Определение № 5723 от 09.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5723 гр. София, 09.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20258002101514 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №1226/17.02.2025г. на „МАСТЪР МЕДИА ГРУП" ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез адв. Б. Т. срещу решение №4/10.01.2025г. по въззивно гр.д.

№20241400500322/2024 по описа на Окръжен съд – Враца, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение. Касаторът счита решението за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при формиране на неправилния си извод за наличието на основание за ангажиране на деликтната му отговорност, въззивният съд не е обсъдил значителна част от аргументите на касатора, нито представените от него доказателства. В жалбата се съдържа подробно изложение на фактите, споменати в процесните публикации. Оспорва се извода на съда, че в тях са били използвани обидни по отношение на ищеца квалификации. В заключение се моли въззивното решение да бъде отменено, като на негово място се постанови друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. В изложението си, касаторът посочва наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните формулирани въпроси:

1.“Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства, противоречията в тях, доводите на страните, изложени пред въззивната инстанция, в съответствие с доказателствата по делото, и да изложи мотиви кои факти и обстоятелства приема за доказани и кои не, за да се произнесе по наличието на: а/ противоправно деяние, за което ответникът по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД отговаря, както и на б/ причинно-следствена връзка между такова конкретно деяние и твърдяните от ищеца неимуществени вреди?“, по който твърди, че въззивният съд не е съобразил приетото в т.3 и 1 т.4 от Постановление №9 от 28.12.1966г. на Пленума на ВС /във връзка с неустановения автор на материалите/, и с Постановление №7 от 30.12.1959г. на Пленума на ВС и Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленум на ВС – във връзка с необходимостта от установяване на причинно-следствената връзка.

2.“Длъжен ли е съдът, сезиран с иск по чл. 49 ЗЗД, респективно въззивният съд по такъв иск да обоснове в мотивите на решението си на какви факти основава изводите си, че присъденият от него размер на обезщетение за неимуществени вреди е справедлив? В тази връзка длъжен ли е въззивният съд да обсъди изложени от ответника доводи относно моралните качества на ищеца, т. е. има ли значение и съдът длъжен ли е да изследва моралният облик на ищеца и неговото поведение при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди?“, като по първата част се твърди противоречие с т.11 от Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленум на ВС и Тълкувателно решение №1 от 01.08.2022г. по тълк. д. №1/2021г., ОСГТК на ВКС, а втората част от въпроса касаторът счита, че е от значение за правото и за точното прилагане на закона-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

3. „Длъжен ли е въззивният съд, сезиран с иск за деликт да вземе предвид настъпилите след завеждането му факти от значение за спорното право и за размера на обезщетението?“, по който се твърди, че въззивният съд не е съобразил разясненията в Тълкувателно решение №1 от 01.08.2022г. по тълк. д. №1/2021г., според които при постановяване на решението съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, от значение за размера на вредите, настъпили след предявяване на иска.

По следните формулирани въпроси, касаторът счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като са от значение за точното прилагане на закона:

4. „Когато се претендират неимуществени вреди от клевета в медийна публикация, то за основателността на претенцията достатъчно ли е клеветническите изрази да се предполагат и извличат по тълкувателен път или е необходимо в процесните материали ищецът пряко да е набеден в извършването на конкретно престъпление или за него да са разгласени конкретни позорящи обстоятелства?“

5.„Съставлява ли обида и може ли да се приеме, че представлява деяние, годно да причини неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване по реда на чл. 49 ЗЗД употребата на набор от букви, който не е дума в българския език?“ във връзка с извода на въззивния съд, че на ищеца е нанесена обида чрез наричането му „пачконосец".

6. „Съставлява ли обида и може ли да се приеме, че представлява деяние, годно да причини неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване по реда на чл. 49 ЗЗД употребата на неуместно сравнение, което не е определение отнесено към ищеца или за да има деликт под формата на обида е необходимо лицето да е наречено с обидна дума?“, който въпрос се поставя във връзка с твърдението на касатора, че ищецът не бил квалифициран като „бит педераст", а публикацията съдържала мнение, че той бил дошъл при сина си „с бързината на бит педераст“.

На последно място в изложението се твърди, че решението е очевидно неправилно, което представлява основание по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като по делото не е установено кои са 2 авторите на процесните материали, съответно не е недоказано възлагането на работа от касатора, нито увреждането на ищеца да е настъпило при или по повод възложена от касатора работа.

Ответникът по жалбата – Е. М. Ц., чрез депозирания от адв. П. писмен отговор оспорва същата, като моли да не бъде допусната до касационно разглеждане. Счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, нито твърдяната очевидна неправилност. На следващо място счита, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение – да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба против решението е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

За да се произнесе по наличието на касационни основания, съдът съобрази следното:

Производство е образувано по предявен от Е. М. Ц., ЕГН [ЕГН], против "Мастър Медиа Груп" ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя П. Д. Б., иск с правно основание чл.49 вр. чл.52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от публикация на статии, чрез медия и новинарски уеб сайт www.bulnews.bg. Ищецът твърди, че на уеб сайта www.bulnews.bg, в периода 23.01.2023год. - 13.02.2023год. са публикувани поредица от обидни и клеветнически статии, насочени срещу него както следва:

Статия, озаглавена "Дела и документи! Във Франция задържали камион на "Екофрут" с мигранти, шофьорът е арестуван /снимки/”, публикувана на 23.01.2023 год., в която се намеква, че "Екофрут" ООД осъществява незаконен трафик на мигранти чрез своите камиони. Твърди се също, че ищецът Е. Ц. осъществява корупционно въздействие спрямо длъжностни лица: "От станалото досега обаче се вижда, че богатството на Е. М. замъглява трезвия поглед на полиция и прокуратура."

