Решение № 156 от 17.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Пловдив, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20265000500247 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№4476/04.02.2026г. от „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749 против Решение №28 от 08.01.2026 г., постановено по гр. дело № 2445/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която се:

„УВАЖАВА предявения от С. Ж. П. с ЕГН **********, Е. Ж. П. с ЕГН **********, и Ж. С. П. с ЕГН **********, и тримата с адрес – гр. *******, бул. „*****“ № 21, ет. 8, ап. 15, в качеството им на наследници по закон на Р.Р. П., починала на 16.06.2023 г., против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул.

„Околовръстен път“ № 260, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, като ОБЯВЯВА недействителността на сключения между банката и наследодателката им, в качеството й на кредитополучател, на 13.08.2021 г. Договор за потребителски кредит №********* поради противоречието му на императивна правна норма – чл.

10, ал. 1 Закон за потребителския кредит, тъй като елементите му за представени с размерът на шрифта по-малък от 12 пункта.

1

ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Околовръстен път“ № 260, да върне на С. Ж. П. с ЕГН **********, от гр. *******, бул. „*****“ № 21, ет. 8, ап.

15, сумата от 34,09 евро, представляващи част от платена от наследодателката му Р.Р. П., починала на 16.06.2023 г., такса за оценка на кредитоспособността по

Договор за потребителски кредит

№*********/13.08.2021 г., съответстваща на дела му от наследственото имущество, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.09.2023 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Околовръстен път“ № 260, да върне на Е. Ж. П. с ЕГН **********, от гр. *******, бул. „*****“ № 21, ет. 8, ап.

15, сумата от 34,09 евро, представляващи част от платена от наследодателката й Р.Р. П., починала на 16.06.2023 г., такса за оценка на кредитоспособността по

Договор за потребителски кредит

№*********/13.08.2021 г., съответстваща на дела й от наследственото имущество, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.09.2023 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Околовръстен път“ № 260, да върне на Ж. С. П. с ЕГН **********, от гр. *******, бул. „*****“ № 21, ет. 8, ап.

15, сумата от 68,17 евро, представляващи част от платена от наследодателката му Р.Р. П., починала на 16.06.2023 г., такса за оценка на кредитоспособността по

Договор за потребителски кредит

№*********/13.08.2021 г., съответстваща на дела му от наследственото имущество, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.09.2023 г., до окончателното й изплащане.“ В жалбата се поддържат доводи за недопустимост, евентуално за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в атакуваната част, за което са изложени конкретни съображения.

Формулиран е петитум да бъде обезсилено частично Решение № 28 от 08.01.2026 г. по гр. дело № 2445 / 2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта му, с която е уважен изцяло предявеният от ищците С. Ж. П. с ЕГН:

**********, Е. Ж. П. с ЕГН: ********** и Ж. С. П. с ЕГН: ********** 2 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3-то от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 22; чл. 10, ал. 1, чл. 10а; и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит №********* / 13.08.2021 г., поради противоречието му на императивна правна норма – чл.

10, ал. 1 Закон за потребителския кредит, тъй като елементите му са представени с размерът на шрифта по-малък от 12 пункта.

При условията на евентуалност, ако се приеме, че решението не е недопустимо в посочената част, се иска да бъде отменено Решение № 28 от 08.01.2026 г. постановено по гр. дело № 2445 / 2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, IV-ти състав, в горепосочената част, с която е прогласена недействителността на Договор за потребителски кредит №********* / 13.08.2021 г., поради противоречието му на императивна правна норма – чл.

10, ал. 1 Закон за потребителския кредит, както и в частта му, в която е уважен предявеният от всеки от ищците осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. 1-во от ЗЗД, във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 19 от ЗЗП и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК за осъждане на ответното дружество да заплати/възстанови на всеки от тях събраната от банката такса по чл. 5, т.1 от договора за кредит за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, както следва - 34,09 евро /66,67 лв./ на С. П., 34,09 евро /66,67 лв./ на Е. П. и 68,17 евро /133,33 лв./ на Ж. П., ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от датата на ИМ (12.09.2023 г.) до датата на плащането и вместо това посочените искове за недействителност на договора за кредит и за връщане на събрана от банката такса по чл. 5, т.1 от договора за кредит за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя да се отхвърлят като неоснователни.

