Решение № 1148 от 28.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1148 гр. София, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20261100901687 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на „ТОП ДРАЙВ“ ООД, с ЕИК 200921138, чрез процесуални му представител по делото – адвокат К., срещу Отказ № 20260717101647/28.07.2026 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20260717101647/17.07.2026 г. за заличаване на Х.Б.Б., с ЕГН **********, като съдружник в търговско дружество – „ТОП ДРАЙВ“ ООД, с ЕИК 200921138, поради доброволното му напускане.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ.

Жалбоподателят оспорва изказаните в обжалвания негативен охранителен акт съображения на длъжностното лице по регистрацията определяйки ги за стоящи в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Оспорва съображенията на ДЛР, че вписване заличаването на съдружника – Б. към заявлението трябва да се представят и за вписване на напускането трябва да се представят: решение на общото събрание относно освободените дялове; изменен дружествен договор; както и доказателства за уреждане на имуществените последици от настъпилото прекратяване на членство. Основният довод е, че нормата на чл. 125, ал. 2 ТЗ не въвежда необходимост от разкриване на такива предпоставки. Според жалбата прекратяването настъпва автоматично по силата на закона и с изтичане на предизвестието, което е с продължителност от 3 месеца.Акцентирано е над това, че заложеното в разпоредбата на 125, ал. 2 ТЗ е едностранно потестативно право на съдружника, а това означава, че при упражняването на същото от неговия носител настъпването на прекратителния ефект на членството в дружеството не е обусловено, нито от съгласието на останалите съдружници; нито от вземането на нарочно решение на общото събрание; както и от предварително уреждане съдбата на овакантените дружествени дялове от съдружника – Б.. Според жалбоподателя необходимостта от имущественото уреждане на отношенията създадени от овакантяването на дяловете на даден съдружник възниква след прекратяването на неговото членство и не може да бъде условие за вписване на самото напускане/заличаване на съдружника. Кредитирането на обратното разбиране 1 водело до допускане на несъответствие между правната действителност и вписаните обстоятелства в ТРРЮЛНЦ. В този смисъл ако членството вече е прекратено, то оставянето на Б. като вписан съдружник би довело до заблуда на третите лица, противоречие на публичността и информационната функция, които са присъщи на ТРРЮЛНЦ, както и създаване на риск за интересите на напусналия съдружник, тези на дружеството и на останалите участници в гражданския оборот. С жалбата се изтъква, че напусналия съдружник все пак е направил опит въпросът за прекратяване на членството му да бъде уреден чрез общо събрание, свикано на 26.05.2026 г., но поведението на другия съдружник е направило невъзможно вземането на решения относно: прехвърляне на дяловете; поемане на дяловете от другия съдружник; и промяна на дружествения договор. Предвид това съдружника – Б. е отправил до дружеството писмено предизвестие за напускането си, като е използвал способа на нотариалната покана. По този начин предизвестието било получено на 14.04.2026 г. от другия управител — Г.П., а 3-месечния срок заложен в чл. 125, ал. 2 ТЗ е изтекъл на 14.07.2026 г. Това означавало, че от 15.07.2026 г.насетне членството на съдружника – Б. в „ТОП ДРАЙВ“ ООД е прекратено, поради извършеното от него доброволно напускане, респективно към 17.07.2026 г. лицето, чието заличаване като съдружник е поискано действително се установява да е изгубило качеството си на такъв и е налице основание за предприемане на поисканото вписване. В обобщение от жалбоподателя се иска съдът да отмени обжалваният отказ на ДЛР при АВ и да укаже извършването на вписване на заявеното със заявление № 20260717101647/17.07.2026 г. обстоятелство.

На основание чл. 25, ал. 2, изр. трето ЗТРРЮЛНЦ от Агенция по вписванията не е упражнено правото да се подаде отговор по постъпилата срещу отказа жалба.

Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното лице по регистрацията и от лице, разполагащо с правен интерес от обжалването, поради което същата е процесуална допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на регистърното производство, образувано по заявление вх. № 20260717101647/17.07.2026 г. подадено от Д. А. К., в качеството му на адвокат разполагащ с изрично пълномощно за представителство пред агенцията по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, по което е постановен обжалваният отказ, е вписването на заличаване на Х.Б.Б., с ЕГН **********, като съдружник в търговско дружество – „ТОП ДРАЙВ“ ООД, поради доброволното му напускане В подкрепа на заявеното искане за вписване на заличаване на съдружник е представено писмено изявление, което е инкорпорирано в нотариална покана от 08.04.2026 г. изхождащо от Х.Б.Б., с ЕГН ********** в качеството му на съдружник в „ТОП ДРАЙВ“ ООД, която е адресирана до дружеството – „ТОП ДРАЙВ“ ООД на вписания му адрес на управление – гр. София, р-н „Панчарево“, бул. „Цариградско шосе“ № 226, представлявано от управителя му – Г.П.. Посредством него Б. в качеството му на съдружник в „ТОП ДРАЙВ“ ООД отправя изявление, че занапред не желае да притежава дялове и да е съдружник в същото, като решението му за доброволно напускане на дружеството е продиктувано от лични причини, като желанието му е прекратяването на членството да стане, като Б. продаде своите дялове на другия съдружник или на лице посочено от него на взаимно приемлива цена.

