Решение № 207 от 18.06.2025, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Частно гражданско дело 1932/2022
- Вид
- Решение № 207
- Подписан
- 18.06.2025
- В сила
- 10.07.2025
- Състав
- Иван Пламенов Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 406, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 412, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 207 гр. гр. Лом, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иван Пл. Йорданов като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Частно гражданско дело № 20221620101932 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.
Постъпила е молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК 203670940, със седалище/адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, законен представител: ***, за поправка на очевидна фактическа грешка в издаден Изпълнителен лист от 28.08.2023 г. по посоченото ч. гр. д., състояща се в липса на част от присъдените суми.
В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК становище от длъжника не е постъпило.
Безспорно се установява, че съдът е издал Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК в полза на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК 203670940, с която е разпоредил длъжникът В. Л. Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: с. ***, обл. Монтана, да плати на заявителя сумата от сумата от общо 745,19 лв. (седемстотин четиридесет и пет лв. и 19 ст.), от които 461,00 лв. (четиристотин шестдесет и един лв. и 00 ст.) главница, 59,80 лв. (петдесет и девет лв. и 80 ст.) – договорна лихва за периода от 27.12.2019 г. до 14.08.2020 г., 224,39 лв. (двеста двадесет и четири лв. и 39 ст.) – обезщетение за забава за периода от 28.12.2019 г. до 26.10.2022 г., както и законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението – 26.10.2022 год., до изплащане на вземането, както и сумата 75,00 лв. (седемдесет и пет лв. и 00 ст.) разноски по делото, от тях 25,00 лв.
(двадесет и пет лева 00 ст.) – държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лв. и 00 ст.) юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е редовно връчена и на 07.11.2022 г. длъжникът В. Д. е подала 1 възражение по чл. 414а от ГПК. Към него е приложена вносна бележка, видно от която, в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК, длъжникът е погасил част от задължението си, като е превел по сметка на заявителя сумата в размер на 50 лева. От заявителя е постъпила молба вх. № 8896/15.12.2022 г., с която признават извършеното плащане за сумата в размер на 50 лева, която следва да погаси задълженията по издадената заповед за изпълнение, съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.
С Разпореждане от 07.12.2022 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск срещу длъжника за сумите, описани в Заповедта за изпълнение. С Определение № 425/03.04.2023 г. издадената Заповед е обезсилена, на осн. чл.
415, ал. 5 ГПК. Определението е обжалвано от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД и с Определение № 299/23.06.2023 г. на Окръжен съд – Монтана е обезсилено и върнато на ЛРС за произнасяне по реда на чл. 414а ГПК. С Определение № 830/06.07.2023 г. на ЛРС е обезсилена частично Заповед № 1180 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.10.2022 г., издадена по ч. гр. дело № 1932/2022 г. по описа на съда, за сумата в размер на 50,00 лева разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Определението е влязло в законна сила на 29.07.2023 г. и въз основа на него е издаден Изпълнителен лист № 879/28.08.2023 г. в полза на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, срещу В. Л. Д., за сумата: 461,00 лв. - главница, 59,80 лв.
– договорна лихва за периода от 27.12.2019 г. до 14.08.2020 г., 224,39 лв. – обезщетение за забава за периода от 28.12.2019 г. до 26.10.2022 г., както и законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението – 26.10.2022 год., до изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. – разноски по делото за платена държавна такса, т.е. за тези суми, които не са платени от длъжника.
При така установеното фактическо положение, настоящият съдиядокладчик счита, че не е налице фактическия състав на чл. 406, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 247 ГПК за поправяне на допусната очевидна фактическа грешка, тъй като не е налице несъответствие между вътрешно формираната от съда воля за съдържанието на издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист и външното й обективиране в изпълнителния лист. В молба вх. № 4545/15.05.2025 г. се твърди, че в издадения ИЛ липсват част от присъдените разноски, а именно - 50,00 лв. (петдесет лв. и 00 ст.) юрисконсултско възнаграждение. Въпросните разноски обаче са заплатени на заявителя и това е отразено във възражението на длъжника, подадено на 07.11.2022 г. Самият заявител с нарочна молба от 15.12.2022 г. признава извършеното плащане за сумата в размер на 50 лева. Последната, в съответствие с чл. 76, ал. 2 ЗЗД погасява част от разноските по делото – 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Именно затова и с Определение № 830/06.07.2023 г. е обезсилена частично Заповед № 1180 – по отношение на тази сума. Въз основа на така влязлото в сила определение е издаден и изпълнителният лист, в който сумата от 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение не е включена, именно защото заповедта е обезсилена в тази си част и тази сума не следва да фигурира в ИЛ.
2
Затова съдът намира за неоснователна подадената молба за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като по несъмнен начин се установява, че в издаденият въз основа на Заповедта Изпълнителен лист не е допусната описаната по-горе техническа грешка – не са включени 50,00 лв. (петдесет лв. и 00 ст.) юрисконсултско възнаграждение, тъй като тази сума е била вече платена /което обстоятелство е посочено и от самия кредитор/ и в тази си част издадената Заповед за изпълнение е била обезсилена.
Ето защо не следва да се допуска поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247, ал. 1 във вр. с чл. 406, ал. 4 от ГПК, тъй като такава не е налице.
Мотивиран от горното и на основание чл. 247, във вр. с чл. 406, ал. 4 ГПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба вх. № 4545/15.05.2025 г. на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940 за поправка на очевидна фактическа грешка в издадения по ч. гр. дело № 1932 по описа на ЛРС за 2022 г. въз основа на Заповед № 1180/28.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК Изпълнителен лист № 879/28.08.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд Монтана – на осн. чл. 247, ал. 4, във вр. с чл. 419 ГПК.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 3