Решение № 299 от 29.12.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. К., 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОДОР СТ. ТОДОРОВ при участието на секретаря П. ИЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно наказателно дело № 20235510201033 по описа за 2023 година Обжалвано е наказателно постановление № ******/07.03.2023г. издадено от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С. с което е наложено административно наказание глоба.

Недоволна от това останала жалб. Т. М. С. която го обжалва пред съда.

Мотивира жалбата си с обстоятелството, че е заплатила компесаторна такса.

Явява се в съдебното заседание и поддържа жалбата си като моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.

Представителя на възз.страна взема становище, че жалбата е неоснователна и обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Претендира за разноски.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства по реда на НПК- писмени и след преценка поотделно и във съвкупност приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административнонаказващия орган /АНО/ е приел и посочил, че на 16.09.2022г. в 12.00ч. на път **-** км.* от страна контролните органи е извършена проверка на пътно превозно средство с рег. № ** **** ** вид-лек автомобил марка Н. модел П., с обща технически допустима маса 1750кг.

1 управлявано от Т. М. С. и във хода на извършената проверка било установено,че на 13.09.2022г. в 19;29;43ч. горепосоченото пътно превозно средство /ППС/ попада в категорията на ППС за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Това превозно средство е било засечено на 13.09.2022г. в 19;29;43ч. по път *-* километър ***+*** включен в обхвата на платената пътна мрежа като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса съгласно чл.10 ал.1 от Закона за пътищата.

Съгласно чл.189е ал.3 от ЗДП в 14 дневен срок от връчване на акта не е постъпила по сметка на АПИ компенсаторна такса.

С това деяние нар. Т. М. С. е нарушила разпоредбата на чл.139 ал.6 от ЗДП и на основание чл.179 ал.3 от ЗДП, АНО наложил административно наказание глоба в размер от 300 лв..

По делото не е спорно, че жалб. е управлявала на приетата дата, място и час автомобил марка Н. модел П. с рег. № ** **** **, управляван от жалб. без да има заплатена пътна такса съобразно разпоредбата на чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата.

Не е спорно и, че жалб. е заплатила компесанторна такса с разписка от 16.11.2022г., но след изтичане на 14 дневния срок.

Жалб. по същество не оспорва и приетата, и посочена от АНО фактическа обстановка, както и извършеното нарушение поради което съдът приема отразената от АНО фактическа обстановка която се подкрепя и от писмените доказателства по делото.

В настоящия случай липсва основание за приложението на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, доколкото не се разкриват белези, дефиниращи го като маловажен.

Няма покриване и на условията за детерминирането на нарушението като маловажно в контекста на дефиницията му по пар. 1, т. 4 от ДР към ЗАНН.

Същевременно следва да се зачете недопустимостта за приложението на маловажния случай съобразно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.

Съдът обмисли и приложението на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62ЕО на Евро ЕО и на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътните инфраструтури но не намери основания за това.

Тази разпоредба от директивата предвижда ,държавите-членки да установяват съответен контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по тази директива.

Нормата вменява задължение за страните да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Според съдът такива са създадени от Р България посредством определения законов механизъм, залегнал както в ЗДП и във Закона за пътищата, целящ именно съблюдаването на въведеното в посоченото правило от Директивата изискване.

Този механизъм дава възможност съобразно разпоредбата на чл.10 ал.2 от ЗП ако бъде заплатена компенсаторна такса нарушителя да бъде освободен от 2 наказателна отговорност ако заплати таксата в срока указан в АУАН след което констативния акт за нарушение ще бъде отменен.

В случая компенсаторната такса е била заплатена след изтичане на срок от един месец и половина след крайния 14 дневен срок посочен в АУАН .

От извършената от съда служебно проверка на обжалваното наказателно постановление не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Същото отговоря изцяло на изискванията на чл.57 от ЗАНН, правилно е приложен материалния закон както към правната квалификация на деянието така и въз основа на който се налага административното наказание.

Санкцията е от категорията на абсолютно определените от закона поради което не подлежи на индивидуализация от съда.

Действително санкцията определена от законодателя е доста висока но жалб. е имала обективната възможност да се освободи от административнонаказателна отговорност.

Жалб. е била изрично уведомена по време на проверката за законовата възможност по чл. 189е ал. 2 и ал. 3 от ЗДвП да заплати на място преди съставянето на АУАН или в 14 дневен срок от съставянето му компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер от 70 лева (съответстващ на категория 3), с което да се освободи от административна отговорност, респективно от наказателно постановление.

По изложеното съдът намира,че жалбата е неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Пред районния съд наказващият орган бе представляван от юрисконсулт, който направи искане за присъждане на разноски.

С оглед изхода на спора съдът счита,че на юрисконсулта следва да бъде определено възнаграждение на Възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ , според която заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност.

В случая за защита в производство по ЗАНН, според чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в две съдебни заседания, но само по едното беше по същество, делото не е с голяма фактическа и правна сложност, а във съдебното заседание процесуалния представител изложи кратко становище по същество поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 80 лева.

Водим от горните мотиви съдът,

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ******/07.03.2023г. на директора на Национално тол управление към Агенция „П. инфраструктура“ гр. С. с което на основание 179 ал. 3 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 300 лв. на Т. М. С. жив. в гр. К. ж.к. "И." № ** вх.

* ет. * ап. ** с ЕГН ********** като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Т. М. С. жив. в гр. К. ж.к. "И." № ** вх. * ет. * ап. ** с ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. С. З..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 4