Решение № 10 от 04.01.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 10 гр.Пловдив,04.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА при участието на секретаря МАЯ КРУШЕВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №601/2017 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:

Субективно пасивно съединени установителни искове по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.

Ищецът

С.И.Г. твърди,че е кредитор на двамата ответници-Ю.Р.Ч. и И.Ч. на основание издаден запис на заповед,като ищецът е поемател по записа на заповед,първият ответник-издател на същия,а втория-солидарен длъжник в качеството си на поръчител /авалист/.Твърди,че записът на заповед е издаден на 06.06.2014 г. за сумата от 100 000 лв.,с място на издаване и на плащане-гр.Пловдив и с падеж на плащане на 31.01.2015 г.Твърди,че издателката Ю.Ч. изрично чрез уговорките „без протест“ и „без разноски“,отбелязани върху ценната книга,е предоставила на ищеца-поемател възможност да предяви вземането си по съдебен ред,без да протестира записа при отказ за плащане от страна на длъжниците.Ищецът твърди още,че издаденият запис на заповед е снабден с всички реквизити по чл.535 от ТЗ и е редовен от външна страна документ,годен да породи законоустановените си правни последици,като по същество с издаването му записът на заповед материализира правото на парично вземане на ищеца за сумата от 100 000 лв. в качеството му на поемател и легитимен приносител.Поради това,че записът на заповед е едностранно безусловно абстрактно волеизявление,освен заявената от страна на издателя воля,не са налице други правни или фактически действия,които да обуславят възникване на правата на поемателя,както счита ищецът.Същият заявява,че не са от значение причините,поради които е поето задължението за плащане на посочената сума,като същото е възникнало единствено по силата и на основание на издадения запис на заповед и с настъпването на падежа-31.01.2015 г. задължението е станало ликвидно и изискуемо.

Ищецът твърди на следващо място,че към момента на депозиране на исковата молба по настоящото дело,не е извършено плащане по процесния запис на заповед и че преди това е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание същия запис на заповед.Въз основа на това заявление било образувано ч.гр.д.№9761/2017 г. по описа на РС-Пловдив,ГО,I-ви гр.с. и предявеното със заявлението вземане било частично,като се претендирала главница в размер на 30 000 лв.-частично от 100 000 лв.,ведно със законна лихва от подаване на заявлението-27.06.2017 г. до окончателното плащане и разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.Въз основа на заявлението била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №6035/28.06.2017 г. и с нея било разпоредено длъжниците Ю. Р. Ч. и И.Ч. да заплатят солидарно на ищеца сумата от 30 000 лв.,произтичаща от запис на заповед,издаден на 06.06.2014 г.,с падеж-31.01.2015 г.,ведно със законната лихва от 27.06.2017 г. до окончателното плащане на вземането,както и разноски-държавна такса от 600 лв. и адвокатско възнаграждение от 350 лв.

Въз основа на разпореждането на съда бил издаден и изпълнителен лист от 30.06.2017 г.,а след това било образувано и посоченото в исковата молба изпълнително дело за принудително изпълнение на вземанията по заповедта.Обаче длъжниците-настоящи ответници подали в срока по чл.414,ал.2 от ГПК възражения срещу издадената заповед за изпълнение и ищецът бил уведомен от районния съд за същите възражения,като заедно с това му било указано от съда,че може в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта.

На база горните основни твърдения,ищецът моли да бъде постановено съдебно решение,с което да бъде признато за установено,че ответниците Ю.Р.Ч. и И.Ч. дължат солидарно на ищеца по запис на заповед,издаден на 06.06.2014 г. в гр.Пловдив за сумата от 100 000 лв.,с падеж-31.01.2015 г.,с място на плащане-гр.Пловдив,без протест,следните суми:1/сумата от 30 000 лв.,представляваща част от незаплатената главница по записа на заповед,която в пълен размер е 100 000 лв.;2/законна лихва за забава,начислена върху главницата от 27.06.2017 г.-датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното плащане на задължението и 3/всички разноски,направени от ищеца в производството,включително адвокатско възнаграждение.

