Определение № 727 от 31.07.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 727 гр. гр. Добрич, 31.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Веселина В. Господинова като разгледа докладваното от Веселина В. Господинова Въззивно частно гражданско дело № 20263200500450 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.

248, ал.3 от ГПК.

Образувано по частна жалба с вх. №2310 от 09.06.2026г. на РС – Генерал Тошево, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, представлявано от З. Б., чрез пълномощника му Н. П. А., и ч.ж. с вх. №2387/15.06.2026г. от адв. Р. И. от САК, срещу Определение №314 от 27.05.2026г. по ч.гр.д. №256/2026г. по описа на РС – Генерал Тошево, с което съдът е уважил молбата по чл.248 от ГПК, за изменение на постановеното по делото Определение №265/07.05.2026г., в частта на разноските, като е осъдил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, да заплати на адв. Р. И. сумата от 150 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В частната жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Твърди се, че разноски не се дължат на длъжника, тъй като подаването на възражение по чл.414 ГПК не представлява процесуално действие, извършено в самостоятелно състезателно производство, а само предпоставка за предявяване на материалното право от кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Алтернативно, ако съдът приеме, че възнаграждение се дължи, намира същото за прекомерно определено. Твърди, че действията по защитата на длъжника в заповедното производство, се изчерпват с оспорване на задължението по реда на чл.414 от ГПК, чрез подаване на бланкетно възражение, поради което, размерът на минималното адвокатско възнаграждение по заповедното производство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК, следва да се определи съгласно чл.6, т.5 от Наредбата.

Постъпила е частна жалба от адв. Р. И., с която възразява срещу така постановеното определение на първоинстанционния съд в частта, с която 1 адвокатския хонорар е намален от 200 евро на 150 евро. Изчислява минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.7 от Наредбата за адвокатската работа за процесуално представителство по заповедно производство, в размер на 204,52 евро, поради което моли за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро. Посочва, че Наредба №1 за размерите на възнагражденията за адвокатска работа изрично предвижда възнаграждение за производства по издаване на заповед за изпълнение, без да прави разграничение дали то се дължи само на кредитора, следователно счита, че разноски се дължат и на длъжника, включително когато защитата е предоставена безплатно по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и анализира доводите на страните в настоящото производство, намира следното:

Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от правно легитимирани страни имащи интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт и са процесуално допустими. Разгледани по същество, съдът намира следното:

По ч. гр. д. № 256/2026г. по описа на РС – Генерал Тошево, е била издадена Заповед №226/26.02.2026г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу длъжникът А. В. Г., ЕГН:**********, с настоящ адрес с.

К., ул. ***, общ. С., обл. С., който да заплати на кредитора - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумите - 133,49 евро, представляваща главница за периода от 18.09.2024г. до 18.11.2024г., ведно със законната лихва за период от 23.02.2026г. до окончателното изплащане на вземането; 8,09 евро, представляваща договорна лихва за периода от 18.09.2024г. до 18.11.2024г.;

10,93 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 19.09.2024г. до 21.02.2026г., както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 10,86 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 евро.

В срока по чл.414 ГПК длъжникът, А. В. Г. е депозирал възражение, подадено чрез адв. Р. И. АК - С., за чиято представителна власт е представено и надлежно пълномощно.

В законоустановения срок заявителят не предявил искова молба, поради което на осн. чл.415, ал.5 от ГПК районният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение и осъдил „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД, да заплати на адвокат Р. Х. И. от САК, сумата от 200.00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на осн. чл.38 от ЗА.

По-нататък на осн. чл.248, ал.1 от ГПК процесуалният представител на заявителя по делото, е поискал изменение на Определение №265/7.05.2026г. в частта на разноските, като съдът е уважил искането и намалил дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро.

Съдът е приел, че за извършените от адвоката действия намира приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба №1/2004г. за заплащане на адвокатската работа за процесуално представителство в заповедното производство, като адвокатското възнаграждение се определя по правилата на чл.7, ал.2 в размер на половината от стойностите на претендираните суми.

Определил дължимата сума в размер на 102.26 евро. Приел също, че посочената наредба служи за ориентир за цената на извършената правна услуга. Тъй като оказаната безплатна правна помощ, касаела прилагането на 2 неравноправни клаузи в потребителските договори, която гарантира защитата на потребителите и съставлява значим обществен интерес, определил размера на сумата от 150 евро.

С оглед на изложеното, съдът намира следното:

Присъждането на разноски по правило е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство. В случая е налице хипотеза на прекратяване на производството, по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на длъжника и за която същият не отговаря. С обезсилването на издадената заповед за изпълнение се слага край на заповедното производство, поради което и по аргумент от нормата на чл. 81 ГПК, съдът дължи произнасяне по исканията на страните за присъждане на разноски. В конкретния случай обезсилването на издадената заповед за изпълнение очертава кредитора заявител като неизправна страна, която с действията си е довела до неоснователно въвличане на длъжника в заповедното производство, поради което следва да понесе санкционните последици на разноските. Длъжникът е взел участие в развилото се заповедно производство, като е ангажирал процесуален представител, който е депозирал възражението по чл. 414 ГПК.

Ето защо е налице основание за присъждане на направените разноски по силата на нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, която е общо правило и намира приложение и в заповедното производство, доколкото в същото не са предвидени специални правила в този смисъл.

С Тълкувателно решение (ТР) от 15.01.2019 година по тълк. дело № 6/2017 г., на ОСГТК на ВКС е прието, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Съобразявайки изложеното в мотивите на цитираното ТР, въззивният съдебен състав приема, че съдът служебно следва да провери всички правно релевантни факти, като сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, и евентуално тези представени с частната жалба, въз основа на което да разреши въпросите, включени в предмета на производството.

Спорно по делото е доколко съдът следва да съобрази приложението на нормите по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и дали присъденото от първия съд адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 150 евро, съответства на принципите на разумност и пропорционалност.

При съобразяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г., по дело С 438/22 , настоящият въззивен състав приема, че при извършване на дължимата по чл.

36, ал. 2 от ЗАдв преценка съдът не е обвързан от определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения. Като критерии за определяне адвокатското възнаграждение, следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делата, произтичаща от предмета им, в това число и размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производствата.

В този смисъл съдът намира, че присъдените разноски в полза на адв. Р.

И. в общ размер от 150 евро не са съразмерни с предявените вземания срещу длъжника, както и с вида и обема на процесуалните действия, извършени в производството по ч. гр. д. № 256/2026 г. по описа на РС – Генерал Тошево.

3

Според този въззивен състав, при материален интерес от 188, 93 евро и извършване единствено действия по подаване на бланкетно възражение по реда на чл.414 ГПК, присъденото от заповедния съд на адв. Р. И. адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро не съответства на принципите на разумност и пропорционалност, поради което следва да се намали.

Липсва правна и фактическа сложност на спора, поради което и съдът намира, че на процесуалния представител на ответника следва да се определи възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА дв в размер на 100 евро.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение №314 от 27.05.2026г. по ч.гр.д. №256/2026г. по описа на РС – Генерал Тошево, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, да заплати на адв. Р. И. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА дв, сумата от 100 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ на А. В. Г. по гр. д. № 256/2026 г. на РС – Ген. Тошево.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4