Решение № 34 от 08.03.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. В., 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря И. С. К. като разгледа докладваното от .Н Д. Н. Въззивно гражданско дело № 20231300500024 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С Решение №128 /04.12.2022 г. на Районен съд-Б. по гр.д.№299/2022г. по описа на съда е осъдена ГД„П. б. и з. на н." гр. С. да заплати на Р. А. В. с ЕГН: ********** и адрес в гр.Б. сумата 386.80 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд и сумата от 93.14 лева лихви за забава върху главницата по периоди на възникване на задължението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда- 15.07.2022г до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 700.00 лева адвокатско възнаграждение.

ГД „Пожарна безопасност и защита на населението" гр. С. е осъдена да заплати по сметка на Районен съд-Белоградчик 110.00лева разноски за държавна такса и 90.00 лева възнаграждение за вещо лице.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от ГД„П. б. и з. на н." гр. С., представлявана от процесуален представител главен юрисконсулт М. Р., упълномощена от А. Д. – ВПД директор.

Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени.

1

Поддържа се, че решението било неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон. Полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от служителите на МВР , които са държавни са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи, поради което неправилно е допуснато субсидиарното приложение на НСОРЗ. Не е налице празнота в нормативната уредба , тъй като ЗМВР е специален , съдържа ясни и конкретни норми по въпросите относно образуването на работната заплата на служителите на МВР, допълнителните възнаграждения, работното време, обезщетения при напускане , които са в отклонение от общата уредба и се прилагат вместо нея.

Правилото на чл.9, ал.2 от същата би следвало да се разглежда във вр. с ал.1, и да се прилага само когато нощната продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, установени при подневно отчитане.

Твърди се ,че съдът не е разгледал правилно приложимостта на разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, която е императивна и предвижда , че само положеният на смени между 22.00ч. и 06.00 ч труд е нощен и съотношението между нощен и дневен труд е 8:8, поради което чл.9, ал.2 от НСОРЗ не намира приложение..

Поддържа, че превръщането на нощните часове в дневни съогласно НСОРЗ е установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ. В конкретния случай нямало основания да се извършват преизчисления с коефициент 1.143 заради полагане нощен труд от ищеца, респ. да се достига до резултат на обезщетение за положен извънреден труд и лихви за забава върху него.Изводите н есе променяли от Решение на СЕС от 24.02.2022г по дело С262/2020г , с което се приема, че е допустима разлика в третирането по отношение на нормалната продължителност на нощния труд при пожарникари и полицаи в сравнение с работниците от частния сектор, когато е предвидена в законодателството на държава-членка и е свързана с допустима от закона цел и е съразмерна с тази цел, каквато е предвидена в ЗМВР и произтича от функциите на служителите в МВР. Урегулирането на различна продължителност на нощния труд за различните категории служители се определя от характера на извършваната от тях дейност.

Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено изцяло като неправилно обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски в двете инстанции, вкл и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна е депозирала отговор на исковата молба ,в който изразява доводи относно правилност, законосъобразност, обоснованост на съдебното решение и неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че НСОРЗ не дерогира закона, че КТ и ЗДСл намират приложение по силата на препращащи норми в ЗМВР и при липса на изрични разпоредби в ЗМВР, като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в ЗМВР спрямо другите държавни служители и тези по трудови 2 правоотношения., които доводи са застъпени в съдебната практика Излага, че становището за неприложимостта на посочения механизъм за превръщане но нощните часове в дневни е неоснователно, тъй като самата №8121з-407 от 2014 е допускала това и такова превръщане е правено за определен период за служителите на МВР. Липсата на регламентация в следващите наредби сочи празнота, при която се прилагат общите разпоредби на КТ и ЗДСл. Намира за неоснователно и твърдението за липса на доказателства за платено от ищеца адвокатско възнаграждение.

Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания от страните.

От събраните в производството по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове за: неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд с пр. осн. чл. 150, във вр. чл. 140 КТ, вр. чл. 178, ал.1, т.З, вр. чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР и обезщетение за забавенато плащане на тези възнаграждения с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.

