Решение № 163 от 21.03.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Плевен, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20214430201345 по описа за 2021 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 20-0938-004661/27.10.2020 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на М. Ф. Ф. ЕГН:

********** e наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно, без да излага конкретни съображения – и моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №315184/17.10.2020г. от страна на Д. АЛ. Х. – мл.автоконтрольор при ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля СП. Г. К., както и на 1 нарушителя М. Ф. Ф.. Съставен е за това, че на 17.10.2020 г. около 18:15 часа, в ОБЩИНА ПЛЕВЕН на общински път *** /***/, непосредствено преди ***, с посока на движение към град ПЛЕВЕН, управлява лек автомобил „***“ с регистрационен номер ***, като не избира скоростта на движение съобразно релефа на пътя /остър десен завой/ и ограничена видимост, губи контрол над автомобила, навлиза в лявата част на пътното платно, като частично излиза от него, като удря под ъгъл насрещно движещ се лек автомобил „***“ с регистрационен номер ***, реализира ПТП с материални щети по двата автомобила – нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП; отбелязано е, че водачът е заявил, че не е съобразил завоя. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН е представил подробно възражение, в което е изложил, че на процесната дата, в посочения пътен участък, се е движел със скорост от около 50 км/ч, като при навлизане в завой, видял срещу себе си л.а. „***“, който се движел по средата на пътното платно, бидейки навлязъл в лентата за движение на л.а.„***“ с рег.№ ***; за да избегне челен удар, жалбоподателят, на свой ред навлязъл в лентата за насрещно движение и се опитал да заобиколи л.а. „***“ от дясната му страна, причинявайки материални щети при настъпилия удар; изтъква, че по този начин е спасил човешки животи, макар и с цената на неправилна маневра; отбелязва, че полицейските служители не са извършили задълбочен анализ на местопроизшествието.

Административнонаказващият орган възприел изцяло както изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и правната квалификация на нарушението, съответно – счел за неоснователни направените от нарушителя възражения. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на М. Ф. Ф. ЕГН: ********** e наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.21 – 22 от АНД №375/2021г. по описа на РСПЛЕВЕН/. Съобразно задължителните указания на касационната инстанция, дадени с Решение №393/05.07.2021г. по КАНД №461/2021г. по описа на АСПЛЕВЕН, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което, този въпрос няма да бъде обсъждан, а делото следва да бъде разгледано по същество.

В тази връзка, по правилността на обжалваното НП се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Д. АЛ. Х., СП. Г.

К., ПЛ. П. ИГН., писмени доказателства /л.7 - 8, л.19 – 20 от АНД №375/2021г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, л. 34 – 36 от делото/. Съдът намира, че показанията на свидетеля СП. Г. К. са изцяло бланкетни, съдържащи само най-общи елементи от фактическата обстановка, каквито са настъпилото 2

ПТП, в което жалбоподателят е участвал. Ето защо, макар и да са принципно в потвърждение на изнесената в АУАН/НП фактическа обстановка, Съдът намира, че същите показания имат минимално доказателствено значение за разкриване на обективната истина. Различно обаче е положението с показанията на свидетелите Д.Х. и П.И.: същите са достатъчно подробни, последователни, убедителни и не оставят каквито и да било съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране; взаимно се потвърждават и са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП, фактическа обстановка. В нейно потвърждение са и писмените материали по делото, в т.ч. – Протокол за ПТП №179003/17.10.2020г. Ето защо, Съдът намира, че възраженията на жалбоподателя, касаещи фактическата обстановка на случая /в т.ч. механизма на настъпване на ПТП/, се явяват напълно недоказани, за разлика от изложената в АУАН/НП фактическа обстановка.

Поради това, Съдът приема същата фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана. Също така, следва да бъде подчертано, че според показанията на свидетеля И., времето е било сухо, светло, без мъгла, като при навлизане в завоя, жалбоподателят видимо е управлявал собствения си л.а. с висока скорост и си е „изпуснал“ лентата.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.20 ал.2 ЗДвП, „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“. Извън всяко съмнение, при ограничена видимост, в т.ч. – при навлизане в остър завой, водачите следва да се движат с достатъчно ниска скорост, щото да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. От изложеното дотук е видно, че при приетите по-горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил задълженията, произтичащи от цитираната правна разпоредба, тъй като не само се е движел със скорост, несъобразена с пътните условия /релеф на местност, видимост/, не е бил в състояние да спре пред предвидимо препятствие, каквото в случая е другият участник в движението, но дори е навлязъл в лентата за насрещно движение и е причинил пътнотранспортно произшествие. Следователно, нарушението по чл.20 ал.2 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, се явява доказано по несъмнен начин и правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на административно наказание, на основание чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева. Видно е, че административнонаказващият орган коректно е съобразил размера на предвидената абсолютно определената санкция, поради 3 което същият размер, не следва да бъде обсъждан.

Не на последно място, нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на М. Ф. Ф., не може да бъде преценено като „маловажен“ случай, включително, при отчитане на междувременно влезлите в сила изменения в ЗАНН /ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./. Така, според §1 т.4 от ДР на ЗАНН, „" Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“. Не са налице доказателства, обуславящи извод, че процесното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП.

Напротив – причинено е ПТП с материални щети и няма как да не бъде отбелязано, че единственото положително обстоятелство в случая е, че не са пострадали хора.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно – поради което, следва да бъде потвърдено.

Съобразно дадено задължително указание с Решение

№393/05.07.2021г. по КАНД №461/2021г. по описа на АС-ПЛЕВЕН, настоящата инстанция дължи произнасяне за направените разноски пред касационната такава. Видно е, че при подаване на касационната жалба по КАНД №461/2021г. по описа на АС-ПЛЕВЕН, юрисконсулт при ОДМВРПЛЕВЕН е отправил искане за определяне на съответно възнаграждение.

Предвид неголемия обем на юридическото съдействие /изготвяне на касационна жалба по дело без фактическа и правна сложност/, Съдът намира, че е справедливо възнаграждението да бъде в размер на 100 /сто/ лева. Ето защо и предвид изхода на административнонаказателното производство, на основание чл.63д ал.4 вр.ал.1 ЗАНН вр.чл.226 ал.3 АПК, следва да бъде осъден М. Ф. Ф. ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР-ПЛЕВЕН паричната сума в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция по КАНД №461/2021г. по описа на АС-ПЛЕВЕН.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1 ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0938004661/27.10.2020 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР 4 ПЛЕВЕН, с което на М. Ф. Ф. ЕГН: ********** e наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП.

На основание чл.63д ал.4 вр.ал.1 ЗАНН вр.чл.226 ал.3 АПК, ОСЪЖДА М. Ф. Ф. ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР-ПЛЕВЕН паричната сума в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция по КАНД №461/2021г. по описа на АС-ПЛЕВЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5