Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 10.01.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1771/2024
Вид
Решение № 25
Подписан
10.01.2025
В сила
31.01.2025
Състав
Пламен Димитров Караниколов

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 2 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 2 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 7, ал. 2 · Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Варна, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20243110201771 по описа за 2024 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

В жалбата си до съда Н. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.

"**********" № **, ет.**, ап.**, чрез адвокат В. В., ВАК излага, че с Електронен фиш Серия „К“ № ********** на ОД на МВР - Варна за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, и е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 800.00 /осемстотин/ лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. с ал.

2, т. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , затова че на 1

20.08.2023 г. в 11:57 часа в Област - Варна, по път първи клас – 9 от гр.Бургас в посока гр.Варна, до кръстовището на "Хепи Ленд", при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч., обозначено с пътен знак "В-26", с МПС - лек автомобил "Фолксваген Пасат" с регистрационен номер **********, извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство /АТСС/ № ARH CAM S1 – 120с511.

Нарушението е извършено в условията на повторност, едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия "К" № **********. в

Жалб. Д. оспорва изцяло констатациите в ЕФ и описаната фактическа обстановка. Излага, че електронния фиш е издаден в противоречие с материалните разпоредби на ЗАНН и ЗДвП, при съществени нарушения на процесуалните правила.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител, взема становище по жалбата в писмени бележки представени преди съдебно заседание, като счита същата за неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като при условията на евентуалност присъденото адвокатско такова да бъде в минимален размер съгласно предвиденото в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Жалб. Д., редовно призована, в съдебно заседание не се явява,представлява по надлежния ред от адвокат В., ВАК. В пледоарията си по същество твърди, че в атакувания електронен фиш липсва надлежно описание на нарушение. Сочи, че в ЕФ не е посочено ясно, мястото където е управлявал автомобила, съотв. мястото на извършеното нарушение. Моли, Електронния фиш да бъде отменен изцяло.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

2

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН .

По делото е представено писмено доказателство, Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия „К“ № ********** на ОД на МВР - Варна за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на жалб. е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 800.00 /сто/ лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , а именно затова че на 20.08.2023 г. в 11:57 часа в Област - Варна, по път първи клас – 9 от гр.Бургас в посока гр.Варна, до кръстовището на "Хепи Ленд", при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч., обозначено с пътен знак "В-26", с МПС - лек автомобил "Фолксваген Пасат" с регистрационен номер **********, извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство /АТСС/ № ARH CAM S1 – 120с511.

Нарушението е извършено в условията на повторност, едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия "К" № **********. в

По горната фактическа обстановка съдът счита за безспорно установена от писмени доказателства – протокол за проверка № 074-СГИСИС/05.06.2023 г. издаден от ГД"Мерки и измервателни уреди", Отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер" към Български институт по метерология, снимков материал- снимка от клип № 11743С9/0143656 за фиксирано нарушение, направени по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за ползване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, заверени копия на протоколи № 442р-1964/17.01.2023 г. за работа с АТСС по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за ползване на автоматизирани технически средства и системи за контрол 3 на правилата за движение по пътищата, всички приложени и приети по делото, справка от сектор "ПП" при ОД МВР - Варна, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът счита, че административно-наказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено правилно и законосъобразно.

Спазени са разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП . В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Правилно АНО е приел, че е реализирано нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДП , като в конкретния случай разрешената скорост за движение е била 60 км/ч, а въззивника се е движел с превишение от 45 км/ч.

Съдът не споделя становището на въззивника изложено в жалбата, че фактическата обстановка не изяснена. Настоящият състав намира, че от съдържанието на ЕФ се установява точното време и място на извършването на деянието- на 20.08.2023 г. в 11:57 часа в Област - Варна, по път първи клас – 9 от гр.Бургас в посока гр.Варна, до кръстовището на "Хепи Ленд", при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч., обозначено с пътен знак "В26".

По отношение на авторството на деянието, настоящият състав намира, че извършителя на нарушението е установен коректно от органите на 4

МВР. По отношение на възражението за това, че процесното нарушение не е било установено правилно, доколкото не е било индивидуализирано правилно мястото на извършване на нарушението, настоящият състав намира последното за неоснователно.

Видно от приложеното по делото протокол за проверка протокол за проверка № 074-СГ-ИСИС/05.06.2023 г. издаден от ГД"Мерки и измервателни уреди", Отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер" към Български институт по метерология, снимков материал- снимка от клип № 11743С9/0143656 за фиксирано нарушение, направени по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за ползване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, заверени копия на протоколи № 442р-1964/17.01.2023 г. за работа с АТСС по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за ползване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, всички приложени и приети по делото.

Съдът е изискал справка от Сектор "ПП" при ОД МВР - Варна, от която е видно, че ЕФ Серия "К" № ********** е издаден на 11.10.2021 г., връчен на нарушителя на 08.12.2022 г. ЕФ е влязъл в законна сила на 23.12.2022 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени.

Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и 5 справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима. Възражението, че ЕФ не бил връчен по надлежния ред има отношение единствено към допустимостта на жалбата, а тя е приета за разглеждане от настоящата инстанция като допустима.

Настоящата инстанция намира за необходимо да посочи следното:

С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105/2018 г. / и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж. от ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административно наказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Т. е. специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

От своя страна нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба, каквато както беше посочено и по-горе липсва по отношение на давностните срокове за производствата по издаване на ЕФ. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН , приложим в производствата по чл.

189ж. от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон.

Съгласно императивните разпоредби на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН не се образува АНП, ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а образуваното АНП се прекратява ако не е издадено НП /ЕФ/ в шестмесечен срок от съставянето на акта, а според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по Тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат 6 реализирани правомощията на АНО. За тези срокове съдът следи служебно.

Налага се извод, че издаването на електронен фиш, респ. НП след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка за продължаване на АНП.

Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административно наказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя.

Горните изводи не са в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. В същото е прието, че ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното му действие /чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва единствено, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Никъде обаче в цитираното ТР /в т. ч. и в мотивите/ не е прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в производствата по чл. 189ж от ЗДвП.