В законния срок, от всеки от ищците С. Ж. П., Е. Ж. П. и Ж. С. П. подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части.

Постъпила е в срок частна жалба с вх.№11136/24.03.2026г., подадена от ищците С. Ж. П., Е. Ж. П. и Ж. С. П. против Определение № 708/13.03.2026г. по гр.д. № 2445/2023г. по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив, с което ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на : адвокат С. К. Н., в качеството му на 3 пълномощник на ищеца С. Ж. П. с ЕГН **********, от гр. *******, бул.

„*****“ № 21, ет. 8, ап. 15, обективирано в молба вх. № 2385/21.01.2026 г.; адвокат Л. И. К. в качеството му на пълномощник на ищеца Ж. С. П. с ЕГН **********, от гр.********, бул. „*****“ № 21, ет. 8, ап. 15, обективирано в молба вх. № 2586/22.01.2026 г. и на адвокат П. А. В. в качеството му на пълномощник на ищцата Е. Ж. П. с ЕГН **********, от гр. *******, бул.

„*****“ № 21, ет. 8, ап. 15, обективирано в молба вх. № 5605/11.02.2026 г., за изменение на Решение № 28/08.01.2026г. по гр. д. № 20235300102445 по описа за 2023 г. на Окръжен съд-Пловдив в частта му за разноските, като на всеки от ищците бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в пълния заплатен от по 2349.25 евро.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определението за разноските, за което са изложени конкретни съображения, като се иска същото да бъде отменено и вместо него да се измени Решение № 28/08.01.2026 г. в частта за разноските, като се присъди допълнително на С. Ж. П. — сумата 1566,17 евро, с която общият размер на присъденото адвокатско възнаграждение да стане 2349,25 евро; на Е. Ж. П. - сумата 1566,17 евро, с която общият размер на присъденото адвокатско възнаграждение да стане 2349,25 евро; на Ж. С. П. - сумата 1600,26 евро, с която общият размер на присъденото адвокатско възнаграждение да стане 2349,25 евро.

В срок е подаден отговор по частна жалба на ищците от страна на„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с който се изразява становище за неоснователност на същата.

Пловдивският апелативен съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, както и допустимо в атакуваните части.

По повод релевираните от жалбоподателя възражения за недопустимост на решението:

