Решение № 769 от 26.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. Русе, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря В.ена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520103290 по описа за 2025 година

Адв.Я. Д. – пълномощник на С. П. С. в качеството й на законен представител на малолетната М. О. Ю. и И. К. М. в качеството й на законен представител на малолетната Д.

Х. М. твърди, че на *******г., около 15.15 часа неизвестен автомобил се движил в гр.Русе, по ул.“********“ в посока от ул.“******“ към бул.“******“. В района на кръстовището с ул.“*********“, при маневра ляв завой, не пропуснал децата М. и Д., пресичащи на пешеходна пътека, от дясно на ляво по посока на движението и ги блъснал. Вследствие ПТП, Д. паднала върху тротинетката, бутана от М., а последната паднала на земята и загубила съзнание.

Първа помощ била оказана от екип на Център за спешна медицинска помощ – гр.Русе, който откарал децата в УМБАЛ „Канев“ – Русе.

М. постъпила с оплаквания от силни болки в областта на лява подбедрица и корем.

Съобщила за загуба на съзнание. При прегледа били констатирани множество повърхностни наранявания и детето било освободено от болничното заведение за провеждане лечение в домашни условия. Предвид болките, които търпяло през нощта, на следващата сутрин отново посетило болницата, където били дадени препоръки за хоспитализация.

Д. постъпила със силна болка в областта на дистално бедро и лява колянна става.

След прегледа специалистите установили, че се касае за контузия на ляво коляно и кръвонасядания на двата долни крайника. Детето било освободено от болницата за провеждане на домашно лечение с препоръки за спазване щадящ режим по отношение травмирания крайник, поставяне на студени компреси и прием на обезболяващи.

Твърди се, че получените вследствие ПТП травматични увреди причинили силни болки и страдания на малолетните, които са били със значителен интензитет за 1 продължителен период от време. Децата следвало да спазват щадящ режим, да избягват физическа активност или всякакъв вид натоварване, нуждаели се от постоянни грижи, които получавали от своите родители. М. изпитвала постоянно главоболие, което не се повлиявало от приеманите медикаменти, а напрежението в областта на главата попречило на здравия й син. Д. търпяла болки и напрежение в лявото коляно, които се засилвали при всяко неволно движение. Преживеният инцидент довел до принудителна промяна в ежедневието на децата – били откъснати от света на игрите и обичайните си занимания, включително посещението на учебни занятия. Оказал сериозно негативно въздействие върху емоционалното им състояние. От жизнени, позитивни и усмихнати, се превърнали в затворени, умислени и мълчаливи. Избягвали социални контакти, не излизали навън, нямали желание за игри или общуване с приятели, често сънували кошмари, свързани с катастрофата и изпитвали силен страх от автомобили.

Обстоятелствата и причините за произшествието били описани в Констативен протокол №*********г.

Адв.Д. счита, че вина за инцидента има водачът на неизвестното МПС, който не е съобразил поведението си със следните разпоредби от ЗДвП: чл.5, ал.1, т.1; чл.116, чл.119, ал.1 и чл.123, ал.1, т.2, б.“б“. Позовавайки се на разпоредбата на чл.519, ал.1, т.1 КЗ поддържа, че „Гаранционен фонд“ следва да изплати обезщетение на пострадалите лица.

Пояснява, че сезирал ответника с писмени претенции, но управителният съвет отказал изплащане на обезщетения.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Гаранционен фонд“, БУЛСТАТ ****** да заплати на:

М. О. Ю. с ЕГН ********** сумата 4000 лева –обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие ПТП, настъпило на *******г., причинено от неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2025г. до окончателното й изплащане;

Д. Х. М. с ЕГН ********** сумата 4000 лева –обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие ПТП, настъпило на *******г., причинено от неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2025г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Гаранционен фонд“ е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Счита, че не са налице доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието и поведението на участниците в него.

Сочи, че Констативният протокол е съставен изцяло по данни само на пострадалите, поради което няма качеството на свидетелстващ официален документ, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател. В протоколът не бил описан механизъм и причини за настъпване на ПТП, респективно не можело категорично да се установи дали въобще е настъпило ПТП и ако такова е настъпило, чия е вината. По изложените съображения приема, че документът няма материална доказателствена сила.

2

Цитира съдебна практика в тази насока. Прави извод, че констативният протокол притежава формална доказателствена сила, единствено относно факта, че авторът на протокола е лицето, сочено за негов съставител.

Оспорва твърдяния в исковата молба механизъм на настъпване на процесното произшествие. Поддържа, че в случая не са налице основания за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд поради наличие на случайно събитие по отношение водача на МПС, тъй като децата М. и Д. са пресекли внезапно коридора му на движение, без да са изпълнили изискванията на ЗДвП и са се явили непредвидимо за него препятствие, съответно ПТП е било абсолютно непредотвратимо от страна на водача.

В условията на евентуалност заявява, че вина за процесното ПТП имат единствено пострадалите, ненавършили пълнолетие лица.

Релевира и възражение за съпричиняване от страна на пострадалите за настъпване на вредоносния резултат в размер на над 50%, тъй като се движили неправилно по пътното платно, предприели пресичане на неопределено за целта място, не се съобразили с приближаващите пътни превозни средства, в нарушение разпоредбите на чл.107, чл.108, ал.2, чл.113 и чл.114 ЗДвП. Определя поведението на децата като рисково.

