Определение № 871 от 26.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 871 гр. Пловдив, 26.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Добрева

Членове:

Атанаска Анастасова

Момчил Найденов като разгледа докладваното от Момчил Найденов Въззивно частно наказателно дело № 20265300601680 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

Образувано е по жалба от ТД НОИ – Пловдив, представлявано от директора М.Д.Т.-Б., срещу Определение № 460 от 03.08.2026г. по ЧНД № 3361/2026г., по описа на Районен съд – Пловдив, с което е съдът е оставил без разглеждане като недопустима жалба с вх.№ 1644/26 от 09.06.2026г. на ТД НОИ – Пловдив, представлявано от директора М.Д.Т.-Б., срещу Постановление от 29.05.2026г. за прекратяване на наказателно производство, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 59/2026г. по описа на Отдел „Икономическа полиция” – ОД МВР гр. Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл.308, ал.1 от НК.

В жалбата се посочва, че определението на Районен съд - Пловдив е неправилно и незаконосъобразно, в който смисъл се развива становище относно функциите на Националния осигурителен институт и изводимото от последните право на жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство. Сочи и настъпили преки неблагоприятни последици за ТД на НОИ – Пловдив, предвид използването на документа с цел отпускане на пенсия. Предлага определението от 03.08.2026г. по ЧНД № 3361/2026г., по описа на Районен съд – Пловдив да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първостепенния съд за разглеждане жалбата по същество.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото намира, че 1 жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от субект, чиято жалба е оставена без разглеждане с посоченото определение № 460 от 03.08.2026г. по ЧНД № 3361/2026г., по описа на Районен съд – Пловдив, а също и следва да се приеме за подадена в срок, както и подадена в законоустановения седмодневен срок, доколкото препис от определението е получен от жалбоподателя на 06.08.2026г. – съгласно приложените известия за доставяне, а жалбата е подадена до Окръжен съд – Пловдив чрез Районен съд – Пловдив на 07.08.2026г. – съгласно отразения входящ номер.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът приема за установено, че досъдебно производство № 59/2026г. по описа на Отдел „Икономическа полиция” – ОД МВР гр. Пловдив е образувано на 03.02.2026г. и водено за престъпление по чл.308, ал.1 от НК.

С постановление на Районна прокуратура – гр.Пловдив от 29.05.2026г. за прекратяване на наказателно производство е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 59/2026г. по описа на Отдел „Икономическа полиция” – ОД МВР гр. Пловдив.

Срещу горното постановление на РП-Пловдив е депозирана жалба с вх.

№ 1644/26 от 09.06.2026г. на ТД НОИ – Пловдив, с която се предлага обжалваното постановление на РП-Пловдив да бъде отменено, а делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

С обжалваното пред настоящия състав на съда определение № 460 от 03.08.2026г. по ЧНД № 3361/2026г., по описа на Районен съд – Пловдив, съдът е оставил без разглеждане като недопустима жалба с вх.№ 1644/26 от 09.06.2026г. на ТД НОИ – Пловдив, представлявано от директора М.Д.Т.-Б., срещу Постановление от 29.05.2026г. за прекратяване на наказателно производство, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 59/2026г. по описа на Отдел „Икономическа полиция” – ОД МВР гр. Пловдив.

За последното първоинстанционният съд е изложил мотиви относно това, че жалбоподателят ТД НОИ – Пловдив не попада в кръга на процесуално легитимираните лица, които имат възможност на атакуват прокурорския акт, доколкото няма качество на пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, съгласно която разпоредба това е само лицето, което е претърпяло 2 имуществени или неимуществени вреди. В този смисъл се взема становище за характера и систематичното място на престъплението по чл. 309, ал. 1 НК, обществените отношения, които то защитава и липсата на пострадал при същото.

Горното становище на първостепенния съд се споделя изцяло, без необходимост да бъде повтаряно. В съдебната теория и практика не съществува спор относно това, че обект на документните престъпления по гл.

ІХ от особената част на НК са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите, като с деянията по посочената глава от НК се накърняват реда и правната сигурност на документирането и същите, съответно – липсва на възможност за наличие фигурата на пострадал.

Към посоченото от Районния съд следва да бъде допълнено това, че горната аргументация се отнася изцяло и за престъплението по чл.308, ал.1 от НК, във връзка с което е образувано наказателното производство на 03.02.2026г., доколкото същото, както и това по чл.309, ал.1 от НК, са все от гл. ІХ от особената част на НК.

Следва да се добави и това, че изложеното се отнася не само за пострадалия по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК (който е винаги физическо лице), но и за ощетеното юридическо лице - посочено като субект с право на жалба по чл.243, ал.4 от НПК. Процесуалната фигура на „ощетено юридическо лице“ е предвидена в разпоредбата на чл.84, ал.1 НПК и е дефинирана именно чрез изискването същото да спада към кръга на „лица, които са претърпели вреди от престъплението“, поради което е видна волята на законодателя да свърже и ощетеното юридическо лице със съставомерните вреди от престъплението (когато такива съществуват), а не с някаква общи вреди последици, включително свързани със затруднение дейността на субекти, организации, държавни органи и т.н..

Именно предвид горното, не могат да бъде споделена общата аргументация в жалбата, свързана с законови правомощия на Националния осигурителен институт. Още неясен е характерът на сочените „настъпили преки неблагоприятни последици“ за ТД на НОИ – Пловдив, предвид използването на документа с цел отпускане на пенсия. Липсва спор, че разглежданият случай не касае отпусната пенсия въз основа инкриминирания 3 документ, за да се изследват претърпени имуществени вреди (които не биха били и съставомерни във връзка с разглежданото престъпление). Всички други последици за ТД на НОИ – Пловдив се изчерпват с осъществяване законовите му правомощия по преценка основанията за отпускане на пенсия, поради което са неотносими към понятието за вреди по смисъла на чл.84, ал.1 НПК.

Ето защо, доколкото лицата с право на жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство са изчерпателно изброени в чл.243, ал.4 от НПК, а фигурите на пострадалия и ощетеното юридическо лице не съществуват извън понятието за претърпени вреди от престъплението, то липсва основание настоящият жалбоподател ТД НОИ – Пловдив да бъде причислен към посочения кръг на лицата по чл.243, ал.4 от НПК.

По тези съображения настоящият въззивен състав намира, че определението на Районен съд - Пловдив е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата от ТД НОИ – Пловдив, представлявано от директора М.Д.Т.-Б. – следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 460 от 03.08.2026г. по ЧНД № 3361/2026г., по описа на Районен съд – Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4