На първо място, следва да се посочи, че не се споделя доводът, че ищците нямат правен интерес от предявените искове за нищожност на договора за потребителски кредит, сключен от наследодателката им, тъй като само чрез евентуалното позитивно решение в тяхна полза за прогласяване договора за нищожен, те не биха могли да постигнат връщане на недължимо платените по нищожния договор суми. Няма спор в съдебната практика, че 4 правният интерес от прогласяване на един договор за нищожен е наличен всякога, когато правната сфера на страната, която се позовава на нищожността, е засегната от атакувания като нищожен договор. В случая, ищците твърдят, че са наследници по закон на Р.Р. П., починала на 16.06.2023 г., като първите двама от тях (С. П. и Е. П.) са син и дъщеря, а третият (Ж. П.) – съпруг, както и че приживе, на 13.08.2021 г., наследодателката им е сключила с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД договор, наименуван : „Договор за потребителски кредит №*********“, за сумата от 30 000 лева, с обща стойност на плащанията 44 309.23 лв., по чл. 5, т. 1 от който се дължи „такса за оценка на кредитоспособността“ в размер на 400 лева и по който, към датата на подаване на исковата молба в съда – 12.09.2023 г., са платени 23 вноски по 454.88 лв. или общо 10 462.24 лв. Бидейки наследници на кредитополучателката по договор за кредит. При тези твърдения, те безспорно имат интерес от предявения иск за прогласяване на договора за нищожен, тъй като, като универсални правоприемници на кредитополучателката, те отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Това твърдение е достатъчно, за да се приеме, че правната сфера на ищците е засегната от сключения от наследодателката им договор за кредит, доколкото за същия са изложени твърдения, че не е погасен изцяло, като от наследодателката са заплатени 23 вноски по 454,88 лв, т.е. общо 10462,24 лв, при общо дължими по договора плащания в размер на 44309,23 лв. Едновременното реализирането в същия съдебен процес на евентуални права на ищците срещу ответника, които зависят от разрешаване на въпроса с действителността на договора за кредит, не е предпоставка за допустимост на предявения иск, от гледна точка на правния интерес от същия, тъй като и само факта, че ищците са засегнати от договора, е достатъчен за наличие на такъв от прогласяване договора за нищожен. С други думи, те имат интерес от иска основно защото всеки от тях отговаря пред кредитора за задълженията по същия до размера на наследствената си част, а не заради евентуалните си парични притезания за връщане на недължимо платени суми по нищожния договор. Освен това, реализирането на евентуални притезания на ищците за връщане на платени суми по обявения за нищожен договор хипотетично би могло да се реализира и извънсъдебно, ако насрещната страна доброволно ги възстанови, с оглед избягване на съдебни разноски. Според настоящата инстанция, за да се приеме наличието на правен интерес у ищците от 5 предявени иск за нищожност на договора за кредит, сключен от наследодателката им, не е необходимо също така и спрямо тях да е инициирано съдебно или изпълнително производство за събиране на задълженията по договора за кредит. Твърденията, че чрез предявяване на иска за нищожност на договора за кредит, ищците умишлено са целели злоупотреба със своите процесуални (а и материални) права, като получат (чрез своите процесуални представители) една неследваща се облага под формата на съдебно- деловодни разноски, така че след като евентуално безпроблемно постигнат положителен резултат от завеждането на настоящия първи главен отрицателен установителен иск, веднага да заведат нов осъдителен иск (или отрицателен установителен иск за недължимост на главница по действащия договор за кредит), освен че са голословни, по същество могат да бъда определени като нонсенс. Това е така, тъй като разноските за водене на делото и за държавни такси по отделни искове биха били едни и същи, тъй като както държавната такса, така и адвокатското възнаграждение се определят според интереса по всеки иск. Тоест, разходите за държавна такса по иска за нищожност, както и за адвокатско възнаграждение по този иск не са идентични с разходите за държавна такса и адвокатско възнаграждение по водене на иск за връщане на платени по нищожен договор суми, при който интересът, въз основа на който ще се определи държавната такса и адвокатското възнаграждение е различен и е в зависимост от конкретните суми, които се иска да бъдат върнати, а не стойността на целия договор. Освен това, дали страната ще заведе иск за всички суми, които потенциално ответникът би й дължал при обявяване на договора за нищожен е свързано с преценка на други фактори – вяроятна основателност на тези искове, потенциално разноски, които следва да се привнесат предварително – за държвана такса, експертизи, адвокатски хонорари. Поради това, становището на ответника, че с предявяване само на иск за нищожност на договора за кредит, без едновременно да се иска и връщане на платени по договора суми или да се признае недължимост на непогасени по договора задължения, ищците злоупотребяват с процесуални права, респ. че искът им е недопустим поради липса на правен интерес, е голословно, недоказано и необосновано. Друг е въпроса, че ищците са поискали с предявените при евентуалност искове и връщане на платена без основание от наследодателката им такса за определяне на кредитоспособност, 6 който иск очевидно е обусловен от главния иск за нищожност на договора и дава още по-положителен отговор за наличието на правен интерес от главния иск. Тезата на ответника, че правен интерес за ищците от иска за нищожност на договора за кредит би бил налице само когато с установителното решение би се постигнал непосредствено целеният правен резултат - в случая, намаляване, облекчаване или премахване на кредитните задължения на ищците по процесния договор за кредит, не държи сметка, че ищците не са заявявали в ИМ, че целят постигане на такъв правен резултат. Ето защо, с оглед диспозитивното начало в граждансикя процес, като целен от тях правен резултат следва да се счита прогласяване на договора за нищожен на посочените в ИМ основания, на който именно те целят да постигнат с предявения главен иск.