Решение № 53 от 11.04.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Ихтиман, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. Иванова Гащарова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Боряна Кр. Иванова Гащарова Административно наказателно дело № 20231840200842 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от П. С. Б., ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 22-1204-002164/23.12.2022 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – София , с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се отправя молба към съда , обжалваното наказателно постановление да бъде отмененo, като неправилно и незаконосъобразно, с доводи, че същото е издадено в нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН и ЗДвП. Твърди се, че на жалбоподателя са връчени две наказателни постановления, с един и същ номер, за едно и също нарушение с различен текст. Поддържа, че в НП и в АУАН са посочени различни административни нарушения, за които са твърди, че са осъществени от жалбоподателя. Така в наказателното постановление е отразено, че е нарушил разпоредбата на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, а в АУАН, че е извършил нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Посочва, че не е получавал съобщение за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, с което обосновава извода, че в случая липсва субективния елемент на вмененото му административно 1 нарушение.

В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Административнонаказващият орган - началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – София, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирани по делото писмени бележки от процесуален представител, с доказателства за надлежно учредена представителна власт, се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се моли атакуваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

РС-Ихтиман, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 27.10.2022 г., около 23:45 ч., в община Костенец, на автомагистрала „Тракия“, в района на км 54, свидетелите Н. В. С., и А. Л. М., на длъжност мл. автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-София, спрели за проверка моторно превозно средство, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № *, управляван от жалбоподателя с посока на движение гр. София.

По време на проверката полицейските служители установили, че лекият автомобил е собственост на жалбоподателя, П. С. Б., който го управлява без да е изпълнил задължението си в срок от един месец от придобиването му да регистрира пътното превозно средство в службата по регистрация на ППС по постоянен адрес или адрес на регистрация на собственика. Установили също, че автомобилът е с прекратена регистрация от 23.08.2022 г. на основание чл.

143, ал. 15 от ЗДвП.

С договор за покупко-продажба с дата 21.06.2022 г. е прехвърлена собствеността на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.

№ * на жалбоподателя.

За констатираното нарушение, свидетелят Н. В. С., на длъжност мл. автоконтрольор ОДМВР-София, сектор ПП , съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 577299/28.10.2022 г. срещу П. С. Б. за извършено нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.

2

Актът бил съставен в присъствието на свидетеля А. Л. М. и предявен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани конкретни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление № 22-1204-002164 г., издадено от началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Преписи от наказателното постановление са връчени на въззивника на 21.10.2023 г., и на 24.10.2023 г., лично и срещу подпис, който в законоустановения срок подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена стойност, договор за покупко-продажба с дата 21.06.2022 г., докладна записка, справка за собственици на превозно средство, заповеди, актове за встъпване в длъжност, справка за нарушител/водач, мотивирана резолюция, както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля–актосъставител Н. В. С. и свидетеля А. Л. М..

Съдът кредитира посочената доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на свидетелите Н. В. С. и свидетеля А. Л. М. се установява начина, по който е извършена проверката. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са последователни, логични и се допълват взаимно.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу 3 административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност.

Въпреки тези констатации съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения.

На първо място, по делото са приети две наказателни постановления с отразен едни и същи номер и различно съдържание. Жалбоподателят е представил по делото две наказателни постановления, за които твърди, че са му връчени от административнонаказващия орган. В едното е отразено, че му е връчено на дата 21.10.2023 г. от ст.полицай Игнатов. Във второто е отразено, че е връчено на жалбоподателя на 24.10.2023 г., от ст. полицай името, на когото не се чете. В наказателното постановление, връчено на 24.10.2023 г., липсва посочване кога и къде е извършено твърдяното административно нарушение, а именно, че е осъществено „на 27.10.2022 г. около 23:45, в община Костенец, на път Автомагистрала А-1“. Връчването на две наказателни постановления с различен текст е недопустимо. Също така, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в НП наказващият орган следва да отрази датата и мястото, където е извършено деянието. Датата на извършване на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено, са основни признаци от състава на твърдяното нарушение и са абсолютно необходими и задължителни реквизити. Посочването на тези обстоятелства е от съществено значение, защото в хода на съдебното следствие не могат да се установяват факти, с които да се допълва, коригира или конкретизира административнонаказателното обвинение. Липсата на надлежно описание на извършеното нарушение на посочване на дата и място, където е извършено деянието е съществено процесуално нарушение, което води до ограничаване на правото за защита на санкционираното лице.

На следващо място, съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че в НП и в АУАН са посочени различни административни нарушения, за които са твърди, че са осъществени от него и по този начин му 4 е ограничено правото на защита. Налице е несъответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта и изложената в атакуваното наказателно постановление, както и във възприетата цифрова квалификация.

В АУАН е посочено, че на 27.10.2022 г. в 23:45 часа в община Костенец, на автомагистрала „Тракия“ с посока гр. София, жалбоподателят С. Б. , е управлявал моторно превозно средство, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № * без да е изпълнил задължението си в срок от един месец от придобиването му да го регистрира пътно превозно средство в службата по регистрация на ППС по постоянен адрес или адрес на регистрация на собственика. Нарушение, което е квалифицирано по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.

В процесното наказателно постановление е посочено, че жалбоподателят управлява лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № *, като автомобилът е с прекратена регистрация, настъпила автоматично. След като новият собственик не е изпълнил задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Нарушение, което е квалифицирано по чл. 140, ал.

1 от ЗДвП.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в параграф 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни, „регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Според чл. 4, ал. 1 от посочената Наредба, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията.

Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 10 от същата Наредба регистрацията се прекратява на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП по отношение на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Анализът на цитираните по-горе разпоредби, относими към настоящия случай, водят до извода, че след валидно осъществена промяна на собствеността върху превозното средство и непредприемане на действия от страна на новия собственик в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С други 5 думи, състоянието на превозното средство „нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство“ е пряка последица от неизпълнение в срок на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Не пререгистрирането в законоустановения срок, на придобито чрез правна сделка, моторно превозно средство води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал.