Решение № 145 от 26.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Велико Търново, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20234001000119 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 25/23.02.2023 год., постановено по т. д. № 46/2022 г. по описа на Плевенски окръжен съд е осъдено, на основание чл. 432, ал. 1 вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от Б. И. и Р. М. – изп. директори да заплати на Д. П. В. от с. Върбица, обл. Плевен, ЕГН ********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпяно ПТП на 07.07.2021 г. в гр. Плевен в размер на 15 000 лв., заедно с дължимата компенсаторна лихва, считано от 03.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като до предявения размер от 35 000 лв. за главницата и за периода от 07.07.2021 г. до 02.12.2021 г. за лихвата са отхвърлени исковете като неоснователни. Със същото решение е осъдено „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на адв. М. К. И. от АК – Велико Търново възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 676.24 лв. Осъдена е Д. П. В. от с. Върбица, обл.

Плевен, ЕГН ********** да заплати на „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 1 деловодни разноски в общ размер от 486.20 лв. Осъдено е „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 600 лв. и разноски за вещи лица в размер на 149.80 лв.

Постъпила е въззивна жалба от „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от Б. И. и Р. М. – изп. директори, чрез адв. И. Ц. от САК против Решение № 25/23.02.2023 год., постановено по т. д. № 46/2022 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

В същата се излага, че решението в осъдителната му част за сумата над 8 000 лв. е неправилно. Неправилно съдът бил приел за доказан по размер предявения иск за неимуществени вреди, като не е взел под внимание всички установени по делото факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди било завишено с оглед действително претърпените болки и страдания, принципа на справедлИ.стта и трайната съдебна практика. Неправилен бил изводът на съда за приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД (съпричиняване на вредоносния резултат) – допуснати нарушения на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – задължението на пешеходците преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП – забрана за внезапно навлизане на пътното платно и при ограничена видимост.

Направено е искане да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде отменено присъденото обезщетение над размера от сумата от 8 000 лв., ведно със законните последици. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Д. П. В., ЕГН ********** от с. Върбица, Област Плевен, *********, чрез адв. М. И. от АК – Велико Търново.

В същият се излага, че въззивната жалба е неоснователна. Излага се, че първоинстанционният е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи относно фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Правилно бил обсъдил всички доказателства събрани по делото и ги бил взел предвид при постановяване на решението. Счита възражението за завишеност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, за неоснователни и необосновани.

Първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедлИ.ст, заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 22 000 лв., като е приспаднал изплатеното извънсъдебно от ответника обезщетение в размер на 7 000 лв. Съобразявайки разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е приел, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия. Счел е, че лихвата за забава се дължи от 03.12.2021 2 г. - с оглед изтичането на предвидения законов тримесечен срок за произнасяне на застрахователя от уведомяването му.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд е предявен осъдителен иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с протИ.правното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 02.09.2021 г. Д. П. В. е предявила претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение, по 3 които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).

Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба възражения. Освен това обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 8 000 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо.

Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедлИ.ст, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение и правилно ли е приложил и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

В случая не е налице възражение на ответника за необоснованост на първоинстанционното решение и в този смисъл въззивният съд следва да приеме за установени следните правопораждащи спорното материално право юридически факти: че чрез своето протИ.правно и виновно поведение застрахованият водач на процесното МПС – И. П. Е. е причинил на Д. П. В. телесни увреждания (охлузвания в долната част на гърба, кръвонасядане по задната повърхност на дясното бедро над коленната става, драскотина по предната повърхност на дясната подбедрица в средна трета, счупване на лявата лъчева кост в долния край) и че през релевантния период ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на процесния лек автомобил – управляван от И. П. Е., чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В т. см. - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ: „Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това“.

От заключението на допуснатата и изслушана съдебна медицинска експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че на пострадалата ищца Д.

В. са били установени следните травматични увреждания: охлузвания в долната част на гърба, кръвонасядане по задната повърхност на дясното бедро над коленната става, драскотина по предната повърхност на дясната подбедрица в средна трета, счупване на лявата лъчева кост в долния край, като е възможно уврежданията да са получени при съобщеното ПТП, съответно кръвонасядането по дясното бедро – от директния удар от лекия автомобил, а счупването на лъчевата кост – от подпиране с ръка при падане на земята.

Вещото лице заключава, че счупването на лявата лъчева кост е наложило (за целите на лечението) обездвижване на левия горен крайник за срок около 1 месец, довело е до трайно затрудняване на движенията му (възможността за самообслужване) за срок около 1.5 - 2 4 месеца и на възможността за физически труд за срок около 2.5 - 3 месеца, като липсват данни в медицински документи за усложнения, удължен оздравителен процес и остатъчна симптоматика. Дадено е заключение, че останалите увреждания (кръвонасядане, охлузвания) са довели до болка и страдание. Вещото лице дава заключение, че получените от В. увреждания са довели до болки и страдание, като интензитетът им е бил по-изразен в първите дни след получаването им, свързаните с травмата на левия горен крайник - за срока на възстановяването, останалите - за около една-две седмици, като липсват сведения за остатъчна симптоматика и неблагоприятни последици от получените травматични увреждания. В допълнителното заключение се посочва, че след извършен преглед на пострадалата ищца се установява, че левият горен крайник е с лека, но видима деформация, слабо набелязан болезнен на опипване оток и ограничена, болезнена в крайните фази подвижност в областта на гривнената става. Вещото лице пояснява, че не е възможен категоричен отговор дали са налице изменения, свързани със зарастването на счупването на лявата ръка на пострадалата и дали тези изменения са в причинна връзка с претърпяното увреждане, тъй като има данни за стара операция в областта на гривнената става, като е възможно състоянието на крайника или само част от установените нарушения към настоящия момент да са резултат в една или друга степен както на предшестващото увреждане. Дава заключение, че към момента движенията в лявата гривнена става са ограничени и болезнени в крайните фази (сгъване, разгъване, отвеждане и привеждане), което е без съществено функционално значение за обичайните дейности от ежедневието и не възпрепятства годността за самообслужване, като теоретично не може да се изключи възможността от болезненост и в бъдеще, при физическо натоварване и по-резки метеорологични промени. Според вещото лице липсват данни за усложнения и достатъчно данни за конкретизиране на последиците от счупването на лявата лъчева кост, поради възможността установените към настоящия момент нарушения (или някои от тях) да са от преди счупването.