Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 43 от 22.03.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело от общ характер 595/2024
Вид
Присъда № 43
Подписан
22.03.2024
В сила
09.04.2024
Състав
МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

Мотиви към присъда №43/22.03.2024г постановена по НОХД описа за 2024г на Районен съд- Б.

№595 по

Производството по делото е образувано по повод внесен в съда обвинителен акт на Районна прокуратура-Б. срещу Й. Г. Ч. с ЕГН ********** от град Б. с обвинение за извършени престъпления, по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК за това, че:

1. За периода от месец април 2021 година до месец ноември на 2023 година включително, в условията на повторност, в град Б., след като е бил осъден с Определение за одобряване на съдебна спогодба по гр. дело № 8313/2019 година на Районен съд - Б., влязло в сила на 30.01.2020 година, да заплаща месечна издържа на свой низходящ - дъщеря си Д.

Й. Ч., родена на ... година, чрез нейната майка и законен представител Т. П. А., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 32 (тридесет и две) пълни месечни вноски в размер на 175.00 /сто седемдесет и пет/ лева, равняващи се на 5 600.00 (пет хиляди и шестстотин) лева, платими в град Б., като деянието е извършено в условията на повторност;

2. И за това, че за периода от месец април 2021 година до месец ноември на 2023 година включително, в условията на реална съвкупност с горепосоченото деяние, и в условията на повторност, в град Б., след като е бил осъден с Определение за одобряване на съдебна спогодба по гр. дело № 8313/2019 година на Районен съд - Б., влязло в сила на 30.01.2020 година, да заплаща месечна издържа на свой низходящ - дъщеря си П. Й. Ч., родена на ... година, чрез нейната майка и законен представител Т. П. А., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 32 /тридесет и две/ пълни месечни вноски в размер на 175.00 /сто седемдесет и пет/ лева, равняващи се на 5 600.00 /пет хиляди и шестстотин/ лева, платими в град Б., като деянието е извършено в условията на повторност.

Производството пред съда се разви по реда на глава ХХVІІ в частност процедурата по чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият Ч. призна фактите така, както са изнесен в обвинителния акт и не пожела да се събират доказателства за тези факти. Не пожела да се събират други доказателства. В последната си дума поиска от съда да му бъде наложено наказанието „пробация“.

Прокурорът поддържа обвиненията от фактическа и от правна страна. Пледира подсъдимият Г. да бъде признат за виновен и по двете обвинение и да му бъдат определени две наказания пробация, включващи двете задължителни пробационни мерки за срок от две години и обществено полезен труд в размер на 300 часа годишно в две последователни календарни години, както и обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез обявяване на присъдата в електронния сайт на Община Б. за срок от един месец. Предлага двете наказания да се кумулират и да се наложи едно общо в размер на най-тежкото от тях, а именно пробация включваща двете задължителни пробационни мерки за срок от две годни и обществено полезен труд в размер на 300 часа годишно за две последователни календарни години.

Защитата е съгласно с предложеното от прокурора наказание.

По искане на пострадалите Д. и П. Ч.и и двете със съгласието на тяхната майка и законен представител бяха конституирани в качеството на частни обвинители, а за техен повереник беше конституиран упълномощен адвокат. Повереникът на частните обвинители предлага да не бъде толерирано повече поведението на Ч. и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години.

След съвкупна преценка на доказателствата събрани по делото, преценени 1 поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият Й. Г. Ч. и Т. П. А. от гр.Б. са имали връзка преди да се разделят през 2019г. и А. завела дело в БРС за родителски права и издръжка за двете им деца Д. Й. Ч., родена на ...г. и П. Й. Ч. родена на ... г. Подсъдимият бил осъден с Определение от 30.01.2020г.в сила от 07.02.2020г. за одобряване на съдебна спогодба (стр.17 от делото) по гр. дело № 8313/2019г. на Районен съд - Б., влязло в сила на 30.01.2020г. да заплаща месечна издържа на свой низходящ - дъщеря си Д. Й. Ч., родена на ... г., чрез нейната майка и законен представител Т. П. А. и със също така е бил осъден с това Определение от 30.01.2020г за одобряване на съдебна спогодба по гр. дело № 8313/2019 г. на Районен съд Б., влязло в сила на 30.01.2020 г. да заплаща месечна издържа на свой низходящ - дъщеря си П. Й. Ч., родена на ... г., чрез нейната майка и законен представител Т. П. А.. Подсъдимият не заплащал дължимите издръжки на правоимащите. С постановление за прекратяване на наказателно производство от 07.07.2020г на прокурор от Районна прокуратура -гр.Б.

(стр.50), на основание чл.183 ал.3 от НК е прекратил воденото производство (пор.№1139/20г. на БРП) срещу подсъдимия Й. Ч. поради едва последващо изплащане на задълженията си към низходящите си неплатени за периода след 07.02.2020г. Същевременно поради незаплащане на дължимите издръжки на низходящите си за периода от м.септември 2020г до м.март 2021г. включително с Присъда №55/22.03.23г. на БРС по НОХД 20222120204965/22г. влязла в сила на 07.04.2023г. (стр.42 от делото) подсъдимият бил осъден на глоба в размер на 300 (триста) лева която била заплатена. Настоящите инкриминирани деяния извършени от него са реализирани при условията на повторност.

