Решение № 414 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110215582 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №25-4332-023407/17.09.2025 г. на началник сектор в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, на А. Т. М., с ЕГН **********, на основание чл.175а ал.1 пр.3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 3 000 лв. /1 533.88 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104Б т.2 ЗДвП.

Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от М. чрез адв. Е. П.-САК, в която се излагат доводи за незаконосъобразност, поради обстоятелството, че в АУАН не е посочена законовата разпоредба, която е нарушен; в наказателното постановление актосъставителят А. И. Й. е с длъжност различна от посочената в АУАН, поради което не става ясно дали е бил надлужно оправомощен да съставя актове, респ. нарушени са реквизитите на АУАН и НП. Сочи се недоказаност на нарушението, като се твърди, че жалбоподателят не е извършил описаните действия, алтернативно се иска приложение на чл.28 ЗАНН.

В с.з. жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Й.-САК, който излага доводи, че липсва умисъл за извършване на нарушението, като единствено доказано е „поднасяне” на 1 автомобила, поради неопитността на жалбоподателя. Излага доводи, че от схема на процесния пътен участък от Столична община справка се установява, че е невъзможно с оглед габаритите напътното платно, водачът да реализира маневра „дрифтене”, което да води до завъртане на автомобила на 180 или 360 градуса спрямо оста. От показанията на пътника в автомобила свидетеля Г. Н. С. и от обясненията на жалбоподателя се установява, че действително е имало поднасяне на автомобила, но то не е умишлено предизвикано и се дължи на неопитността на водача. По отношение на писмото от начанлик сектор ОПП-СДВР, в което се твърди, че е допусната фактическа грешка относно действителната длъжност на актосъставителя отразена в

НП, процесуалният представител заявява, че административнонаказателното производство е строго формално и и обяснение за такава грешка е недопустимо. Предлага на съда да отмени НП и претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно призована се представлява в първото с.з. от юрисконсулт К., която излага доводи за неоснователност на жалбата. В писмени бележки /л.29 от делото/, излага доводи за доказаност на нарушението по безспорен и категоричен начин, като предлага на съда да потвърди като правилно и законосъобразно НП, претендира юрисконсултско възнаграждение. В последното с.з. процесуален представител на въззиваемата страна не се явява.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения преклузивен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На дата 23.08.2025 г. свидетелите А. И. Й. – ст. полицай в 03 РУ-СДВР и С. С. С. – полицай в 03 РУ-СДВР била на работа и се намирали в патрулен автомобил в района на ул. „Суходолска” гр.София.

2

Около 03.15 часа вниманието им привлякъл водач на лек автомобил „ ***” с рег.№********. Същият движейки се по ул. „Суходолска” с посока на движение от ул. „Западна” и навлизайки в кръстовището на ул.”Банско” с ул.”Суходолска”, рязко повишил оборотите на автомобила, превъртайки по този начин задните задвижващи колела, което довело и до поднасяне на задната част на автомобила, неколкократно изменяйки посоката си на движение вляво-дясно, което създало непосредствена опасност от възникване на ПТП и застрашава живота и здравето на хората.

Свидетелите Й. и С. спрели водача, като установили същия като А. Т.

М.. Управляваният от него лек автомобил „***” с рег.№******** бил собственост на Р. А. Б., с ЕГН **********.

Свидетелят А. И. Й. съставил и връчил надлежно на жалбоподателя АУАН №GA4152551/23.08.2025 г., подписано „без възражения” от страна на М..

Няма данни по делото, жалбоподателят да се възползвал от възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно п о с т а н о в л е н и е №25-4332-023407/17.09.2025 г., като в него вместо действително заеманата от актосъставителя длъжност „ст. полицай в 03 РУСДВР” било отразено, че е „мл.автоконтрольор ОПП-СДВР”.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описани е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на същото, както и нарушените законови разпоредби и нормите, въз основа на които са определени санкциите.

Прави се възражение в жалбата, че липсва посочена нарушена законова 3 разпоредба, посочена в АУАН. Възражението е неоснователно.

Актосъставителят е посочил коректно в АУАН следното: с което виновно е нарушил чл.104б т.2 Водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съотвествие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. от ЗДвП. Става ясно, че е посочена като нарушена разпоредата на чл.104б т.2 ЗДвП, а и в слуая е приложим чл.53 ал.2 ЗАНН „Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.”.

Що се отнася до възражението в жалбата, че погрешно отразената длъжност на актосъставителя в НП, води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, съдът намира и това възражение за неоснователно.

Действително в издаденото наказателно постановление №25-4332023407/17.09.2025 г., вместо действително заеманата от актосъставителя А. И.

Й. длъжност „ст. полицай в 03 РУ-СДВР” било отразено, че е „мл.автоконтрольор ОПП-СДВР”.

По делото е постъпило писмо вх.№411263/16.12.2025 г. на началник сектор ОПП-СДВР /л.43 от делото/, в което е посочено, че се казае за грешка при изписване на действителната длъжност на Й., дължаща се на натовареност на отдела.

