Акт от 05.06.2019, Окръжен съд - Сливен

Р Е

Ш Е Н

И Е N гр.

Сливен, 05.06.2019 г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в откритото заседание на пети юни през двехиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.гр. д. N 254 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 249/28.02.2019г. по гр.д. № 4237/18г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от „Кредитреформ България“ ЕООД, гр.

София против С.Ю.И. осъдителни искове за заплащане на сумата 350 лв., представляваща неизплатена главница по договор за кредит от 15.07.2015г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба на 16.08.18г. до окончателното изплащане и за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.08.15г. до 31.01.2018г. в размер на 87, 77 лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство.

Въззивникът обжалва изцяло решението, като твърди, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.

Заявява, че съдът неоснователно е приел, че не е доказано валидното сключване с ответника на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР – договор за кредит от 15.07.2015г., от страна на неговия праводател “4финанс“ ЕООД, гр. София, развива подробни доводи в тази насока, анализирайки приложимите законови разпоредби. Също така се оплаква, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че няма представени доказателства за предоставяне на преддоговорна информация и потвърждаване на договора от страна на кредитора на посочения от ответника имейл. Твърди, че всички тези действия се извършват, предложенията и ОУ се приемат и потвърждават в хода на регистрацията и съсздаването на профил от страна на потребителя на сайта на доставчика - www.vivus.bg, което е гарантирано чрез електронната система за кандидатстване и сключване на договори от разстояние на „Вивус“. По аналогични съображения въззивникът счита, че необосновано решаващият съд е приел, че не е доказано съгласието на кредитополучателя за сключването на договора. Твърди, че са представени доказателства в съответствие с разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР, излага аргументация относно начина на сключване на договора и неговото съзвучие с правилата на ЗПФУР и ТЗ. Счита, че е налице отправяне на предложение за сключване на договор, което е било прието от доставчика, който е превел незабавно сумата по сметката на ответника и това представлява реална престация, доказваща възникването на заемно правоотношение по смисъла на чл. 240 от ЗЗД.

Поради това моли въззивния съд да отмени решението на СлРС и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените осъдителни искове . Претендира разноските за двете инстанции, включително 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или процесуални искания за въззивната фаза.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба, твърди че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, преповтаря доводите, изложени в отговора на исковата молба и съображенията си за недължимост на претендираните суми. Подчертава и че първостепенният съд правилно е приел като причина за неоснователността на иска и липсата на надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия. Поради това моли въззивния съд да остави без уважение жалбата и потвърди атакувания акт.

Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, с писмено становище, подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, поддържа въззивната жалба, оспорва отговора и иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените осъдителни искове бъдат уважени като основателни и доказани. Развива подробни съображения, аналогични на изложените във въззивната жалба и пред РС. Претендира разноски за двете инстанции, представя списък.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, за него се явява особен процесуален представител по пълномощие, назначен по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, който, поддържайки отговора си, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли и потвърди обжалваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Инвокираните във въззивната жалба оплаквания са изцяло основателни.

От изложените в исковата молба факти е видно, че се касае за парични вземания, произтичащи от търговски ненаименован смесен договор с елементи на заем, като с обективно кумулативно съединените осъдителни искове се претендира реалното изпълнение на парично задължение по сключен договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние, изразяваща се в даване на паричен кредит, с цена на иска 350 лв. и заплащане на обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и за периода от падежа на задължението на 15.08.2015г. до 31.01.2018г., с цена на иска 87,77 лв.

Едната страна по договора е търговец и в предмета му на дейност влиза предоставянето на такива услуги, недискутируемо е и сключването на 01.02.2018г.на договор за прехвърляне на вземането между него и ищцовото търговско дружество, в чийто предмет на дейност се включва събирането на парични вземания. По този начин цесионерът е встъпил в правата на цедента срещу длъжника-ответник и разполага с материална и процесуална легитимация в настоящото производство.