Оспорва твърденията, че М. Ю. и Д. М. са търпели болки и страдания. Заявява, че не са представени никакви доказателства за тези обстоятелства. Поддържа, че от медицинската документация става ясно, че ищците не са губили съзнание за нито един момент, противно на посоченото в исковата молба. Счита, че ищците са получили леки, по своя характер, увреждания, които по никакъв начин не са причинили главоболи и проблеми със съня.

Оспорва претенциите по размер, като прекомерно и неоснователно завишени, съобразно претърпените от ищците вреди, социално – икономическите условия на живот в страната, определени в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД.

Оспорва основателността на искането за присъждане законна лихва върху обезщетенията предвид акцесорния й характер, в случай, че такава следва да бъде заплатена, оспорва началния момент, от който се дължи.

Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С. П. С. и О. Ю. С. са родители на М. О. Ю., родена на ********г.

И. К. М. и Х. Р. М. са родители на Д. Х. М., родена на ********г.

Според констативен протокол №*** за ПТП с пострадали, изготвен на *******г. в 17.50 часа, при извършване маневра завой наляво, неизвестно МПС не пропуснало пресичащите от дясно на ляво на пешеходна пътека деца, блъснало ги и напуснало местопроизшествието. Описани са телесните повреди на М. О. Ю. (натъртване в областта на корем и лява подбедрица, болки в главата) и Д. Х. М. (натъртване в областта на ляво коляно).

Ищцовата страна прилага медицинска документация, от която е видно, че на *******г. е извършен преглед на М. Ю. в КБД/СО, при който е установено, че детето е с множествени повърхностни травми, неуточнени. В анамнезата се сочи, че пострадалата е 3 докарана от екип на ЦСМП, след ПТП. Обяснила, че докато пресичала я блъснал автомобил.

Съобщила за загуба на съзнание, отричала гадене и повръщане. След проведени изследвания, медицинските лица констатирали, че: няма фрактури по черепните кости; няма интракраниален хематом или контузно огнище; няма данни за пневмоторакс и плеврални изливи, както и фрактури по костната част на ребрата; не са установени травматични увреди на абдоминалните органи; нямало КТ данни за свободна течност в горен абдомен и малък таз, както и за депневматизация на коремната кухина. На същата дата е извършен медицински преглед и на Д. Х. М., докарана от екип на ЦСМП след ПТП с травма на лява колянна става. При извършеното образно изследване е констатирано, че няма фрактура.

На 18.03.2025г. пострадалите отправили застрахователни претенции към Гаранционен фонд, във връзка с които ответникът е изискал допълнителна информация.

За установяване относими към спора факти, свързани с механизма на произшествието, вида и характера на претърпените от ищците неимуществени вреди е допуснат разпита на В. Н. П. (полицейски служител, изготвил констативния протокол), О.

Ю. С. (баща на М. Ю.) и Д. Й. К. (баба на Д. М.).

В. П. заявява, че на посочената в констативния протокол дата, оперативния дежурен в ОДМВР – Русе изпратил полицейски екип в ж.к.“*****“, ул.“********“ до „********“ на тролеите, по сигнал за ПТП с две пострадали деца. Полицейският служител получил информация от пострадалите и доколкото си спомня от свидетели, които се намирали в района на местопроизшествието. От разказа установил, че двете деца пресичали улицата на пешеходната пътека, бутайки тротинетка. Лек автомобил с неустановена марка и модел, тъмен на цвят ги блъснал, извършвайки маневра завой наляво в посока бл.“****“, след което напуснал мястото на произшествието. Децата били контактни, много уплашени и изпитвали болки. Медицински екип прегледал пострадалите и установил причинените им телесни увреждания.

Служителите незабавно предприели действия за установяване на извършителя.

Прегледали записите от камерите, но пострадалите не успели да разпознаят автомобила, причинил произшествието.

О. С. съобщава, че на 09.01.2026г. М. се обадила по телефона и казала, че с Д. са претърпели инцидент. Когато отишъл на посоченото от дъщеря му място видял децата, които били много уплашени. Непозната за него жена обяснила, че е свидетел на произшествието и при пристигане екип на Спешна помощ препоръчала на лекарите да прегледат първо Д., защото си влачела левия крак. Непозната жена разказала, че децата са карали тротинетката по тротоара, когато стигнали до пешеходната пътека слезли и започнали да бутат тротинетката, пресичайки пътното платно. Когато стигнали средата на пътя, от кв.“*****„ в посока „********“ се явил автомобил, който ги блъснал и „качил двете деца на предния капак“. Шофьорът и спътничката му слезли, попитала децата как са и си тръгнали.

След произшествието М. изпитвала болки в областта на ребрата, крака и главата.

Една седмица била освободена от учебни занятия, а близо месец – от часовете по физическо възпитание. Пояснява, че приблизително месец дъщеря му търпяла болки. Инцидентът се отразил негативно на ежедневието й. Повече от година изпитвала страх, когато пресича 4 улицата, притеснявайки се, че може да бъде блъсната отново. Започнала да забравя важни неща.

Д. К. видяла внучката си вечерта след произшествието. Д. била насинена, пребледняла, уплашена, трепереща. Куцала с лявото краче. През следващите десет дни, сънят й бил неспокоен – събуждала се, плачела през нощта, изпитвала болки. Не искала да излиза. След десетина дни болките в крачетата намалели. Вследствие произшествието Д. била в стрес, не искала да пресича улицата и да ходи на училище. До настоящия момент все още изпитвала страх, когато излизала. Обстоятелствата от разказът на детето за случилото се съвпадат се тези, изложени от свидетелите О. С. и В. П..