Ищецът Р. А. В. с ЕГН: ********** излага в предявената искова молба, че работи по служебно правоотношение, по силата на което заема при ответника длъжността "мл.инспектор ВСА" в РС ПБЗН-Б.Служебните си задължения е изпълнявал на сменен режим със смени от 24 часа, при което е полагал труд повече от 40 часа седмично. Ответникът не му е платил възнаграждение за положен от него извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9 ал.2 НСОРЗ.

Ответникът е в забава при плащането, поради което се претендира и мораторна лихва. Ищецът моли да бъде осъден ответника, след допуснато изменение на размера на претенциите и исковия период в съдебно заседание, за периода 16.08.2019г. до 10.07.2020г. да заплати сумата 386.80 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време, и мораторни лихви в размер на 93.14 лева, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното и изплащане, както и направените разноски.

Представителят на ответника е оспорил предявените искове. В отговора на исковата молба са развити подробни правни доводи, поддържани по същество и пред въззивната инстанция. Сочи, че НСОРЗ се прилага във всички предприятия по смисъла на пар.1 ,Т.2 ОТ ДР на КТ, с изключение на служителите по трудово правоотношениев държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ. Правоотношението с ищеца като държавен служител е уредено в ЗМВР, съгласно чл.187, ал.1 на който нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8ч. дневно и 40 ч.седмично при 5 дневна работна седмица. Съгласно ал.3 при 3 работа на смени е възможно и полагане на труд през нощта, като часовете не могат да надвишават средно 8 ч. за всеки 24 ч. период, от което следва,че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 ч. и не е налице празнота.Излагат се доводи, че изброяването на видовете възнаграждения в ЗМВР е изчерпателно, като на служителите на МВР не се дължат възнаграждения, предмет на други нормативни актове, които н еса насочени специално към служители на МВР. След приемането на ЗИД на ЗМВР, обнародван в "Държавен вестник", бр. 60 от 07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г., в разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е уредена нормална продължителност от 8 часа на работното време през нощта за служителите на МВР, а в разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗМВР е въведено правилото, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Това различие и по-голямата продължителност на работното време през нощта е обусловено от функциите на служителите на МВР, като за компенсация са предвидени редица механизми –допълнителни възнаграждения за прослужено време, размер на годишния платен отпуск, обезщетения .

ЗМВР разграничава нощен от извънреден труд, като възнагражденията за нощен труд се определят със заповед на министъра н авътрешните работи , а за извънреден- в закона. За да е налице извънреден труд следвало служителят да е полагал дневен/нощен труд извън установеното работно време.Положеният от ищеца нощен труд бил правилно отчетен, възнаграждението е правилно определено и заплатено.

Поради неоснователността на главния иск, неоснователен бил и акцесорния за обезщетение за забава. Поискано е отхвърляне на претенциите и заплащане на разноските.

От фактическа страна не се спори между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение при ответника ГД „ПБЗН" на длъжност "мл.инспектор ВСА" в РС ПБЗН-Б. През периода 16.08.2019- 10.07.2020г. работил на сменен режим със смени от 24 часа, респ. полагал е и нощен труд.

Липсват каквито и да било данни, а и ответника не е направил възражения, че се е противопоставял на полагането му.

От заключението по допуснатата съдебно счетоводна експертиза се установява, че през периода 16.08.2019- 10.07.2020г. ищецът е отработил общо 328 часа нощен труд. Отработените от ищеца часове нощен труд за периода, преобразувани в дневни с коефициент 0,143 възлиза на 374.904 часа извънреден труд. За исковия период извънредния труд е изчислен като разлика от преобразуваното работно време и отработените нощни часове преди преобразуването, която се равнява на 46.904 часа извънреден труд с равностойност 386.80 лева. Размерът на претендираните мораторни лихви за исковия период в/у възнаграждението за извънреден труд е в размер на 93.14 4 лева.

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема за установено от правна страна следното :

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 1/2013 г., ОСГТК, по отношение на съдебното решение може да са налице три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност.

Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Второинстанционното производство е ограничено въззивно обжалване. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция.

Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.