Ответниците

Ю. Р. Ч. и И.Ч. са подали в законния срок отделни писмени отговори на исковата молба,в които обаче се съдържат редица идентични по съдържание възражения срещу иска.Така и двамата ответници считат установителния иск за неоснователен и недоказан по следните поддържани от тях общи възражения:

Ответниците твърдят,че записът на заповед не съдържа всички изискуеми от закона реквизити,тъй като не е налице безусловно обещание за плащане по смисъла на т.2-ра от посочената разпоредба и затова е налице порок във формалното съдържание на реквизитите по чл.535 от ТЗ и освен това в процесния запис на заповед като падеж на задължението е посочена дата-31.01.2015 г.,а същевременно се съдържа и текстът,че сумата ще се заплати срещу представяне на записа на заповед.Едновременно се съдържа изявление за падеж на конкретен ден и за представяне /предявяване/ на записа.И едното,и другото изявление,според ответниците,са поотделно в съответствие с изискването на чл.486,ал.1 от ТЗ относно начините за определяне на падеж на менителницата.Определени са обаче два различни падежа-по т.1 и по т.4 на чл.486,ал.1 от ТЗ,като и двете са част от съдържанието на записа на заповед.Това,както ответниците считат,създава неяснота относно съществен реквизит на същия-не е посочена само една конкретна дата,а се сочи и че ще се плати при предявяване,т.е. падежът е определен по начин,който създава неяснота относно точния момент,в който страната се задължава да заплати.Поради това ответниците намират,че записът на заповед,на който ищецът основава вземането си,се явява нищожен.

Освен това,ответниците поддържат и довода,че записът на заповед,на който ищецът основава претенцията си,е и унищожаем поради липса на съгласие.В тази връзка ответникът И.Ч. заявява в отговора си,че липсва неговото съгласие,защото е лице с турско гражданство и не владее български език-писмено и говоримо,с оглед на което не е изразил съгласие да бъде поръчител по така издадената ценна книга и е бил въведен в заблуждение да подпише същия,тъй като действително е налице изписване на имената му на български език,но това изписване е направено от него като е приписвал буква по буква имената си на този език.Ако не е осъществено заблуждението,погрешната представа у него не би се създала.Ищецът бил създал погрешна представа у него при подписване на записа на заповед,като го е въвел в заблуждение да подпише същия,тъй като ако действително е знаел съдържанието му нямало да подпише документа.Ценната кига му била представена с куп други документи за подпис,но ищецът действал недобросъвестно.Той съзнавал нивото на владеене на български език от ответника,но умишлено го въвел в заблуждение да подпише записа на заповед,създавайки у него грешната представа,че това е необходим документ за уреждане на отношенията между ответника и сина на ищеца-А.

Г. и прекратяване участието на последния като управител и съдружник в „ГИС 2010“ООД,в което дружество и съпругата на ответника И.Ч.-ответницата Ю.Ч. и сина на ищеца били съдружници.При тези съображения ответникът И.Ч. счита,че на основание чл.27 от ЗЗД-поради неразбиране на действията,записът на заповед е унищожаем поради грешка,тъй като същият ответник е бил въведен в заблуждение относно съдържанието на документа,който е подписал и волята му при подписване на записа на заповед е била опорочена,като не му е било преведено надлежно съдържанието и значението на същия документ.

Ответницата

Ю.Ч. също основава твърдението си за унищожаемост на записа на заповед на доводите,че е била въведена в заблуждение да подпише записа на заповед,тъй като ако действително е знаела съдържанието на документа,е нямало да го подпише.Също твърди,че ценната книга й е била представена заедно с куп други документи за подпис,но ищецът е действал недобросъвестно,създавайки у нея грешната представа,че това е необходим документ за уреждане на отношенията между нея,съпругът й И.Ч. и сина на ищеца - А. Г. като управители и съдружници в „Бултур Груп“ООД и прекратяване участието на А. Г. като управител и съдружник в „ГИС 2010“ООД,в което дружество последния и ответницата били съдружници.При тези твърдения ответницата също счита процесния запис на заповед за унищожаем на основание чл.27 и чл.31 от ЗЗД-поради грешка,тъй като ответницата била въведена в заблуждение относно съдържанието на документа,който е подписала и така волята й при подписване на записа на заповед била опорочена.

