежда. Действително, наложената санкция се явява с 64,66 лева (33 евро) над законоустановения минимум, но съдът намира, че същата не следва да бъде променяна с оглед на обстоятелството, че в хода на извършената проверка са били констатирани множество нарушения за отстраняването на които са били издадени и предписания, които не са били изпълнени в срок от същия търговец. Именно тази санкция ведно със сумата над предвидения в закона минимум се явява справедливото административно наказание, което би оказало влияние за промяна на практиката у търговеца във връзка със спазване на трудовото законодателство.

Не следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в ал. 1 от КТ, съгласно която, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.” Посочената норма е озаглавена „Отговорност за маловажно нарушение”, и регламентира критериите, по които следва да се определи дали едно административно нарушение е маловажно такова, като основание за налагане на санкция по привилегирования състав. По аргумент от разпоредбата на чл. 415в ал. 1 от КТ, за квалифицирането на нарушението като маловажно е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки: извършено нарушение, нарушението да е било отстранено веднага след установяването му и от нарушението да не са произлезли вредни последици. В случая безспорно е установено, че е налице извършено нарушение по чл. 128 т. 2 от КТ, което не е било отстранено веднага след установяването му. Т.е., налице е отрицателна предпоставка за приложението на чл. 415в ал. 1 от КТ.

Наличието на специална правна уредба в Кодекса на труда изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, с оглед на което и разпоредбата на чл.

5

28 от ЗАНН се явява неприложима, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока (така Решение от 03.07.2014г. по к.а.н.д. № 339/2014г. на АдмС - Добрич).

С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на въззиваемата страна - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич искане, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. В случая, за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009г., в сила от 28.07.2009г., изм., бр. 74 от 2021г., в сила от 1.10.2021г., бр. 53 от 2025г., в сила от 1.10.2025г.) предвижда възнаграждение от 130 до 190 лева. Производството по делото е проведено в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой свидетели - двама, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 66.47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента)/130 (сто и тридесет) лева.