Решение № 261547 от 09.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 09.03.2021 г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл.с-я:

МАРИЯ ИЛИЕВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 16020 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 213358 от 10.09.2019 год., постановено по гр.дело № 72092/2017 г. на СРС, Г.О., 171 състав, е осъден „П.Н.“-ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.Н.Й.да заплати на на основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД на А.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от публикация в електронни издания на ответника-информационни агенции ПИК/pik.bg/ на 10 август 2017 г. и РЕТРО.БГ/retro.bg/ на 09 август 2017 г., със заглавие: „А.М. пиян, припадна в Народния театър“ и подзаглавие „ Срамната сцена се разиграла сутринта, свестили го сценични работници“. С решението на съда е осъден „П.Н.“-ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на на основание чл.78, ал.1 от ГПК на А.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 600 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу решението на СРС, 171 с-в е постъпила въззивна жалба от „П.Н.“-ЕООД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.А.С., с искане същото да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 15000 лв., като неоснователен и недоказан. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец А.М.М., чрез пълномощника си адв.Т.Д. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирана по делото писмена защита. Моли жалбата на ответника, като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, въззивният съд намира обжалваното решението за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за основателност на исковата претенция на ищеца за заплащане от ответника на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.49 от ЗЗД в размер на сумата от 15000 лв./чл.272 от ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ правоотношение по възлагане на работа ; 2/ осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи / деяние, вреда - имуществена или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина /; 3/ вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа- чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него / в този смисъл ППВС 9/1966 г. /

Отговорността за вреди на юридическите лица е по чл.49 от ЗЗД. По съществото си тя е гаранционно- обезпечителна, тъй като ответното дружество не отговаря за своя вина, действие или бездействие, а за такива на негови работници или служители. Те трябва да са причинили вредите - имуществени или неимуществени, при или по повод възложената им работа, както и те да се дължат на техни противоправни действия или бездействия, които да са извършени виновно. Предмет на доказване е както наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане, а така също и факта на възлагане на работата. В случая по чл.49 от ЗЗД, законодателят е възложил репариране на вредите на правен субект, който отговаря на основание, различно от това на деликвента.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма, чиито фактически състав изисква установяването на определени предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на отговорността на възложителя на работата. В настоящия случай се претендира ангажиране на отговорността на ответника, като издател на електронни издания- на информационна агенция „ПИК“ /pik.bg/, за публикуваната в него на 10 август 2017 г., статия, както и на РЕТРО.БГ/retro.bg/ на 09 август 2017 г. за публикуваната в него статия с едно и също съдържание, със заглавие: „ А.М. пиян, припадна в Народния театър“ и подзаглавие „ Срамната сцена се разиграла сутринта, свестили го сценични работници“, уронваща името, честта, авторитета и достойнството на въззиваемата страна- ищец, за причинените на същия неимуществени вреди вследствие на разпространените чрез същата клевети и позорни, и неверни твърдения, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба. С оглед характера на отговорността по чл.49 от ЗЗД, възложителят на работата, какъвто е издателят на интернетсайта, не извършва с възлагането на работата противоправно деяние. Но той отговаря за такова, извършено от този, на когото е възложил работата. Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа /ПП на ВС № 7/29.12.1958 г./. В тежест на ищеца е да установи, че в резултат на публикуваната статия на 10.08.2017 г. в сайта на информационна агенция „ПИК“, както и че в резултат на публикуваната статия в сайта на „РЕТРО.БГ“ на 09.08.2017 г. е претърпял неимуществени вреди. В тежест на ответника е да докаже, че изнесените в статията факти отговарят на истината. В конкретния случай от ангажираните по делото доказателства настоящият въззивен състав приема, че в хода на делото се установява по безспорен начин, както публикуване на процесните статии с едно и също съдържание в сайта на информационна агенция „ПИК“ и в сайта на информационна агенция „РЕТРО.БГ“, а така също и че фактите и обстоятелствата, отразени в процесните статии от 10.08.2017 г. и от 09.08.2017 г., публикувани в сайта на посочените информационни агенции, съдържат клеветнически и позорни, и неверни твърдения по отношение на ищеца.

С оглед събраните по делото доказателства въззивният съд приема, че изнесената информация, касаеща ищеца в публикуваните на 10.08.2017 и на 09.08.2017 г. процесни две статии с едно и също съдържание в сайта на информационна агенция „ПИК“, както и в сайта на „РЕТРО.БГ“ със заглавие: „ А.М. пиян, припадна в Народния театър“ и подзаглавие „ Срамната сцена се разиграла сутринта, свестили го сценични работници“, представляват клеветническо и обидно твърдение спрямо него, както и че сочените факти и обстоятелства не отговарят на обективната истина.

В настоящия случай не се спори, а това се установява и от събраните доказателства, че са налице всички предпоставки по чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника, като издател на сайта на информационна агенция „ ПИК“, и на сайта на „РЕТРО.БГ“ за публикуваните на тези сайтове на 10.08.2017 г. и на 09.08.2017 г. процесни статии с едно и също съдържание, и със заглавие: „А.М. пиян, припадна в Народния театър“ и подзаглавие „Срамната сцена се разиграла сутринта, свестили го сценични работници“.

На следващо място, по отношение на размера на дължимото обезщетение на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществените вреди по справедливост. Понятието ,, справедливост " по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Такива обективни обстоятелства могат да бъдат вида и характера на увреждането, начина на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. /в този смисъл ППВС 4/1968 г./. При определянето му съдът следва да отчете характера и вида на претърпените болки и страдания, техният интензитет и продължителност, всички други особености и обстоятелства по случая, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението - така т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.

Съгласно постановената от ВКС практика по чл.290 ГПК-решение № 253 от 29.01.2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.дело № 1251/2012 г., при искове по чл.49 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от публикации, съдържащи обидни или клеветнически твърдения, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са въздействието на противоправния акт на издателя върху здравето на ищеца, субективните му негативни преживявания, отражението на противоправния акт върху социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията на ищеца със семейството и приятелите му, както и други подобни обстоятелства, видът на противоправния акт-дали е клевета или обида, тежестта им с оглед общоприетите норми за етика и морал. Като база за определяне на обезщетението служи още икономическият растеж и стандарта на живот в страната към датата на деликта. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.