Допълнено е и това, че ако липсва интерес към придобиване дяловете на съдружника – Б., респективно не се постигне съгласие за приемлива за всяка цена тяхна продажна 2 цена, то тогава това заявление се сочи, че трябва да се третира като предизвестие по смисъла на чл. 125, ал. 2 ТЗ, респективно след изтичане на 3-месечен срок от получаването му при дружеството участието на съдружника – Б. да се счита за прекратено по силата на закона. Връчването на предизвестието се установява да е станало на датата – 14.04.2026 г., като същото е прието на адреса на управление на „ТОП ДРАЙВ“ ООД от управителя – П.

Към заявлението е ангажирана и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ подписана от Х.Б.Б., с ЕГН **********, в качеството му на представляващ - „ТОП ДРАЙВ“ ООД за истинност на заявеното зяа писване обстоятелство.

На 28.07.2026 г. ДЛР при АВ на основание чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ е отказал да впише заявеното посредством заявление с вх. № 20260717101647/17.07.2026 г. обстоятелство – заличаване на съдружник, поради доброволно негово напускане.

Негативният охранителен акт е мотивиран от ДЛР с това, че правото на съдружника разписано в чл. 125, ал. 2 от ТЗ с едностранно волеизявление да прекрати членственото си правоотношение, което не зависи от волята и поведението на останалите съдружници, като самото прекратяване като последица от изтекло предизвестие настъпва веднага във вътрешните отношения между съдружника и дружеството, но в регистърното производство това обстоятелство се преценява само като една от предпоставките за извършване на исканото вписване на заличаване на напусналия съдружник. За дружеството възниква задължение чрез общото му събрание да вземе решения за изменение на дружествения договор в частта по чл. 115, т. 3 от ТЗ и за дяловете на напусналия съдружник - в частта по чл. 115, т. 4 и/или т. 5 от ТЗ. Необходимостта от изпълнение на същите се основава на приетото в т. 5 на ТР № 1/2020 от 31.05.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, с което касационната инстанция консолидира виждането относно това, че е необходимо към заявлението за заличаване на напусналия съдружник дружеството да представи и доказателства за уреждане на поледиците от това напускане.

Жалбата е основателна.

Съгласно чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружникът в дружество с ограничена отговорност може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, отправено наймалко 3 месеца преди датата на прекратяването. прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок – тримесечен, съгласно диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор. Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е визиран в Търговския закон. Независимо от отсъствието на изрична правна уредба в тази насока, доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на потестативното право на съдружника да предизвика едностранно промяна в персоналния субстрат на търговското дружество, прекратяването следва да се счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на предизвестието, в който смисъл решение № 46 от 22.04.2010 г. по търг. д. № 500/2009 г. по описа на ВКС, ІІ Т.

О. на ВКС. Именно поради потестативния характер на признатото в чл. 125, ал. 2 ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника и съдбата на овакантените от него дружествени дялове, както и промяната на дружествения договор, която да отразява това доброволно напускане и актуалните носители на правата върху дружествените дялове формиращи 3 записания капитал.

Същевременно с решение № 2431/08.12.2015 г. по т. д. № 4620/2015 г. по описа на САС е прието, че заличаването в търговския регистър на съдружника има само декларативно действие и то трябва да бъде сведено до знанието на всички, предвид придадената от закона публичност на факта, съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 1, т.

1 вр. чл. 115, т. 3 ТЗ. Въпреки, че формално става въпрос за настъпила промяна в дружествения договор, то именно поради обстоятелството, че тя не е резултат от волята на общото събрание, решение за вписване на промяната досежно членския състав не се изисква, а доколкото са необходими решения на този орган за следващите се промени в капиталовата структура, то те са въпрос на организация и приоритет изцяло в компетентност на дружеството. Нито съдружникът може да бъде възпрепятстван от декларирането в търговския регистър на факта на прекратеното членство, нито е допустимо да се упражнява натиск спрямо дружеството, кога и как то да взема решенията си, при условие че в закона липсва подобна обвързаност между процесните обстоятелства.

В случая е налице редовно известяване извършено от съдружника – Х.Б.Б., с ЕГН **********, което се разкрива от представената към заявлението нотариална покана, ведно с разписка за нейното връчване, което е станало на 14.04.2026 г. на лице, което е легитимирано да получава кореспонденция адресирана до „ТОП ДРАЙВ“ ООД, а именно другия му вписани управител – Г.П.. От предизвестието става ясно, че от автора му – Х. Б. има ясно изразена воля за напускане, като съдружник в дружеството, както и реалното получаването на неговото изявление от представител на „ТОП ДРАЙВ“ ООД. Аргумент за обратното не може да бъде фигуриращото в предизвестието предложения за изкупуване на дружествените дялове от другия съдружник или посочено от него трето лице, тъй като волята за доброволно напускане е ясно изразена и не е отложена с определянето на някакъв срок за изчакване решението на другия съдружник за потенциално желано от него изкупуване на дружествените дялове. Следователно срокът от три месеца установен в чл. 125, ал. 2 ТЗ е започнал да тече веднага при получаване на предизвестието, а именно – 14.04.2026 г., респективно е изтекъл на 14.07.2026 г. От деня следващ изтичането на този срок – 15.07.2026 г. членството на Х. Б. в „ТОП ДРАЙВ“ ООД е прекратено. Този релевантен юридически факт за реализиране на заявеното за вписване обстоятелство е възникнал към момента на подаване на заявлението пред Агенция по вписванията.