Съдът приема, че подобна неточност, допусната при изписване на длъжността на Й. в наказателното постановление, не би могла да доведе до засягане правата на жалбоподателя по какъвто и да било начин. В показанията си от дата 15.12.2025 г.. свидетелят А. И. Й. заявява, че именно той е актосъставителя на процесната дата на нарушението. Съгласно Заповед №513з-9828/13.09.2024 г. /л.37 от делото/, е преназначен от длъжост мл.автоконтрольор ОПП-СДВР в ст. полицай в 03 РУ-СДВР, а съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. новата /а и старата/ длъжност на Й. са оправомощени да издават АУАН по ЗДвП.

Съдът намира, че са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са 4 допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.

По делото са изслушани показанията на свидетелите-очевидци А. И. Й. и С. С. С.. В разпита си на дата 15.12.2025 г. свидетелят Й. е категоричен за следното: „Водачът умишлено дрифтеш”, като на кръстовището с ул.

Банско изведе автомобила отляво на дясна посока, т.н. „дрифт”, няколко пъти се случи това, към автомобила имах видимост. Чуваше се шум от дрифтене, породено от сцеплението на автомобилните гуми и асфалта, като уточнявам, че времето беше сухо, асфалтът също беше сух.

Автомобилът беше мощен. Категоричен съм, че движенията, които осъществяваше водачът бяха целенасочени, а не случайни. Не е изгубил контрол над автомобила...Когато го спряхме, същият водач ни се извини и каза, че е глупаво това нещо, глупава постъпка от негова страна.” В подкрепа на заявеното от свидетеля Й. са и показанията на другия свидетел-очевидец С. С. С.: „Свидетел съм при съставяне на акта и установяване на нарушението. Касае се за младеж, който месец авгут 2025 г. с колегата А. И. Й. установихме, че управлява мощен, голям автомобил, не си спомням марката и модела в кв. Факултета, кръстовището на ул.

Суходолска и ул.Банско, като водачът „дрифтеше” автомобила, като под „дрифт”, разбирам следното: подаваше силно газ с въртене на задната част на автомобила, като така рязко повишаваше оборотите на същия. За съжаление, по мое мнение, водачът целенасочено дрифтеше, а не се касаеше за изгубване контрол над автомобила. С колегата ми А. Й. се намирахме в патрулен автомобил...като се движехме след автомобила на жалбоподателя, по мое мнение метър-два след него, може и повече...Спомням си само, че водачът влезе в самото кръстовище дрифтейки и тогава ми направи впечатление, че водачът е много млад, съвсем наскоро беше взел книжка.”.

Съдът приема, че свидетелите А. И. Й. и С. С. С. на процесната дата и място непосредствено и лично са възприели поведението на жалбоподателя.

Неснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че М. поради неопитност не е овладял автомобила и не се 5 касае за умисъл.

От показанията на свидетелите Й. и С. се установява, че същият е подавал газ и именно така е навлязъл в кръстовището, като автомобилът му е поднесъл нееднократно. Свидетелите-очевидци са възприели както звуково маневрата /шум от форсиране на двигателя/ и зрително /поднасяне на задницата на автомобила/, като показанията им установяват действия на водача, известни като „дрифт”, които са различили по специфичния шум и характерното движение на автомобила, а именно поднасяне на задната част на автомобила като водачът рязко подава газ. Свидетелите Й. и С. са категорични в описване на поведението на жалбоподателя, поради което съдът приема, че този „дрифт” е бил целенасочено извършван от него.

Показанията на непълнолетния свидетел, разпитан в присъствието на майка си – Г. Н. С. са в насока, че на процесната дата, М. е управлявал автомобила, който по негово мнение е мощен, като на кръстовището на ул.”Суходолска” с улица, чието име свиетелят не помни, жалбоподателят подал повече газ, но автомобилът поднесъл, но после бил овладян от М..

Обясненията на жалбоподателя са, че на процесната дата управлявал л.а.

„***”, собственост на неговата майка, като при навлизане в кръстовището, поради мощността на автомобила, същият поднесъл. Твърди, че не е било умишлено.

Показанията на свидетеля С. и обясненията на жалбоподателя обаче изцяло са опровергани от показанията на полицейските служители, които са категорични, че жалбоподателят е навлязъл със скорост и с подаване на газ в кръстовището, чули са специфичния шум за „дрифтене” и ясно са видели движение наляво и надясно на задната част на автомобила.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните гласни и писмени доказателства, и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите А. И. Й. и С. С. С., писмени – схема на организация на движението, справка за собственост на МПС, справка-картон на водача, заповеди за компетентност.

Съдебният състав кредитира цитираната доказателствена съвкупност, 6 намирайки приобщените доказателствени източници за относими, обективни и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка.

Обстоятелствата, касаещи времето и мястото на процесните събития, се установяват еднопосочно посредством показанията на свидетелите А. И. Й. и С. С. С., чиито показания са последователни, обстоятелствени и логически издържани, без данни за заинтересованост, предвид което съдебният състав ги кредитира в цялост.