Посочва, че причина за неизплащане на издръжките била липсата на достатъчно доходи.

Въпреки, че в процесния период подсъдимият Ч. не се е намирал в обективна невъзможност да заплаща дължимите месечни издръжки за двете си деца, (не е били в затвор, не е бил болен, няма представена медицинска документация) съзнателно не заплатил общо 32 месечни вноски в размер от по 175 лева за всяко едно от децата си, считано от месец април на 2021г до месец ноември на 2023г или в общ размер от по 5600 лева за всяко едно от тях.

С гореописаното подсъдимият Й. Г. Ч. е осъществил от правна страна съставите на две престъпления по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК в реална съвкупност.

Обвинението се доказва от: показанията на свидетелката Т. П. А.; справка съдимост на подсъдимия; заверено копие на определение за постигната между страните спогодба №874 от 13.01.2020г по гражданско дело №8313/2019г. по описа на Районен съд-Б., влязло в законна сила на 07.02.2020г; обясненията на подсъдимия дадени в хода на досъдебното производство, както и останалите писмени доказателства, приобщени по делото.

От изложеното са налице следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактология съдът намира, че подсъдимият Й. Г. Ч. с ЕГН ********** е осъществил от обективна и от субективна страна престъпления, по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК за това, че 1. За периода от м. април 2021 година до м. ноември на 2023 година включително, в условията на повторност, в град Б., след като е бил осъден с Определение за одобряване на 2 съдебна спогодба по гр. дело № 8313/2019 година на Районен съд - Б., влязло в сила на 30.01.2020 година, да заплаща месечна издържа на свой низходящ - дъщеря си Д. Й. Ч., родена на ... година, чрез нейната майка и законен представител Т. П. А., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 32 (тридесет и две) пълни месечни вноски в размер на 175.00 (сто седемдесет и пет) лева, равняващи се на 5 600.00 (пет хиляди и шестстотин) лева, платими в град Б., като деянието е извършено в условията на повторност;

2. И за това, че за периода от м. април 2021 година до м. ноември на 2023 година включително, в условията на реална съвкупност с горепосоченото деяние и в условията на повторност, в град Б., след като е бил осъден с Определение за одобряване на съдебна спогодба по гр. дело № 8313/2019 година на Районен съд - Б., влязло в сила на 30.01.2020 година, да заплаща месечна издържа на свой низходящ - дъщеря си П. Й. Ч., родена на ... година, чрез нейната майка и законен представител Т. П. А., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 32 (тридесет и две) пълни месечни вноски в размер на 175.00 (сто седемдесет и пет) лева, равняващи се на 5 600.00 (пет хиляди и шестстотин) лева, платими в град Б., като деянието е извършено в условията на повторност.

От обективна страна изпълнителните деяния са реализирани чрез престъпно бездействие–неплащане, т.е липса на фактическо и правно действие за плащане, при установено с цитираното съдебно решение задължение за заплащане на издръжки. За реализиране на състава на чл. 183, ал.1 НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. В този смисъл е Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1157/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията С. М..

Деянието е извършено при форма на вината „евентуален умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Това е така, тъй като подсъдимият Ч. е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е техните общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици.

Разпоредбата на чл.183, ал. 1 НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл.183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство (каквото няма) за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност. С чл.183, ал. 1 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете. Законът изрично не изисква като задължителен признак на престъплението наличието на изпълнително производство. Такъв извод не се налага и при тълкуването на състава. Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. От обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на свои низходящи по силата на влязло в сила съдебно решение, с което е бил осъден да ги издържа на месечни вноски в определен 3 размер, като неизпълненията на тези задължения е в размер на две и повече от две месечни вноски. Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо лице, което е било осъдено да издържа свой низходящ. Престъплението по чл.183 НК е типично продължено престъпление. В настоящия казус изпълнителните деяния са започнали през месец април 2021г. и са били прекратени до месец ноември 2023г. включително, когато са били сезирани органите на полицията. Деянията представляват продължени престъпления извършени в условията на реална съвкупност и в условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.

От субективна страна деянията са извършени виновно. Няма съмнение, че подсъдимият е бил наясно с предписаното му от съда активно поведение за плащане на издръжки. Съзнавал е общественоопасния характер на деянията и е предвиждал негативните последици за децата Д. и П. от неизпълнение на задълженията му да ги издържа. В същото време от събраните доказателства (в частност обясненията на подсъдимия дадени в хода на ДП) явства, че и майката на неговите деца ни изпълнява задълженията си да му ги в посочените в акта на съда дни и периоди. Предвид това обстоятелство, съдът счита, че водещата мотивация и причина за изследваното поведение на подсъдимия са лошите отношения със свидетелката А. и поне в неговите представи поведението му е насочено да противодейства и да засегне именно нея, карайки я да търси издръжка на децата си. В този смисъл увреждането на интереса на децата Д. и П. чрез неплащане на издръжка в никакъв случай не е представлявало основна цел на подсъдимия, което обосновава извод, че Ч. е съзнавал и предвиждал, но само е допускал настъпването на общественоопасните последици от бездействието си, т.е. деянието му е извършено при форма на вината „евентуален умисъл“ по смисъла на чл.11 ал.2 предложение второ от НК.