И двамата ответници правят и възражение,че вземането по записа на заповед е погасено по давност съгласно чл.531 от ТЗ,тъй като ищецът бил пропуснал сроковете по чл.514 от ТЗ и с оглед на това е изгубил правата си срещу поръчителя.

На следващо място ответниците поддържат възражението,че издаденият запис на заповед обезпечава лихви по парични задължения,произтичащи от съвместното участие в „Бултур Груп“ООД на ответника И.Ч., А.Г.-син на ищеца и лицето Н.К. ,които суми били изцяло изплатени от ответника И.Ч..Твърдят,че ищецът предоставил на сина си А. определена сума,с която да финансира дейността на посоченото дружество,която сума била платена от ответника Ч. на ищеца С.Г..Процесният запис на заповед обезпечавал лихвите по заема,които ищецът едностранно определил без договаряне с ответника Ч. и които лихви отново били изцяло изплатени от него.Позовават се и на недействителност на неустоечната клауза поради договаряне в нарушение на добрите нрави,тъй като обективираната неустойка в размер на 100 000 лв. в процесния запис на заповед водела до неоснователно обогатяване на кредитора.Позовават се и на съдебна практика по въпроса в кои случаи една неустоечна клауза противоречи на добрите нрави и е нищожна поради наличието на такова противоречие.Ответниците считат още,че вземането по издадения запин на заповед е несъществуващо,тъй като каузалното правоотношение между ищеца и ответника И.Ч. е основано на нищожни договори за заем,с прекомерни по размер лихви,поради което поемателт е действал недобросъвестно и при злоупотреба с право.

Ответникът

И.Ч.,освен горното,поддържа и възражението,че изцяло е заплатил вземането на ищеца по записа на заповед преди завеждане на делото,поради което същото вземане не съществува.И двамата ответници считат,че ищецът следва да посочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между страните по повод и във връзка с което е издаден записа на заповед.И двамата твърдят,че е допустимо авалистът И.Ч. да противопоставя възражения по каузално правоотношение,тъй като той,а не издателя на записа на заповед-ответницата Ю.Ч.,е страна по каузалната сделка.

Ответницата Ю.Ч. още заявява,че процесната сума по записа на заповед в общ размер на 100 000 лв. представлява лихва по предоставени парични средства и е възнаградителна-за ползване на дадената парична сума.Счита,че така уговорената възнаградителна лихва е в противоречие с добрите нрави,поради което същата е нищожна.Конкретни доводи в тази насока са развити в отговора на исковата молба,подаден от ответницата.Същата твърди още в отговора си,че вземането по записа на заповед е изцяло изплатено от нея.

В допълнителната искова молба ищецът заявява,че оспорва всички възражения и твърдения на ответниците,изложени в отговорите им,поради това,че са необосновани,недоказани,неоснователни и взаимно изключващи се.Счита,че твърденията им са неубедителни и неверни,но най-важното според ищеца е,че липсват каквито и да е данни за връзка с процесния запис на заповед.Взема отношение по всяко едно от заявените в отговорите на ответниците възражения.В частност счита за неоснователно направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност относно процесното вземане на ищеца.Счита за недопустими възраженията на авалиста съгласно чл.485,ал.2 от ТЗ.Твърди и обстоятелството,че при издаването на записа на заповед е имало осигурен превод на документа на турски език и превода е бил извършен от съпругата на поръчителя на процесния запис на заповед-Ю.Ч.,от която е и издаден записа на заповед,но поръчителят и сам е можел да си служи с български език.Също така поддържа,че волята на ответниците не е била манипулирана,както те твърят,не било вярно и това,че са им били предоставени множество документи за подпис заедно с процесния запис на заповед.