Въззивният съд счита, че цесията е породила своето действие и е противопоставима на ответника, тъй като той, като длъжник, е бил своевременно и надлежно уведомен от страна на цедента, независимо, че и цесионерът е бил изрично упълномощен да стори това от цедента-кредитор. Уведомлението е изпратено на 13.03.2018г. на постоянния му и настоящ адрес по пощата с обратна разписка, получено в гр. Сливен на 04.04.2018г., като е отразен статус „непотърсен“, което за съда е достатъчно да приеме редовността на уведомяването по следните съображения:

По правната си същност договорът за цесия /прехвърляне на вземане/ представлява съглашение, при което носителят на едно вземане го отстъпва на едно трето лице. В този договор не участва само длъжникът, спрямо когото се прехвърля вземането, необходимо за валидността му обаче е съгласието на първоначалния и новия кредитор. От своя страна длъжникът следва да е уведомен за прехвърлянето от предишния кредитор, за да има то действие за него. Устойчивата практика допуска дори кредиторът-цедент да упълномощи кредитора-цесионер да извърши от негово име уведомяването и в случая такова нарочно упълномощаване е налице, но в действителност цедентът „4финанс“ ЕООД, гр. София е отправил до длъжника „уведомление за прехвърляне на вземане“ на 13.03.18г., в което е посочил новия кредитор и банковата сметка на последния, на която може да се извършват занапред плащания за погасяване на задължението. Уведомлението е изпратено

/самото предаване на пратката е от името н аищцовото дружество/ с обратна разписка на постоянния адрес на длъжника, посочен от самия него в договора, като съобщението е с пощенско клеймо от

04.04.18г. в гр. Сливен и пратката е „непотърсена“. Така е видно, че първоначалният кредитор-цедент е положил достатъчно усилия за уведомяването на длъжника за цедиране на вземането си към него. От цитираното отбелязване е видно, че дори да са били предприети последващи опити за връчване на уведомление, включително чрез други способи, не би се постигнало лично връчване на адресата. Въз основа на това може да се изведе едно явно недобросъвестно поведение на длъжника по заема, доколкото са налице достатъчно данни, че същият не е сменил постоянния си адрес и на него е бил търсен многократно и от длъжностното лице по връчванията при СлРС.

С исковата молба ищецът е представил за връчване и уведомлението за цесията на длъжника, което съгласно препотвърдената съдебна практика, следва да се зачете съгласно чл.

235, ал. 3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на делото. Ответникът отново не е намерен на същия си постоянен адрес и е приет за редовно призован по реда на чл. 46 ал 5 от ГПК. Назначен му е особен представител по чл. 46 ал. 7 от ГПК на разноски на ищеца, с оглед охрана на интересите му, на когото са връчени всички книжа.

Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Това категорично се отнася и до уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането и то поражда последиците по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В тази връзка е налице също последователна практика на ВКС /Р. № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Р. № 25/03.05.2017 г. по гр. д.

№ 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др./, приложими в случая по аналогия, в която се застъпва най-общо становището, че кредиторът, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на своите изявления на длъжника, включително и чрез нотариална покана, и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл.

47, ал. 1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство.

Това виждане неотвратимо сочи на заключението, че и в настоящата хипотеза, при която е необходимо изявление на кредитор да достигне до длъжник, което е допустимо да се извърши в рамките на исковото производство, щом в исковата молба е обективирано изявление на кредитора-ищец, че уведомява от името на праводателя си – цедент, първоначален кредитор по договора за заем, прехвърлянето на вземането му, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.

На последно място в тази връзка следва да се посочи и, че доколкото в настоящото производство безспорно се установи, че задължението на длъжника, произтичащо от договора за паричен кредит, не е погасено, то получаването на уведомлението за извършена цесия лично от ответника-кредитополучател е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл.

99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. В случая обаче не се установява претендираните с исковата молба задължения да са погасени чрез плащане.

Така, след като и суброгиралият се ищец, и праводателят му са търговци, и сделките са свързани с упражняваното от тях занятие, то процесните взаимоотношения между страните следва да се регулират освен от специалните закони уреждащи специфичния вид правоотношения, и от разпоредбите на ТЗ, при субсидиарно приложение на общите норми на гражданското законодателство.

Разпечатката съдържа 47 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe02329e-2d57-4427-bc01-251daeff8110