Статия, озаглавена "Сигнал до BulNews! Е. Коката продължава да шофира из В., но вече без книжка”, публикувана на 24.01.2023 год., в която се намеква, че Е. Ц. осъществява корупционно въздействие спрямо длъжностни лица: "Н. парите на Е. М. да не замъгляват трезвия поглед на хората, които трябва да приложат закона в цялата му строгост." Статия, озаглавена "Гореща тема! Забъркаха "Екофрут" в трафик на цигари от Испания, собственикът мълчи", публикувана на 30.01.2023г., в която ищецът се набеждава в организиране и осъществяване на престъпна дейност - контрабанда на цигари.

Статия, озаглавена "Врачани питат: Защо топ ченгето Л. С. не разследва от къде Е. Коката е купил дрогата?", публикувана на 01.02.2023год., в която се намеква, че ищецът осъществява корупционно въздействие върху длъжностни лица: "Причината трябва да се търси или в некадърността на топ ченгето Л. С. или в неговата зависимост от парите на бащата Е. М.." Статия, озаглавена "Гореща тема! Бивши шофьори на "Екофрут" проговориха, във врачанската фирма е страшно.", публикувана на 06.02.2023 год., в която се коментира, че "Екофрут" ООД нарушава правилата за допустими часове за шофиране и за безопасни 3 условия на труд. Твърди се, че ищецът таксува шофьорите с несъществуващи глоби, и в дейността си фирмата допуска множество нарушения. Намеква се, че ищецът осъществява корупционно въздействие: "Сега остава да видим, дали държавните служители от цитираните институции /ДАИ и Инспекция по труда/ ще действат или вече са направили гуши като пеликани."

Статия, озаглавена "Cash and Carry“! Е. Коката катастрофира във В., 4 полицаи "забравиха" да го тестват за алкохол и наркотици.", публикувана на 08.02.2023год., съдържаща намеци за корупционни практики и преки обидни квалификации по отношение на ищеца Е. Ц.: "бит педераст" и "пачконосец".

Статия озаглавена "Само в BulNews! Агент на ДАНС - В. зоба от тучната ясла на "Екофрут", публикувана на 13.02.2023 год., съдържаща тенденциозен според ищеца разказ за корупционни практики, в които е замесено дружеството "Екофрут" ООД, както и неговият собственик Е. М..

Ищецът счита, че статиите съдържат множество неверни обстоятелства, приписвани му в лично качество и в качеството му на собственик на "Екофрут" ООД, които са злонамерени и не отговарят на истината, засягат честта и достойнството му, злепоставят го и рушат неговата обществена и служебна репутация. Твърди се, че статиите са авторска измислица, мотивирана от злонамерени намерения, и са му причинили голям стрес, тревога, обида, смут, възмущение и гняв. Поддържа се, че е принуден да успокоява и дава обяснение на силно разтревожените от публикациите членове на семейството му, близки, колеги и приятели.

Силно отрицателното въздействие на публикуваните статии, се отразява негативно на обичайния му, ежедневен начин на живот, нарушена е и работоспособността му. С оглед изложеното, ищецът обосновава наличието на правен интерес от предявяване на настоящата исковата претенция за осъждане на "Мастър Медиа Груп" ЕООД, да му заплати на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 7000,00 лв./след допуснато увеличение в о.с.з. на 09.06.2023г./

Ответникът оспорва иска като неоснователен, като излага, че не са налице елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.49 от ЗЗД. Счита, че липсва противоправност на поведението, на което и да било лице, на което ответникът е възложил работа във връзка с процесните статии, както следва: По първата статия, публикувана на 23.01.2023г., озаглавена "Дела и документи!...“, сочи, че коректно и в съответствие с професионалните стандарти в журналистиката е посочен източникът на информацията.

Материалът бил базиран на репортаж, излъчен по bTV, пред която телевизия е говорила съпругата на шофьор в "Екофрут" ООД и в процесния материал думите й са цитирани в кавички, което, според ответника означава, че е посочен източник, а материалът не е плод на авторска измислица. По втората статия, публикувана на 24.01.2023г. със заглавие "Сигнал до BulNews! Е. Коката продължава да шофира из В., но вече без книжка", сочи, че се отнася за лице с отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство на 20.01.2023г., което е видяно да шофира автомобил, регистриран на името на ищеца, като счита, че изнасянето на подобна информация не представлява деликт. Във третата статия, публикувана на 30.01.2023г. със заглавие "Гореща тема! Забъркаха "Екофрут" в трафик на 4 цигари от Испания, собственикът мълчи”, поддържа, че ищецът не се набеждава в нищо, а само публично е поставил въпроси и очаква отговори на същите. Счита, че задаването на въпроси не е равнозначно на обида или клевета. По четвъртата статия, публикувана на 01.02.2023г., и по седмата, публикувана на 13.02.2023г., поддържа, че материалът по никакъв начин не е насочена към ищеца, поради което обективно е невъзможно да го засегне /обиди/оклевети/опозори/. Следващите две статии твърди, че отразяват истина, базирана на свидетелски показания, поради което поддържа, че не е налице противоправно поведение, изразяващо се в съобщаването на информацията. На следващо място, счита, че не са налице неимуществени вреди за ищеца, а липсва и пряка и непосредствена причинна връзка между някакво противоправно поведение и вредите, претендирани от ищеца, поради което моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.